Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Нищо във Вселената не може да е по-студено от -273.15 градуса по Целзий. За разлика от физиката в икономиката няма много такива константи. Все пак доскоро се приемаше, че по подобие на температурата и паричната политика си има абсолютна нула. За да стимулира икономическата активност, централната банка може да смъква лихвените си проценти, докато опре до 0%. Оттам опциите за допълнително стимулиране вече се свеждат до печатане на пари - директно или в някоя от по-прикритие му форми, прилагани в последните години от Федералния резерв на САЩ и Bank of England. Европейската дългова криза обаче е на път да унищожи това неписано правило.

Все повече анализатори прогнозират възможност още на следващото си заседание на 5 юли бордът на Европейската централна банка (ЕЦБ) не само да понижи основната лихва, но и да обяви нулева или дори отрицателна лихва по овърнайт депозитите, т.е. банките да трябва да й плащат за привилегията да държат пари по сметка при нея. На пръв поглед в това няма логика и никой не би се съгласил на такава сигурна загуба, ощe повече че инфлацията така или иначе изяжда стойността на "спящите" пари. Когато несигурността владее пазарите, както сега обаче, има моменти, в които малката гарантирана загуба изглежда като добра опция на фона на риска от много по-голяма.

По идея нулевата номинална лихва трябва да стимулира финансовите институции да извадят паркираната излишна ликвидност в ЕЦБ и да започнат да кредитират. Така може да се засили доверието и да се стимулира растежът. Подобна мярка крие и рискове - отрицателната краткосрочна доходност може да убие паричните пазари, а в търсене на сигурност банките ще са принудени да купуват сигурни и ликвидни активи и така да надуят нови балони.

Очакваният ефект...

ЕЦБ използва три лихвени процента, чрез които провежда паричната си политика. При нормални обстоятелства най-важният е основният лихвен процент, който сега е 1%. Очакванията обаче са още следващата седмица той да бъде свален на 0.75%. Това е цената, на която банките могат да се финансират от централната банка. В момента ЕЦБ дава неограничена възможност на банките да теглят ликвидност от нейните седмично провеждани операции, стига да имат активи, които да предоставят като обезпечение. Затова и ЕЦБ на няколко пъти (включително и в средата на юни) занижи изискванията си към приеманите от нея обезпечения.

Другите два процента на централната банка обаче сега са не по-малко важни. Това са нивата, при които една банка може овърнайт (т.е. за до следващия ден) да депозира излишните си средства в ЕЦБ или да заеме от нея недостигащи средства. При нормална и предвидима среда тези два инструмента, които сега са съответно 0.25% и 1.75%, рядко се използват, и то за малки суми, тъй като финансовите институции лесно могат да управляват ликвидността си и да заемат една на друга на междубанковия пазар. Сега обаче недоверието между тях ги принуждава да търсят сигурност при ЕЦБ и съответно да заемат от нея при нужда. Другата им важна роля е, че те практически задават коридор за паричните пазари - никоя банка не би депозирала парите си при по-ниски нива от безрисковите, предлагани от ЕЦБ, или пък не би заемала от друга банка по-скъпо, отколкото от ЕЦБ.

Ако ЕЦБ намали лихвата си по депозитите до или под нулата, това ще накара банките да потърсят доходоносни алтернативи за излишната си ликвидност. Някои от тях ще се осмелят да ги отпуснат на други банки, на фирми или на домакинства и това може да задвижи икономиката. Според Джулиан Калоу, главен икономист за Европа на Barclays Capital, такъв ход ще даде тласък на банките в стабилните държави като Германия, които имат излишен ресурс, да го пласират на проблемните банки от периферията. Пред Bloomberg той обяснява, че така ЕЦБ може да постигне двойна цел - да намали пристрастеността на банките към евтиното финансиране на централната банка и да свие отчасти свръхликвидността в системата.

...и възможните дефекти

Очакванията, че ЕЦБ готви понижаване на лихвите, идват по няколко линии. Първо самият президент на институцията Марио Драги подчерта, че пред Европа стоят сериозни рискове, но няма опасност от инфлация. Данните, че инфлацията в Германия се е успокоила до 1.7% - най-ниско ниво от 18 месеца, също увеличават шанса опозицията на Bundesbank да отслабне. В полза на намаляване се изказаха и някои влиятелни членове на борда на ЕЦБ като гуверньора на Австрийската централна банка Евалд Новотни.

Проблемът е, че никой не знае как би функционирала финансовата система в условия на отрицателни лихви, защото това почти никога не е правено. Дори след фалита на Lehman Brothers и последвалото кредитно затягане Федералният резерв се въздържа да влезе в тези неизвестни води. Първата централна банка осмелила се да таксува банките за парите по сметка при нея е Шведската през 2009 г., само че там става въпрос за много по-малък пазар. Опасенията на анализаторите са, че евентуалният позитивен ефект може напълно да бъде убит от негативните. Най-големият страх е, че отрицателните лихви напълно ще унищожат модела на работа на фондовете на паричния пазар. Нулевата или отрицателна доходност в комбинация с транзакционните разходи може да обезсмисли поемането на риск на краткосрочните пазари. А те са особено важен механизъм за провеждането на политиката на ЕЦБ, който и сега е почти изцяло блокиран.

Затварянето на този източник за печалба от страна на банките може да ги принуди да търсят по-рискови инвестиции, с които да компенсират. Освен това надеждите, че ликвидността ще се насочи към кредитиране на реалната икономика, може да се окажат и нереални, тъй като липсата на предлагане е само едната страна на уравнението. В момента нито компаниите, нито домакинствата имат особен апетит да поемат заеми. Така че досега лежалите в ЕЦБ средства може да се пренасочат към други приемани за убежища инвестиции като злато или пък германски или американски ДЦК.

Като се претегли всичко това, анализаторите на Goldman Sachs стигат до извода, че целият план може да има само една основна цел - ЕЦБ да напомпа малко доверието на пазарите, като покаже, че е готова да участва в спасяването на еврото. Само че този джедайски трик може бързо да отшуми и да остави едни още по-разбъркани пазари близо до абсолютната нула, при която всяко движение спира.