Профил Гордън Кър е основател и партньор в Cobden Partners - консултантска компания, създадена през 2011, чиято бизнес идея е да съветва правителства как да се справят с банкови кризи. Преди това Кър има опит като инвестиционен банкер. Неговият скорошен доклад  "Законът на противоположностите" защитава тезата, че сегашните счетоводни правила не само позволяват, но и насърчават банките да изкривяват резултатите и да раздуват балансите си. Малко след публикуването на доклада на Кър директорът, отговарящ за финансовата стабилност в Bank of England, Анди Халдейн (който е и член на Базелския комитет, изготвящ едноименните банкови правила) също застъпи сходни тези за несъвършенствата на банковото счетоводство.

Във вашия доклад "Законът на противоположностите" твърдите, че заради сегашните счетоводни правила практически всяка банка по света раздува печалбата и баланса си. Можете ли да обясните накратко заключенията си?
Първо да уточня, че в доклада говоря за британските банки, но изводите спокойно могат да се пренесат и върху практически всички големи международни финансови институции. Това обаче не означава непременно, че тези практики се случват във всяка банка в България или в Гърция.

Като цяло, за да функционират правилно, пазарите разчитат много на вярна и надеждна счетоводна информация. Ако една компания обявява по-висока печалба, инвеститорите може да купят акциите й на по-ниски цени, отколкото ако знаеха истината. За да се минимализира този риск, си има определени правила, а и отчетите трябва да се заверяват от независими одитори. Обикновено това е достатъчно, но аз твърдя, че банковият сектор се е превърнал в изключение от това правило.
Има няколко механизма банките да раздуват обявените в отчетите си печалби. Единият е, като превръщат несигурните бъдещи парични потоци в текущи печалби. За целта те ползват дериватни инструменти, като идеята е да отделят риска от бъдещо плащане и да го продадат, като така останат със "сигурна" печалба. Но тук има фундаментална грешка – рискът не е изчезнал – срещу него в банката не са влезли пари, а обещания за плащане. А те може да бъдат изпълнени, но може и да не бъдат – особено при системна криза. И това вече се случи със най-големия в бизнеса със застраховки срещу фалит - AIG.

Друг начин за максимализиране на печалбите е чрез преоценка на активите. Международните счетоводни стандарти дават възможност на банките да оценяват активи по пазарна стойност, но тук се пораждат редица проблеми. Най-общо, дори да изключим опасенията за манипулация на пазара, оценката по последна цена не отчита, че на тази цена няма неограничена ликвидност и банката често не може да продаде цялата си инвестиция на това ниво. Като цяло банките превключват, доколкото е възможно, на оценяване по справедлива стойност, когато пазарите растат, но когато падат, се отказват от тях.

Тези възможности за изкуствено увеличаване на печалбите са подсилени и от стимулите за мениджърите на банките да ги прилагат, за да получат по високи бонуси.

Ако се съди по пазарните съотношения, на които се търгуват банките, повечето анализатори, а и пазарите като цяло, изглежда, са съгласни с вас, че балансите не показват истината. Доколко според вас сбърканите числа, които банките произвеждат, са отчетени от пазарите?
Това очевидно е много сложен въпрос. Мисля, че пазарите не отчитат напълно колко лошо е положението. Но степента, в която отчитат проблема, е достатъчна да докаже верността на тезите ни. Вземете за пример Великобритания: най-голямата банка е Royal Bank of Scotland (RBS) – нейният баланс е колкото БВП на страната, малко под 1.5 трлн. паунда. Акциите им се търгуват с около 60% отстъпка спрямо нетната стойност на активите. Това е изключителен дисконт и той показва, че пазарът не вярва в отчетите на банката. Лично аз вярвам, че RBS е напълно фалирала и няма никакъв шанс да оперира като действащо предприятие, освен ако правителството и Bank of England не продължават да печатат пари и да ги даряват на основните британски банки. И това е, което те правят в порядък от около 300 млрд. паунда през последните две години и сега обявиха нови 50 млрд. паунда. И така банките продължават да оперират, но това не може да се нарече твърда основа за банка, която губи пари и постоянно фалира… А ние данъкоплатците трябва практически сами да се облагаме с данък, какъвто е печатането на пари. Той взима по малко от богатството на всеки данъкоплатец и го дава на банката му, която го дава включително и за бонуси на мениджърите си – поне 500 от тях ще получат по над 1 млн. през следващите седмици. Не мога да приема това за устойчив икономически модел за обществото и затова и имаше социални търкания, които прераснаха в бунтове миналото лято. Много хора, които са извън този банков елит, осъзнават, че има нещо сбъркано. И мисля, че когато има фалшиво счетоводство до степените, за които говорим, обществото няма да го толерира много дълго. Затова и се опитваме да привлечем вниманието на депутатите към въпроса. Изготвихме и законови промени, т.нар. законопроект "Бейкър", за който знам, че много хора в парламента натискат правителството да се приеме.

Но как може да се промени банковата система? Не мислите ли, че ако се премине към някои от предлаганите от вас стандарти на по-голяма прозрачност, банковата система просто ще колабира, тъй като, както сигурно изтъкват всичките ви опоненти, тя е прекалено взаимосвързана?
Това е много важен въпрос и най-лесно бих могъл да контрирам просто, ако кажа: "Това и очаквате да ви кажат, нали?" Разликата между нас в Cobden Partners и икономистите е, че за да оправим нещата, ние сме готови да заложим главите си и възнаграждението си. Ние седим в действителността, докато икономистите седят в университети и ви чертаят фантастични сценарии.

Няма смисъл да се говори за постигане на нирвана утре, ако днес си в хаос. Не може преходът да се постигне отведнъж – просто не е възможно. Смятаме, че тук голямото умение е как да се направи преходът. И мисля, че сме щриховали това сравнително добре в малкия ни доклад. Идеята е, че сделката със спасяването на Гърция просто не може да проработи. Няма никакъв шанс Гърция да излезе от тази криза. Фискалният пакт, който и България мисля подписа наскоро, е напълно безсмислена хартийка, която по никакъв начин не може да бъде приложена. Тя само продължава преструвката, че се прилагат някакви работещи мерки.

Но да се върнем на прехода, в законовите промени, които предлагаме, се предвижда банките да изготвят паралелно отчет. Той се основава на счетоводни правила, които в никакъв случай не са перфектни – на тези, използвани преди 2005 г., когато бяха приети европейските международни счетоводни стандарти. Тогава банките бяха много по-прозрачни и беше по-трудно да с възползват от правилата и да се показват като печеливши, докато в действително са губещи или дори неплатежоспособни. Ако се приеме законопроектът, той няма да противоречи на европейското законодателство, няма да причини масова паника, но ще покаже дупката, ще покаже степента, в която надписването се случва заради напълно сгрешените счетоводни правила на ЕС.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Казвате, че всичко идва от счетоводството, но какви са другите проблеми в банковата система? Вие заставате доста остро срещу схемите за гарантиране на депозитите…"