"Фискалният пакт на Европейския съюз само продължава преструвката, че се прилагат някакви работещи мерки", смята Гордън Кър
[Cobden Partners]
Още по темата
AIG отчете огромна печалба
Американският застраховател, спасен в кризата с държавни пари, е спечелил 19.8 млрд. долара през четвъртото тримесечие
24 фев 2012
Брюксел предлага мерки на пожар за одиторите
Според Института на дипломираните експерт-счетоводители готвените промени в евродирективата за одита на публични компании ще доведат до свръх регулация и оскъпяване на услугите им
21 фев 2012
Ще има ли кредити
Банковите проблеми в Европа могат съвсем да ограничат отпускането на заеми в България
25 ное 2011
До последна инстанция
ЕЦБ се превръща в единствения инструмент на Европа срещу дълговата зараза
18 ное 2011
Асата в ръкава
Какви рискове за българските банки носи хаосът в Европа и какви са буферите, които могат да ги смекчат
11 ное 2011
Банките не фалират сами
Европа не успя да овладее дълговата си криза и сега отново ще трябва да спасява финансовите си институции
7 окт 2011
Линк досие
Профил Гордън Кър е основател и партньор в Cobden Partners - консултантска компания, създадена през 2011, чиято бизнес идея е да съветва правителства как да се справят с банкови кризи. Преди това Кър има опит като инвестиционен банкер. Неговият скорошен доклад "Законът на противоположностите" защитава тезата, че сегашните счетоводни правила не само позволяват, но и насърчават банките да изкривяват резултатите и да раздуват балансите си. Малко след публикуването на доклада на Кър директорът, отговарящ за финансовата стабилност в Bank of England, Анди Халдейн (който е и член на Базелския комитет, изготвящ едноименните банкови правила) също застъпи сходни тези за несъвършенствата на банковото счетоводство. |
Във вашия доклад "Законът на противоположностите" твърдите, че заради сегашните счетоводни правила практически всяка банка по света раздува печалбата и баланса си. Можете ли да обясните накратко заключенията си?Първо да уточня, че в доклада говоря за британските банки, но изводите спокойно могат да се пренесат и върху практически всички големи международни финансови институции. Това обаче не означава непременно, че тези практики се случват във всяка банка в България или в Гърция.
Като цяло, за да функционират правилно, пазарите разчитат много на вярна и надеждна счетоводна информация. Ако една компания обявява по-висока печалба, инвеститорите може да купят акциите й на по-ниски цени, отколкото ако знаеха истината. За да се минимализира този риск, си има определени правила, а и отчетите трябва да се заверяват от независими одитори. Обикновено това е достатъчно, но аз твърдя, че банковият сектор се е превърнал в изключение от това правило.
Има няколко механизма банките да раздуват обявените в отчетите си печалби. Единият е, като превръщат несигурните бъдещи парични потоци в текущи печалби. За целта те ползват дериватни инструменти, като идеята е да отделят риска от бъдещо плащане и да го продадат, като така останат със "сигурна" печалба. Но тук има фундаментална грешка – рискът не е изчезнал – срещу него в банката не са влезли пари, а обещания за плащане. А те може да бъдат изпълнени, но може и да не бъдат – особено при системна криза. И това вече се случи със най-големия в бизнеса със застраховки срещу фалит - AIG.
Друг начин за максимализиране на печалбите е чрез преоценка на активите. Международните счетоводни стандарти дават възможност на банките да оценяват активи по пазарна стойност, но тук се пораждат редица проблеми. Най-общо, дори да изключим опасенията за манипулация на пазара, оценката по последна цена не отчита, че на тази цена няма неограничена ликвидност и банката често не може да продаде цялата си инвестиция на това ниво. Като цяло банките превключват, доколкото е възможно, на оценяване по справедлива стойност, когато пазарите растат, но когато падат, се отказват от тях.
Тези възможности за изкуствено увеличаване на печалбите са подсилени и от стимулите за мениджърите на банките да ги прилагат, за да получат по високи бонуси.
