В Испания ден с ден не си приличат. След като в началото на седмицата оптимизмът за страната се завърна заради отпуснатите пари за пострадалата банкова система, последва залп от лоши новини, които отново сринаха доверието на пазара. 

Испанското правителство е притиснато до стената да поиска помощ от Брюксел, и то само няколко дни след като Европейската централна банка (ЕЦБ) отпусна 100 млрд. евро на местните банки. Въпреки мерките доходността по 10-годишните испански облигации достигна рекордните в историята на еврозоната 7.02%. Скокът дойде, след като агeнцията за кредитен рейтинг Moody's намали с три степени рейттинга на испанския дълг от A3 дo Baa3.

Времето за Испания изтича с всеки изминал ден

Намаляването на рейтинга от страна на Moody's до границата на джънк остави много малки полезни ходове на правителството. Евентуални нови съкращения могат да изключат страната от дълговия пазар, което вече ще означава заплаха и за цялата еврозона. Всъщност Moody's можеше и да не спре на ниво Baa3. Испания беше "пощадена" единствено защото все още се финансира през пазарите (но докога), има голяма икономика, а спасителният банков пакет от Европа е около 10% от БВП - далеч под тези в Ирландия, Гърция и Португалия.

Евентуален джънк статут ще бъде ужасен за Испания, тъй като в момента страната има краткосрочни и дългосрочни облигации в обращение за 600 млрд. евро. Не е изключено в един изключително лош момент Испания да бъде изключена от основните облигационни индекси. Което ще е пагубно: например излизането на Португалия от World Government Bond Index на Citigroup хвърли доходността по 10-годишните облигации на страната до над 15%.

А и Испания планира да продаде облигации за още 36 млрд. евро до края на годината, за да покрие дефицита и падежиращия си дълг. Все още не е ясно кой точно ще купи тези книжа. Има няколко фактора, които влияят върху пазара. Първият е негативното мнение на инвеститорите за европейския спасителен пакет за испанските банки. Според повечето анализатори той е де факто капитулация от страна на испанското правителство. Вторият негативен фактор е намаляването на рейтинга на страната от Moody's, което съвсем естествено плаши повечето инвеститори в дълг. Не бива да се забравят и изборите в Гърция, които при негативен развой могат да доведат до паника и в Испания. Което означава, че банковият спасителен пакт в Испания може да се трансформира в спасителен пакет за правителството.  

Не всичко е загубено
Испания има относително силни ликвидни позиции и може да покрие задълженията си за поне няколко месеца. Експерти на Reuters не изключват възможността за увеличаване на ДДС или други данъци, с които да се повишат приходите в бюджета. Финансово министерство разполага с около 44 млрд. евро кеш благодарение на благоприятните пазарни условия в първите месеци на годината. Но въпреки тях страната се нуждае от 52 млрд. евро да покрие дефицитите на централната власт и местните правителства. Отделно през тази година падежира дълг за 97 млрд. евро, от които най-притеснителни са 27.5 млрд. евро, които трябва да бъдат изплатени в последните десет дни на октомври. И като капак на всичко данните от първите месеци на годината показват, че много трудно ще бъдат изпълнени поставените цели за бюджетния дефицит. 

Меган Грийн от Roubini Global Economics смята, че отпускането на помощ за правителството е неизбежно. Според нея външният дълг на Испания е неовладяем, а извънбалансовите задължения като дълговете на местни предприятия ще покачат държавния дълг над прогнозираното ниво от 79.8% от БВП в края на 2012 г. "Може да се случи още през тази година, но според мен ще стане факт до края на първото тримесечие на следващата", заяви тя пред Reuters. Според нея пакетът може да достигне 700 млрд. евро, колкото е голям и Европейският стабилизационен механизъм. Тоест няма да има пари за "другите".

