Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

23.65% е делът на лошите и преструктурирани кредити от заемите за фирми и домакинства в края на май 2012 г.

Според представители на банковия сектор сложната икономическа обстановка продължава да оказва задържащ ефект върху апетита за инвестиции и потребление както на бизнеса, така и на домакинствата.

Пореден месец на застой в кредитирането показват данните на БНБ за май 2012 г. Ниски ръстове на отпуснатите заеми, плавен темп на нарастване на просрочия и преструктурирани кредити, продължаващ растеж на депозити. Това са тенденциите, които характеризират банковата система. И в това няма нищо учудващо.

Натрупаната инерция при банките изисква повече време за промяна на посоката, а на този етап в икономиката не се наблюдават предпоставки за това. Тъкмо напротив – средата продължава да се характеризира с непредвидимост, както външна, така и вътрешна, фирмите и домакинствата са несигурни за бъдещите си приходи, не предприемат инвестиционни начинания.

На практика данните потвърждават наблюденията на представители на банковия сектор, според които сложната икономическа обстановка продължава да оказва задържащ ефект върху апетита за инвестиции и потребление както на бизнеса, така и на домакинствата.

Затвърждаване на тенденцията

Затова и през изминалия месец данните не са много по-различни от наблюдаваното през предходните. Запазва се лекият ръст в кредитирането за корпоративния сектор, който обаче по-скоро се отдава на единични сделки, създаващи впечатление за цялостно нарастване на портфейла, отколкото на оформяща се тенденция за плавно възстановяване.

През май нарастването на фирмените заеми е с 295 мнл. лв. до 33.9 млрд. лв. спрямо предходния месец (6.1% ръст на годишна база ), докато жилищните и потребителските заеми се увеличават съответно с 6 млн. лв. до 8.8 млрд. лв. и с 5 млн. лв. до 7.5 млрд. лв. Добрата новина е, че все пак това е третият пореден месец с ръст в кредитирането, след като началото на годината не беше никак оптимистично – два поредни месеца на спад във всички сегменти.

На годишна база темпът на нарастване при жилищните заеми се задържа малко над нулата - през май 0.4% спрямо май миналата година при около 2-2.5% годишен ръст до неотдавна. Кредитите за потребление показват намаляващ годишен темп – те са с 1.2 на сто по-малко спрямо същия месец на миналата година.

В същото време депозитите продължават да се увеличават, като и те запазват темпа си – през май фирмените са се увеличили със 7.2% на годишна база и достигат 13.8 млрд. лв., а на домакинствата спестяванията достигат 32.1 млрд. лв., като запазват двуцифрения си годишен темп на нарастване – 13.6 на сто през май.

Бавен, но продължаващ ръст на просрочията

При просрочията движението също не е много по-различно от установилото се в изминалата поне половин година – успокояващ се темп на нарастване с известни месечни корекции, които по-скоро са резултат на трансформации в портфейлите с еднократен ефект. Общият обем на т.нар. лоши и преструктурирани кредити в края на май е 9.905 млрд. лв., а делът им достига 23.65% от обема на заемите за фирми и домакинства.

Нарастването на годишна база е с 25.15 на сто, а за един месец са се увеличили със 161.4 млн. лв., което е формирано от нарастването на фирмените просрочия. За един месец те се увеличават със 152 млн. лв. до 6.4 млрд. лв. Намаление се наблюдава при потребителските лоши и преструктурирани заеми – с 13.8 млн. лв. до 1.464 млрд. лв. Това може да е резултат на отписване на заеми от портфейла, на продажба на фирми за събиране на вземания или евентуално подобрение в обслужването. Просрочията при жилищните кредити нарастват със 17. 5 млн. лв. до 1.8 млрд. лв.

Лошите и преструктурирани заеми включват просрочия над 90 дни и редовни заеми, които са предоговорени заради проблеми в обслужването им, според методологията на БНБ. Няма данни за това каква част от този обем са само преструктурираните кредити. От централната банка публикуват единствено данните, като не коментират какво стои зад статистиката като обяснение на движенията.

БНБ обаче посочва, че данните за преструктурираните и с просрочие в обслужването кредити не показват общо класифицираните рискови експозиции, нито конкретно дела на необслужваните заеми (тези с просрочия над 90 дни). Източник на такава информация са тримесечните надзорни данни на БНБ. Обемът на необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) към края на март е 9.1 млрд. лв., а делът им достига 16.21%.