Регистрация

// Бизнес / Финанси

19 27 яну 2012, 13:21, 8532 прочитания

Отвъд ръба на закона и морала

Практиката на банките едностранно да увеличават лихвите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Притисната в ъгъла

Частните инвеститори настояват ЕЦБ да поеме част от загубите по гръцкия дълг

27 яну 2012

Публичният натиск за правила при формиране на лихвите расте

БСК предложи пакет с искания към банките. КЗК може да разследва формирането на таксите

24 яну 2012

Танцуващите с крадци

Ако Западът наистина сериозно говори за борбата с корупцията в останалия свят, трябва да започне от себе си, пише Ан Апълбаум в сп. "Форин полиси"

17 яну 2012
Практиката на българските банки да "договарят" с клиентите си лихви по отпусканите кредити, които се определят по непрозрачен и непазарен начин, отдавна е публична тема. Хиляди са и случаите през последните години, при които лихвата в договора за кредит се вдига едностранно от банката съвсем скоро след сключването на заема. В повечето случаи кредитополучателите се сблъскват с подобна изненада многократно и са принудени да заплащат лихви, значително по-високи от първоначално уговорените. Тази практика на банките стана повод за редица публикации в медиите, включително от бившия изпълнителен директор на Централния депозитар и експерт на Световната банка Любомир Христов. Вече са налице и множество съдебни дела срещу банки във връзка с неправомерно увеличени лихви, като съдилищата по правило уважават исковете и принуждават банките да връщат на клиентите си получените суми.

Защо практиката на българските банки е

незаконосъобразна и неморалнa


Тя е неморална по няколко причини:

- Защото цели прехвърлянето на загубите от лошите кредити (за които вина имат и самите банки) върху изрядните клиенти
- Защото не е икономически основана на реално покачване на стойността на ползвания от самите банки кредитен ресурс, а цели увеличаване на печалбата на банките
- Защото поради горните причини банките напълно съзнателно заблуждават клиентите си при сключването на договора чрез неясни, подвеждащи и неравноправни клаузи и чрез максимално усложнена система на препращания между различни документи – договор за кредит, общи условия, методика за определяне на лихвата и т.н.

Практиката на българските банки във връзка с определянето на лихвите е и незаконосъобразна по редица причини:

Чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции задължава банките да уреждат с общите си условия "метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита". И двата използвани от закона израза "метод" и "условия" означават само едно – че общите условия на банките трябва да съдържат:

- конкретни и обективни пазарни компоненти, въз основа на които се определя лихвата
- конкретен алгоритъм за изчисляване на лихвата въз основа на избраните базисни компоненти, който е обективен и не зависи от усмотрението на банката и чието правилно прилагане може да бъде проверено от клиента.

В практиката на българските банки обаче тeзи изисквания не се спазват. На първо място, както многократно е посочвано и от Любомир Христов, банките невинаги използват обективен пазарен компонент, определян от трета независима институция. На следващо място, използваният от банките метод за изчисляване на лихвата няма характеристиките на обективен алгоритъм и позволява лихвата да бъде увеличавана по усмотрение на банката и без да може да бъде проследена връзката между промяната на базовия пазарен индекс и крайното решение на банката. По този начин покачването на базовия компонент (например едномесечен EURIBOR) с половин процент може да доведе до покачване на лихвата с два процента, а защо не и с десет.

Някои банки стигат дори по-далече, като уреждат метода за изчисляване на лихвата не в общите си условия (както изисква чл. 58 от Закона за кредитните институции), а в отделен документ, който не се предоставя на клиента и може да бъде открит единствено на сайта на банката. По този начин банката не само пряко нарушава изискванията на закона, но и принуждава клиентите си да сключват договори за кредит, без да имат каквато и да било яснота кога и по какъв алгоритъм лихвата може да бъде увеличавана.
Съгласно чл. 430, ал. 2 от Търговския закон "заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката". Изискването на закона за "уговаряне" на лихвата изключва възможността тя да се определя

едностранно от банката

В повечето договори за кредит обаче е записано, че лихвата се формира въз основа на "базов лихвен процент", определян периодично от банката. Подобна клауза само е "маскирана" като договорна. По същността си обаче тя е форма на произвол и фрапираща подигравка с ценностите на правото и изискванията на закона. Не съществува друга област, в която дължимото от едната страна по договора да се определя единствено от самата нея, без оглед на волята на другата страна. В този смисъл изказванията на редица банкери, че клиентите заплащат лихвата, която доброволно са уговорили, са евфемизъм, зад който се крие неприятната усмивка на икономически силния, който е успял да измами клиентите си.

