Половината от браншовете вече са с договорени минимални осигурителни прагове за следващата година, като средните увеличения са с между 5% и 10%. Понижение има само в един сектор - туризма. За останалите професии работодатели и синдикати ще продължат обсъжданията до 31 август, когато ще представят резултатите пред социалния министър Тотю Младенов.

Това стана ясно след края на поредната среща между бизнеса и синдикатите във вторник. Представители на работодателските организации обясниха за "Капитал Daily", че ще настояват да няма административно увеличение на минималните осигурителни прагове в браншовете, за които не е постигнат консенсус.

"Категорични сме, че ако това бъде направено и тази година, много работодатели ще бъдат принудени да освободят работници, което ще повиши разходите за обезщетения и социални помощи и ще задълбочи кризата на трудовия пазар и осигурителните системи", обясни Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК).

Бизнесът

Дотук консенсус има по 44 от близо 90 дейности, а миналата година споразумения са били постигнати по 47 различни бранша. Бизнес организациите обаче заявиха, че финансовото състояние на фирмите отново се влошава и увеличаването на осигурителните доходи може да доведе до уволнения в малките и средните предприятия. Според Димитър Бранков разходите за труд са тези, които най-бързо могат да бъдат съкратени, а това допълнително ще увеличи безработицата в страната.

При поскъпващи суровини и енергийни ресурси работодателят и да не иска, ще се наложи да уволнява хора, ако нормативно му се увеличат и осигурителните разходи. "Прокламираната повишена производителност на труда в повечето случаи е за сметка на съкратена заетост, а не на увеличаващи се продажби. Брутният продукт расте заради статистически корекции", допълни Бранков.

За разграничаване на малките и средните предприятия от големите фирми пък призова Александър Димитров, анализатор на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). "Не може с един среден коефициент да се коригират осигурителните прагове в малките и средните предприятия и условията за тях да са същите като в големите фирми. Това ще предизвика закриване на малки фирми и ще разшири пазарния дял на големите компании", коментира Димитров.

Той съобщи, че по места синдикални и браншови организации без национално покритие вече са постигнали собствени споразумения за осигурителните доходи. По няколко споразумения пък има в мелничарския бранш, в пивоварната индустрия и транспортните услуги. Те обаче били сключени от ограничен брой фирми, които не са представителни за секторите. Затова Димитров коментира, че ако правителството определи минимални прагове по административен път и използва тези непредставителни споразумения като ориентир, полезно за бизнеса ще е да се избере най-ниското договорено увеличение.

Кой с колко

Сред секторите, за които вече има споразумения попада и търговията, в която са заети над 308 хил. души. Средното увеличение на минималния осигурителен доход за всички длъжности (мениджъри, администрация и общи работници) е 5.2%.

В селското стопанство минималните лимити ще се повишат с 9.4%, а за сектора на туризма ще има понижение от 0.1%. Договорката предвижда от догодина минималната сума за начисляване на социални вноски за ръководители в хотелиерството да намалее от 920 на 905 лв. За професиите, които не изискват квалификация - камериери, пиколо, почистване, прагът се вдига от 380 на 385 лв.

Участващи в преговорите от страна на КНСБ коментираха, че организацията е останала доволна от постигнатото в разговорите дотук.