Според някои банкери соларните и ветропаркове са поредният балон, който започва да се надува
© Надежда Чипева
| Изненадващо нарастване на кредитирането към сектора спрямо предходното тримесечие показват операциите с недвижими имоти |
Енергийният сектор трайно влезе в радара на банките. Вече трето поредно тримесечие това е един от най-предпочитаните за кредитиране сектори в икономиката, показват данните от секторната статистика на Българската народна банка (БНБ) за второто тримесечие на тази година.
Според тях е отчетено нарастване на заемите в почти всички икономически дейности. Очаквано изключение правят строителството и хотелиерството и ресторантьорството. Свива се и обемът на кредитирането на добивната промишленост и някои други дейности.
Печеливши и губещиОсвен енергетика (производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива) сред другите сектори, които се радват на банково финансиране, са преработваща промишленост (обхваща широк спектър от производства) и търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети.
Изненадващо нарастване на кредитирането към сектора спрямо предходното тримесечие показват операциите с недвижими имоти, които наред със строителството и хотелиерството бяха сред най-потърпевшите сектори от първата вълна на кризата и съответно табу за кредитиране от банките в периода след това. БНБ използва класификацията на НСИ за секторите. Трябва да се има предвид обаче, че данните, които централната банка обявява, са предварителни и е възможно да бъдат ревизирани през следващо тримесечие.
Проектите в т.нар. зелена енергия - алтернативни енергийни източници като ветро- и соларни паркове, очевидно се оказват привлекателни за финансиране от банките. Все пак според някои банкери това е поредният балон, който започва да се надува.
Така според статистиката най-голямо е тримесечното нарастване на портфейла в преработващата промишленост – с 204.6 млн. лв. до 6.7 млрд. лв., следвана от дейностите в енергетиката, които са се увеличили със 188.8 мнл. лв. до 1.4 млрд. лв. и операциите с недвижими имоти – с 141.8 млн. лв. ръст до 3 млрд. лв. Общият обем заеми за корпоративния сектор в края на полугодието е 34.310 млрд. лв., а за домакинствата – 18.8 млрд. лв.
Голямото спестяванеСпоред данните на БНБ при депозитите се запазва темпът на растеж, на който сме свидетели в последните няколко години - двуцифрен за домакинствата (14.1% годишно в края на юни) и по-нисък при фирмите (5.3% към края на юни).
През второто тримесечие на годината в сравнение с първото най-много расте броят на депозитите на домакинствата между пет и трийсет хиляди лева, след тях по увеличение на броя се нареждат тези между 50 000 и 100 000 лв.
Статистиката на БНБ разпределя влоговете в различни категории – най-малката е до 1000 лв., като техният брой е и най-голям – 75.5% (9 260 264 броя) от всички депозити на домакинства, а обемът им логично е само 3.2% (1.048 млрд. лв.) от общия обем. През изминалото тримесечие най-много се е увеличил броят на депозитите в категорията между 10 000 и 20 000 лв. (с 5587 броя до 375 585 влога).
След тях са тези между пет и десет хиляди лева, между 20 000 и 30 000 лв. и над 50 000 лв. Общо обемът на депозитите на домакинствата в края на полугодието е 32.4 млрд. лв., а на фирмите – 13.8 млрд. лв.
На фона на необслужваните заемиУвеличението на депозити на домакинствата с относително големи размери прави впечатление на фона на нивото на необслужваните заеми – жилищни и потребителски, и ограниченото потребление. Според представители на банковия сектор това са средства на фирми и предприятия, чиито собственици предпочитат да вложат свободната си ликвидност като депозити на физическо лице.
Причините са отказът или ограничаването на инвестициите на бизнеса в условията на криза, замразяването на проекти за разширяване на дейността, все още относително високите лихви по депозити за физически лица в сравнение с фирмените. Тенденцията не е нова за пазара. На практика това обяснява и как физически лица – предвид ситуацията с нивото на безработицата и доходите в България, успяват да спестяват суми между пет и трийсет хиляди лева, дори и над 50 000 лв.
Няма коментари.
преглед на коментар
Нов Коментар