Доходност по 10-годишните облигации от 7% е много неприятен сценарий за страната в момента. Правителството не може да печата пари, а инфлацията е около 2%. Казано с прости думи: Испания трябва да генерира 5% възвращаемост върху заемите, които получава. Ако икономиката растеше, щеше да е по-лесно. Но тя е в дълбока рецесия. Безработицата е 25%, а мерките за намаляване на разходите не помагат особено. В един момент никой няма да иска да дава пари на Испания. И правителството ще се нуждае от директна финансова инжекция, както се случи в Гърция, Ирландия и Португалия. Или в противен случай ще трябва да напусне еврозоната. Което пък означава хаос.

Една от предложените възможности е ЕЦБ да печата пари и да кредитира Испания с пари в брой при ниски лихви, които страната да може да върне. Испанският премиер Мариано Рахой предпочита тази опция. Технически това също ще е "спасяване". Но ЕЦБ не е склонна към подобни авантюри, защото смята, че ще намалее натискът върху страната да овладее бюджетния си дефицит. Другата възможност е европейските гиганти директно да налеят още пари в испанските банки, за да успокоят пазарите. Но Германия не иска и да чува за подобен сценарий. Така че страната продължава да се върти в омагьосан кръг.   

Ефектът на доминото
Досега европейските лидери така и не откриха стратегия, която да спре разпростирането на заразата в еврозоната. Една по една в различна степен "паднаха" Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. Все повече изглежда, че Кипър може да е следващият удавник. Но за всички е ясно, че най-апокалиптичният сценарий е Италия да поиска помощ. Европейският стабилизационен механизъм, който влиза в сила от 1 юли, не е достатъчно голям да спаси и Рим. Италианският министър на икономическото развитие Корадо Пасера обяви, че страната му не е следващият на опашката за европари. Но същото се случи и с всяка една от гореизброените страни, преди да се наложи външна намеса. Временна паника предизвика и покачването на доходността на тригодишните италиански облигации до 5.3% спрямо 3.91% преди месец. Досега правителството в Рим някак си успяваше да убеди инвеститорите, че направените реформи дават резултати. 

Не по-малко притеснителен е и фактът, че надеждата на всички в еврозоната - Германия, дава все повече сигнали, че е уморена. "Не надценявайте възможностите ни да спасим еврото. И на следващата среща на Г-20 отново ще сме център на вниманието", предупреди канцлерът Ангела Меркел, която се опитва все повече да премести центъра на тежестта към другата водеща световна икономика - САЩ. Тя призова Вашингтон да намали огромния си бюджетен дефицит в опит да покаже, че еврозоната не е единствената кризисна точка на глобалната икономика. А и данните от страната не са напълно обнадеждаващи. Институтът KfW обяви, че икономическото доверие в страната е намаляло рязко през април в ярък противовес на рекордния германски износ. Поне откъм настроение германският икономически двигател буксува. "Все повече става ясно, че краят на тази криза може да е доста болезнен за германците", заяви пред Bloomberg Сиъран О'Хейгън, анализатор от Societe Generale.

Според управляващия директор на МВФ Кристин Лагард в еврозоната трябва да се вземат "съдбоносни мерки" през следващите три месеца. Случайно или не, същият е срокът за спасяване на еврото, даден преди време и от Джордж Сорос. Но колко подготвена е еврозоната за евентуално излизане на някои членки. Според доклад на швейцарската банка Credit Suisse 58% от стойността на европейските банки ще изчезне, ако така наречените периферни страни, членки на еврозоната - Гърция, Ирландия, Португалия, Италия и Испания, напуснат валутния съюз. А експертите смятат, че дори и единната валута да остане непокътната, от системата ще изтекат 1.3 трлн. евро, тъй като финансовите институции ще се изтеглят към домашните си пазари и по този начин ще провалят години на интеграция и сливания. "Смятаме, че евентуално напускане на Гърция ще бъде управляемо, но при по-голям разпад едва няколко от големите европейски банки ще оцелеят в сегашния си вид", се казва в доклада на Credit Suisse. 

Но основният въпрос може би вече не е "дали", а "кой" и "кога".