Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Тенденциите на движение в лихвените нива по кредити и депозити се запазват през изминалия месец – бавен и постепенен спад на лихвите по депозити и не много ясно определена посока на тези по кредитите на месечна база, но все пак спад спрямо година по-рано. Това показват данните на БНБ за юни 2012 г.

Изключение има само при заемите над 1 млн. евро, отпускани в левове и в евро със срок до една година (категория според класификацията на БНБ). Там инерцията е нарушена от значителен спад, който обаче най-вероятно е резултат на единична по-голяма сделка в сектора. Това се е случвало и друг път, като след това лихвите са се връщали към старите си нива.

Една сделка пролет не прави

Така през юни според данните на БНБ ефективният годишен лихвен процент по бизнес кредити (новоотпуснати) в левове пада до 6.46% от 8.83 предходния месец. Последно подобно голямо движение в посока надолу е имало през март тази година, като след това нивата са се възстановили. Миналото лято също имаше такива големи еднократни спадове в лихвите по фирмените кредити.

Това показва, че очевидно е отпуснат голям кредит на ниска лихва – в категорията заеми над 1 млн. евро, отпуснати в левове със срок до една година, лихвата спада с 3.64 процентни пункта (до 5.22%), а обемът на новоотпуснато кредитиране в същата категория е 166.8 млн. лв. Сумата се вписва напълно в обемите нови кредити в тази графа и за предходните месеци. Допуска се обаче, че този месец става въпрос за единична сделка.

И при фирмените кредити в евро пак в същата категория се наблюдава подобно движение – спад на лихвата с близо два процентни пункта (до 6.91%), което се отразява на нивото на ефективния годишен лихвен процент средно за сектора – той намалява до 7.2 процента за фирмени кредити в евро. Централната банка не коментира какво стои зад движенията в статистическата информация, като тя само публикува данните.

Според банкери в момента нивата на лихвите за добрите клиенти и качествените проекти в корпоративния сектор са около 4-5%, а конкуренцията за тях е на ниво "битка", като нови клиенти могат да се привличат само с ниски ценови оферти, при това от една банка в друга. Голяма рядкост са нови проекти на пазара, които си заслужава да бъдат кредитирани, коментират банкери. Причината е всеизвестна - ниско търсене на заем заради кризата, както и консервативно поведение на банките в кредитирането и завишени стандарти.

Нагоре-надолу

Лихвите по потребителските кредити в левове през юни леко пълзят нагоре след бавния четиримесечен спад и достигат 11.46%, показват данните на БНБ. Тези в евро запазват непостоянната си линия на поведение с леки ежемесечни корекции ту надолу, ту нагоре, като през миналия месец ефективният годишен лихвен процент средно за сектора е 9.61%.

Неустойчивото през последните месеци намаление на лихвите по ипотеките на месечна база се проявява и през юни. След спада от май миналия месец отбелязват леко повишение в левове – до 7.51%. Същата е ситуацията и в евро, като там покачването е съвсем несъществено – с 0.04 пр. п. до 7.58%. На годишна база обаче лихвите за домакинствата са по-ниски и тенденцията е низходяща с изключение на тези по потребителските заеми в евро, но те не са особено ползвано съчетание на тип кредит и вид валута при теглене на заем. Обикновено кредит за потребление се ползва в левове.

Такава е посоката на движение и при годишния процент на разходите (включва освен лихвата и всички разходи за такси и комисионни по кредита с изключение на тези за застраховките, ГПР) за жилищни ипотечни заеми и за потребителски – на годишна база спад, а на месечна или леко повишение, или задържане на нивото от предходния месец. Така ГПР за потребителски кредити в левове и евро е съответно 13.02% и 11.21%, а за ипотеките - съответно 8.30% и 8.19%.

Лихвите по депозитите продължават да падат

Лихвите по депозитите продължават да намаляват както за фирми (с малки изключения), така и за домакинствата. През юни тези за физически лица намаляват до 4.83% за левови влогове и до 4.34% за евро. Това са лихви за новодоговорени депозити. При т.нар. стари влоговете няма промяна. Това се отнася и за лихвите по съществуващите кредити.

На практика за последните две години лихвите по депозитите са се понижили наполовина. Ако през 2009 г. и 2010 г. се получаваха по 9-10%, дори 12% за година, сега средното ниво е под 5% както за влогове в левове, така и в евро. Все пак нивата на лихвите по депозити в момента са невиждани от годините преди кризата (2007-2008 г.), тогава нямаше такива високи лихви.

С идването й през 2008 г. започна депозитна война за привличане на средства, която повиши сериозно лихвите до рекордните им стойности отпреди две години, които според представители на сектора бяха станали нереално високи и самоубийствени за самите банки. Последва спад, за да се стигне до днешните нива, които все още са сравнително високи, но все пак добиват по-нормални стойности. Причините за това са няколко - в момента в банките има достатъчно ресурс, а кредитирането е слабо.

В условията на криза пък домакинства и фирми така или иначе предпочитат и продължават да спестяват. Затова и институциите не виждат смисъл да им предлагат прекалено атрактивни условия, за да ги привличат.