23.4% е делът на лошите и преструктурирани заеми в края на март

Март донесе ръст на кредитите. Той обаче е по-голям при тези с просрочия и не толкова голям в новоотпуснатите заеми. Това показват данните на БНБ към края на март 2012 г. След двумесечения спад през януари и февруари банкери заложиха на раздвижване на кредитирането през март-април, очаквайки да се проявят резултатите от маркетинговите кампании на банките от края на февруари - началото на март с по-добри данни. Освен това се посочваше и че първите два месеца на годината по принцип са по-слаб период.

Данните за март наистина в известна степен оправдават очакванията за раздвижване на кредитирането, но в по-голяма степен ги надминават - в ръста на т.нар. лоши и преструктурирани заеми. През миналия месец те отчитат скок с 394 млн. лв. Нарастване в такива обеми не е имало от средата на миналата години (юни и юли с по около 340 млн. лв. месечно). В същото време увеличението на кредитния портфейл е с 305.7 млн. лв.

Фирмените просрочия правят ръста

Обемът на лошите и преструктурирани заеми в края на март е 9.7 млрд. лв., а делът им от общия кредитен портфейл – 23.35%. Годишният им темп на нарастване показва леко ускорение, след като в последно време се беше успокоил – през март е 27.2 на сто (22.7% през февруари). Лошите и преструктурирани заеми включват просрочия над 90 дни и редовни заеми, които са предоговорени заради проблеми в обслужването им, според методологията на БНБ.

Няма данни за това каква част от този обем са само преструктурираните кредити. От централната банка публикуват единствено данните, като не коментират какво стои зад статистиката като обяснение на движенията. БНБ обаче посочва, че данните за преструктурираните и с просрочие в обслужването кредити не показват общо класифицираните рискови експозиции, нито конкретно дела на необслужваните заеми (тези с просрочия над 90 дни). Източник на такава информация са тримесечните надзорни данни на БНБ. Към края на миналата година делът само на необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) е 14.93%. Данните за първото тримесечие на тази година ще бъдат публикувани на 2 май.

Нарастването на просрочията и предоговорените заеми през миналия месец идва основно от фирмените кредити, при които тази категория се е увеличила за месец с 379 млн. лв. до 6.182 млрд. лв. При жилищните кредити се увеличават с 26.5 млн. лв. до 1.8 млрд. лв. Потребителски лоши и преструктурирани намаляват с 8.9 млн. лв. до 1.5 млрд. лв. Това може да е резултат на отписване на заеми от портфейла, на продажба на фирми за събиране на вземания или евентуално подобрение в обслужването.

Кредитирането се отлага... отново

За разлика от просрочията при кредитирането увеличението не е никак впечатляващо. Все пак през март има ръст на фона на първите два месеца от годината, когато се наблюдаваше свиване на месечна база във всички сегменти на портфейла – корпоративни, жилищни и потребителски заеми. През миналия месец фирмените кредити нарастват с 297.4 млн. лв. до 33.5 млрд. лв., жилищните със 7.4 млн. лв. до 8.8 млрд. лв. и потребителските с 920 хил. лв. до 7.4 млрд. лв. На годишна база данните показват, че кредитите за предприятия се повишават с 5.7% на годишна база, жилищните са нагоре с 0.6%, а потребителските се свиват с 1.3%.

Предвид неблагоприятните прогнози за икономиката в Европа и в България (очаква се данните за първото тримесечие на годината за България да са отрицателни, в края на миналата година ЕС влезе в рецесия) и очакванията за кредитирането не са много оптимистични. Апетит за инвестиции на практика липсва, тъй като на този етап и бизнесът, и домакинствата не се сигурни в средата, коментират банкери.

Неувереността в нагласите на хората е силна и пряк израз на това е предплащането на кредити (предсрочното им погасяване - бел. ред.), което същевременно не може да бъде компенсирано с новоотпускани заеми заради ниското търсене и увеличението на спестяванията (през март годишният ръст на фирмените депозити е 9.9 на сто, а на домакинствата продължава да е двуцифрен - 13.3%).

Към тези фактори може да се добавят и други причини като тази, че заради несигурността в еврозоната, породена от дълговата криза, българските банки следват политиката на собствениците си да отпускат малко или почти никакви заеми.

Изненади няма

Дали нарастването на кредитирането поне за фирмите, което се отчита през март, ще се оформи като тенденция, ще се види през следващите месеци. Няма да е изненада ако се повтори ситуацията от миналата година - няколко по-големи сделки в корпоративното кредитиране да създадат впечатление за цялостно нарастване на портфейла.

За разлика от тях и през миналата година, и сега малките и средните предприятия на практика не увеличават експозициите си към банките въпреки немалкото целеви кредитни линии за този сегмент. Още в края на 2010 г. банкерите прогнозираха, че възстановяването на дребния и средния бизнес ще бъде най-трудно. Това се отнася и за кредитирането им.

И при кредитирането за домакинства картината не е много по-ведра. Допреди няколко месеца жилищните заеми показваха стабилен тренд през кризата, като растяха средно с около 2-2.5% годишно. Сега обаче този ръст е близо до нула. И това се случва при наличието на атрактивни оферти от банките за ипотечни кредити, които от края на февруари - началото на март активизираха предлагането им, като някои излязоха с нови, а други продължиха съществуващи промоции. Сега условията по този тип кредити вече не са по-различни от тези през 2007-2008 г., като за заеми в евро има и по-добри оферти оттогава. Нивата на лихвите за нови кредити сега са около 6-7%.