Илюстрация Увеличаване Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Държавата ще събере микроскопична сума вместо очакваните стотици милиони левове от натрупаните стари печалби на дружествата си. Извънредната мярка беше гласувана за пръв път тази година, а целта беше да влязат повече приходи в бюджета. Но заради различен счетоводен прочит на балансите вместо първоначално чаканите суми от порядъка на стотици милиони левове сега от Министерството на финансите съобщават, че чакат едва 18 млн. лв.

В резултат, макар че волята на държавата беше да вземе 100% от натрупаните стари суми от дружествата си, приливът на средства няма да се състои. Иначе от дивидент върху печалбите от текущата 2011 г. ще има значителни постъпления - 276 млн. лв.

Правителството се спря на варианта със старите печалби, защото по време на бюджетни дефицити стотици милиони левове се задържат от фирмите, без те да оперират с тях, а ги държат на нисколихвени депозити. Заради концентрацията на тези средства в малък кръг от банки Европейската комисия вече започна разследване срещу България.

Когато през март парламентът одобри намерението на правителството да изтегли и цялата неразпределена печалба, опозицията се възпротиви с аргумента, че от тези дружества изведнъж ще се извадят стотици милиони левове и така ликвидността им ще се влоши, дори и да са печеливши. Според БСП държавните фирми са натрупали около 600 млн. лв. резерви от неразпределени печалби, а по оценки на икономисти от ГЕРБ средствата са били в размер на 200 - 300 млн. лв. Оценките, макар и да се разминават значително, все пак намекваха, че държавата може да разчита на сериозни постъпления, с които да свие дефицита, планиран на 1.1 млрд. лв., или 1.5% от БВП.

Неприятна изненада

Днес, когато сметките вече са изготвени, излиза, че за стари печалби правителството може да разчита само на 18 млн. лв. Така само от печалбите за 2011 година в тазгодишния бюджет ще се съберат 15 пъти повече приходи от дивиденти за хазната, отколкото ще постъпят за неразпределената печалба през всички предходни години.
Проучване на "Капитал Daily", включително и след запитване до Министерството на финансите, показа, че причината за това е начинът, по който държавните дружества отчитат счетоводно старите си печалби.

По закон търговските дружества заделят задължително като резерв 10% от печалбата си. До 2010 година държавните компании разпределяха като дивидент 50% от печалбите си, т.е. тогава в дружествата са оставали милиони печалби. С тях те можеха да се разпореждат свободно, ако общото събрание или едноличният собственик в лицето на държавата не реши друго. Именно мениджърите на всяко дружество и министерствата принципали са решавали дали тези пари да се използват за увеличаване на капитала, за инвестиционна програма, или да се заделят под формата на допълнителни резерви.

От 2010 година дружествата са длъжни да превеждат като дивидент не 50%, а 80% от печалбата си. В същото време заделянето на задължителни резерви остава на същото ниво - 10%, което означава, че в дружествата остават на свободно разпореждане само около 10% от текущите им печалби. В случай на нужда ресорните министри е можело да решават дали да използват средствата за инвестиции, или да се провизират за кризисни периоди, но ако няма конкретна идея за използването на тези вече натрупани суми, по-добре да постъпват в бюджета, който в условията на криза също се нуждае от свежи пари.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Различен прочит"