Не по-малко важно е също така, че въпреки наличието на специален закон за потребителските кредити в отношенията си с физически лица банките са длъжни да прилагат и Закона за защита на потребителите. Този закон съдържа редица разпоредби, на фона на които практиката на българските банки е незаконосъобразна, а съответните договорни клаузи – нищожни, тъй като са неравноправни.
Проблемите с произволното увеличаване на лихвите се задълбочават от една друга добре известна практика на банките – т.нар. такса за предсрочно погасяване на кредита, чието начисляване често също противоречи на закона. Тази "такса" всъщност е тоягата, която не позволява на клиентите на банката да прекратят без загуби договорните си отношения с нея при непоносимо за тях увеличаване на лихвите. Подобно на "уговарянето" на лихвата, таксата за предсрочно погасяване също има маскировъчен характер, тъй като не цели покриването на реални загуби на банката, а единствено

закрепостяването на клиентите

и защитата срещу конкурентни оферти на други банки.

Съгласно чл. 58, ал. 2 от Закона за кредитните институции "разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за случаите на предсрочно погасяване". Тази разпоредба не оставя никакво съмнение, че евентуална такса за предсрочно погасяване трябва да бъде уговорена в самия договор за кредит (а не в общите условия или тарифата на банката). Българските банки, които спазват това легално изискване, обаче са единици. Останалите прикриват таксата за предсрочно погасяване чрез сложна система от препращания между договора, общите условия и тарифите си. Предпочитаният начин на "скриване" на таксата е уреждането й в тарифата на банката. По този начин клиентите трябва да изчетат десетки страници абсолютно неотносима към тях информация (по правило – с подобаващо дребен шрифт), за да имат възможност  - например в т. 19.2.5. – от тарифата да открият това, което ги интересува. Отделен е въпросът, че клиентът няма как да предположи, че тарифата за предоставяните от банката услуги крие подобни санкции за него.

Горните проблеми са добре известни на законодателя. В Народното събрание на няколко пъти са внасяни законопроекти, които да "усмирят" недобросъвестните и алчни практики на банките. Част от тези законопроекти обаче бяха изтеглени от вносителите си, а по други няма никакво развитие. Причините за това лесно могат да бъдат предположени. Банковото лоби е достатъчно силно, а потребителите на кредитни услуги (поне според банките) вече са добили статуса на крепостници.

При това положение единствената защита на клиентите на банките остава съдът. Той е огледалото, което показва очевидното – че практиката на банките по едностранно увеличаване на лихвите и начисляването на "такси" за предсрочно погасяване на кредитите не е на ръба, а отвъд закона и морала.

*Авторът е адвокат и главен асистент по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". Той лично (от свое име, а не за клиент) е спечелил на първа инстанция дело срещу банка за връщането на такса за предсрочно погасяване на кредита и на неправомерно увеличени лихви. Изказаното мнение е лично и не отразява позицията на редакцията. "Капитал" публикува материала заради засиления обществен интерес към темата с банковите лихви, като остава отворен и за други гледни точки.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Able Mentor набира кандидати за второто си издание

Всеки ученик от 10 и 11 клас ще получи ментор с опит и познания в сферата, от която ученикът се интересува

Талантливи деца в неравностойно положение ще получат стипендии

Финансовите средства ще бъдат осигурени за едногодишно обучение по чужди езици и изкуства към Академия Unity

Партньори на "Нестле България" също ще наемат младежи на работа

Компанията за шоколадови изделия вече е наела 100 млади българи

Евросредства за работодатели, наемащи млади безработни

Компаниите могат да кандидатстват за 35 млн. лв. до 29 септември

"Нестле" стартира инициативата "Алианс за младежта"

Нейната цел е да подобри възможностите за младите хора в Европа в контекста на предизвикателен трудов пазар

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне

Търговията на фондовата борса леко се засили

И днес, и за седмицата основните индекси отбелязаха ръст, най-много при секторния BG REIT