Bloomberg: България ще спечели от още съкращения на въглеродните емисии

Още по темата

България е готова да продава новите парникови квоти

На ранните общоевропейски търгове до края на годината страната ще предложи 3.277 млн. разрешителни

30 окт 2012

Въглеродна примка за индустрията

От 2013 г. безплатните парникови квоти за промишлените компании ще намаляват

24 май 2012

Въглеродните емисии от българския бизнес се увеличиха

Нови участници и рекордно производство на ток белязаха пазара през 2011 г.

6 май 2012

Евтините въглеродни квоти не стимулират бизнеса да "позеленява"

Според анализаторската компания Point Carbon цената на разрешителните все по-малко влияе на инвестиционните решения

3 апр 2012

И Индия се противопостави на европейската въглеродна търговия

Това обаче може да попречи на споразумението за свободна търговия между ЕС и азиатската страна

22 мар 2012

ОИСР: Глобалните парникови емисии може да нараснат с 50% до 2050 г.

Енергетиката зависи основно от изкопаемите горива, а държавните политики не предвиждат сериозна промяна в бъдеще, затова и ефектът върху околната среда и икономиката ще е сериозен, предупреждават от организацията

15 мар 2012

"Анализът ни показва, че увеличаването на целта за 2020 г. до 30% спрямо сегашните 20% ще предизвика допълнителни годишни разходи от 3.5 млрд. евро за целия ЕС между 2011 и 2020 г."

Гай Търнър, ръководител на изследователския отдел в BNEF

България може да привлече допълнителни приходи от продажба на въглеродни квоти, ако Европейският съюз възприеме по-висока цел за намаляване на парниковите емисии. Това твърдят авторите на ново проучване на анализаторската Bloomberg New Energy Finance (BNEF), която е част от медийната корпорация Bloomberg.

Компанията изследва дали въвеждането на по-амбициозна цел, която ще окаже натиск за позеленяване върху индустрията, ще ощети европейската икономика в момент, в който тя се опитва да излезе от кризата. По темата в ЕС се води оживена дискусия между държави като Дания и Великобритания, призоваващи към драстични екомерки, и такива като Полша, която не е толкова ентусиазирана, защото разчита твърде много на въглища.

Според разчетите съкращаването на емисиите до 2020 г. с 30 вместо с 20% спрямо нивата от 1990 г., каквато е сегашната цел, може да се случи с минимални икономически разходи, т.е. под 0.04% от брутния вътрешен продукт на общността. В международните преговори за противодействие на климатичните промени представители на Европейската комисия неведнъж са изтъквали, че ЕС ще се ангажира с по-високата цел, но само ако големите замърсители сред развитите и развиващите се държави подпишат правнообръзващо споразумение за редуциране на вредните газове. По-високата цел ще повиши стойността на разрешителните за изпускане на въглероден диоксид, търгувани в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). През последните месеци активите отбелязаха най-ниските си нива.

Срещу няколко кафета

"Анализът ни показва, че увеличаването на целта за 2020 г. до 30% спрямо сегашните 20% ще предизвика допълнителни годишни разходи от 3.5 млрд. евро за целия ЕС между 2011 и 2020 г.", казва ръководителят на изследователския отдел в BNEF Гай Търнър. По думите му става дума за 0.03 – 0.04% от БВП на ЕС или между 7 и 9 евро на глава от населението годишно. Анализаторите сравняват усилията за постигане на по-ниски емисии с това човек да се откаже от няколко чаши кафе през годината. "По-амбициозната политика няма да бъде толкова болезнена, колкото се опасяват някои държави", отбелязва Търнър.

Въпреки разногласието между европейските страни някои от енергийно по-неефективните ще се окажат печеливши. България, Белгия, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения могат да спечелят от затягането на тавана върху емисиите, защото ще продават CO2 квоти на държавите с недостиг, твърдят авторите на изследването. Според тях изброените страни ще могат да натрупат излишъци за продан, защото свиването на емисиите им ще излезе сравнително евтино, например чрез енергоспестяване. Освен това в структурата на предлаганите цели са отчетени различията на доходите в цяла Европа. "Някои от тези страни ще привлекат до 0.5 на сто от БВП", посочват от BNEF. Най-високи разходи в абсолютни стойности биха направили Франция, Германия, Италия и Великобритания. Всяка от тях ще трябва да плаща между 1.1 и 2.5 млрд. евро годишно, което е не повече от 0.05% от БВП.
Изчисленията са направени чрез сравняване на пределните разходи на прилагането на 30-процентната цел спрямо досегашния модел на правене на бизнес (business as usual) с действащите европейски политики. Този модел се основава на сегашната структура на ЕСТЕ, в която от началото на тази година участва и авиацията, и на заложените национални цели за потребление на енергия от възобновяеми източници.

Реалните очаквания

Според сегашните правила на въглеродната търговия европейските енергийни и промишлени компании могат да използват т.нар. спестени емисии, които са генерирани от проекти извън ЕС. Голяма част от тези т.нар. Киото кредити идват от Китай и други развиващи се страни. Западните компании, инвестирали в зелени проекти там, използват кредитите за покриване на екозадълженията си. Изследването на Bloomberg показва, че реалното съкращение на въглеродните емисиии в ЕС при 30-процентна цел ще е с около 21 на сто спрямо равнищата през 1990 г. За сравнение - при 20% цел изпусканите газове в общността на практика ще спаднат с 13%.

По-амбициозните планове ще изискат сваляне на таван на емисиите както на секторите в ЕСТЕ (производството на енергия, стомана и цимент и преработване на нефт), така и на тези извън схемата. Например в земеделието, транспорта и сградите това може да се случи чрез данъчно облагане на консумираните горива на база тяхната калоричност и количеството въглероден диоксид, които отделят при изгаряне. Миналата година ЕК предложи емисиите от горивата да се облагат с 20 евро на тон. Преди дни обаче Европейският парламент препоръча плановете на комисията да се преразгледат, защото може да се стигне до увеличаване на цените на петролни продукти, които вече са застрашително високи.

Facebook
Twitter
Зарче
Email
Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

Сума за дарение: Дарение
Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Етикети: Bloomberg вредни емисии енергийна ефективност парникови газове

37 коментара

Избор на тип:

boby1945 Рейтинг: 5273 Весело

2 май 2012 15:43 1

- +Оценка
-5 +1

Тези глупендери от Bloomberg въобще не са в час!!! И защо ние в ЕС ще вдигаме прага на 30%, когато страните от останалият свят и особено БРИКС яко развиват енергетика на база въглища (Китай, Индия особено)
Тези от Bloomberg май са на ББ братовчеди, ние в ЕС ще ги "ловим" емисиите, БРИКС ще ги "пуска"....... :-)

_____

Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....

// Бизнес

Bloomberg: България ще спечели от още съкращения на въглеродните емисии

Анализаторите смятат, че 30% спад на вредните газове в ЕС няма да е болезнен за икономиката

Още по темата

37 коментара

преглед на коментар

Нов Коментар

Абонирайте се и получавате повече