Ако се съди по пазарните съотношения, на които се търгуват банките, повечето анализатори, а и пазарите като цяло, изглежда, са съгласни с вас, че балансите не показват истината. Доколко според вас сбърканите числа, които банките произвеждат, са отчетени от пазарите?Това очевидно е много сложен въпрос. Мисля, че пазарите не отчитат напълно колко лошо е положението. Но степента, в която отчитат проблема, е достатъчна да докаже верността на тезите ни. Вземете за пример Великобритания: най-голямата банка е Royal Bank of Scotland (RBS) – нейният баланс е колкото БВП на страната, малко под 1.5 трлн. паунда. Акциите им се търгуват с около 60% отстъпка спрямо нетната стойност на активите. Това е изключителен дисконт и той показва, че пазарът не вярва в отчетите на банката. Лично аз вярвам, че RBS е напълно фалирала и няма никакъв шанс да оперира като действащо предприятие, освен ако правителството и Bank of England не продължават да печатат пари и да ги даряват на основните британски банки. И това е, което те правят в порядък от около 300 млрд. паунда през последните две години и сега обявиха нови 50 млрд. паунда. И така банките продължават да оперират, но това не може да се нарече твърда основа за банка, която губи пари и постоянно фалира… А ние данъкоплатците трябва практически сами да се облагаме с данък, какъвто е печатането на пари. Той взима по малко от богатството на всеки данъкоплатец и го дава на банката му, която го дава включително и за бонуси на мениджърите си – поне 500 от тях ще получат по над 1 млн. през следващите седмици. Не мога да приема това за устойчив икономически модел за обществото и затова и имаше социални търкания, които прераснаха в бунтове миналото лято. Много хора, които са извън този банков елит, осъзнават, че има нещо сбъркано. И мисля, че когато има фалшиво счетоводство до степените, за които говорим, обществото няма да го толерира много дълго. Затова и се опитваме да привлечем вниманието на депутатите към въпроса. Изготвихме и законови промени, т.нар. законопроект "Бейкър", за който знам, че много хора в парламента натискат правителството да се приеме.
Но как може да се промени банковата система? Не мислите ли, че ако се премине към някои от предлаганите от вас стандарти на по-голяма прозрачност, банковата система просто ще колабира, тъй като, както сигурно изтъкват всичките ви опоненти, тя е прекалено взаимосвързана?Това е много важен въпрос и най-лесно бих могъл да контрирам просто, ако кажа: "Това и очаквате да ви кажат, нали?" Разликата между нас в Cobden Partners и икономистите е, че за да оправим нещата, ние сме готови да заложим главите си и възнаграждението си. Ние седим в действителността, докато икономистите седят в университети и ви чертаят фантастични сценарии.
Няма смисъл да се говори за постигане на нирвана утре, ако днес си в хаос. Не може преходът да се постигне отведнъж – просто не е възможно. Смятаме, че тук голямото умение е как да се направи преходът. И мисля, че сме щриховали това сравнително добре в малкия ни доклад. Идеята е, че сделката със спасяването на Гърция просто не може да проработи. Няма никакъв шанс Гърция да излезе от тази криза. Фискалният пакт, който и България мисля подписа наскоро, е напълно безсмислена хартийка, която по никакъв начин не може да бъде приложена. Тя само продължава преструвката, че се прилагат някакви работещи мерки.
Но да се върнем на прехода, в законовите промени, които предлагаме, се предвижда банките да изготвят паралелно отчет. Той се основава на счетоводни правила, които в никакъв случай не са перфектни – на тези, използвани преди 2005 г., когато бяха приети европейските международни счетоводни стандарти. Тогава банките бяха много по-прозрачни и беше по-трудно да с възползват от правилата и да се показват като печеливши, докато в действително са губещи или дори неплатежоспособни. Ако се приеме законопроектът, той няма да противоречи на европейското законодателство, няма да причини масова паника, но ще покаже дупката, ще покаже степента, в която надписването се случва заради напълно сгрешените счетоводни правила на ЕС.
Няма коментари.
преглед на коментар
Нов Коментар