Агенция Bloomberg няма славата на медия, за която социалната насоченост на новините е приоритет. Точно обратното. Но през тази седмица една от най-могъщите новинарски организации в света реши да се занимава с тегобите на испанските пенсионери. "След като загуби работата си като готвач за монахините в манастир в Барселона, Марибел се надяваше да преживява с приходите от спестяванията си от 82 000 евро, които инвестира в преференциални акции на групата Bankia. Но чекът от 1435 евро не дойде през юли." Естествено за Bloomberg Марибел е само лицето, с което да илюстрира една банкова криза. Оказва се, че стотици хиляди в страната имат съдбата на 51-годишната испанка и могат да загубят всичките или голяма част от спестяванията си заради изобретателните идеи на местните банкери и брюкселските бюрократи.

Схемата
Всеки банкер знае, че най-важното при кризите е да се запази доверието на клиентите. Много държави заложиха на капиталови инжекции и държавни гаранции. Но испанските спестовни каси (cajas) избраха друг ход. Вместо да работят с професионални инвеститори, те решиха да продават преференциални акции на собствените си дребни клиенти, повечето от които са пенсионери, през банковите си клонове. Така някои депозанти се превърнаха в собственици на акции. Те бяха убедени да се откажат от ниските годишни лихви по депозитите и да прехвърлят спестяванията си в преференциални акции, които изплащаха по-висок, фиксиран дивидент. Ползите за банките бяха очевидни: по този начин те отчитаха тези книжа като капитал в момент, когато имаха огромни загуби от недвижими имоти. Но със задълбочаването на финансовата криза инструментите ставаха все по-неликвидни и евтини. А и според новите правила за капиталова адекватност Базел III те вече не бяха считани за основен капитал.  

Последният удар за дребните инвеститори се влошава с банковата помощ от Европейския съюз. Основното условие от Брюксел е собствениците на хибриден капитал и субординиран дълг, към които са и преференциалните акции, "да поемат част от бремето". Тоест да отпишат инвестициите си в тези инструменти. За разлика от депозитите, префенциалните книжа не са гарантирани от правителството. Което с прости думи означава, че Марибел може да изгуби спестяванията си. "Банките паднаха жертва на собствената си стратегия за набиране на средства през клиентите по клоновете. За тях ще е все по-трудно да убеждават потребителите да купуват финансовите им продукти", заяви пред Bloomberg Джон Рeймънд, анализатор в  Credit Suisse. Подобно е мнението и на Хуан Фернандес-Арместо, бивш председател на испанския регулатор на финансовите пазари CNMV: "Клоновата мрежа действа на принципа на квотите, които на всяка цена трябва да продаде."
 
"Банките използваха депозантите си, за да се спасят, след като нямаше как да се финансират след 2008 г.", заяви пред Bloomberg Фернандо Хереро, главен секретар на асоциацията на клиентите на банките. Недоверието на потребителите към банковата система е толкова голямо, че според последните социологически проучвания нестабилните финансови институции са сред най-големите притеснения за испанците, пред баската терористична групировка ЕТА, образованието и престъпността.

Колко точно?
Все още не е ясен точният размер на загубите. Едните данни сочат, че дребни инвеститори държат около 30 млрд. евро в преференциални акции в испанските малки и средни банки. Според CNMV някъде 687 хил. испанци държат такива книжа за 22.5 млрд. евро към май 2011 г. Само част от тях може да бъде отписана, тъй като банките имат срок до юни 2013 г. да изпълнят изискванията или да върнат помощите. Засега е сигурно, че например инвеститор в гигантите Santander, BBVA и Caixabank няма да има проблеми, тъй като капиталовата адекватност на тези институции е над изискваните от европейските власти 9%. Четири национализирани банки - Bankia, NovaCaixa Galicia, CatalunyaCaixa and Banco de Valencia, пък обсъждат схеми с Европейската комисия, чрез които да минимализират загубите за клиентите. "Все още преговаряме колко голям да е размерът на загубите. От еврокомисията искат да е по-голям, но ние се надяваме да ги убедим да го намалят", заяви пред Reuters източник от испанските банки. Според него обсъжданите варианти са няколко: превръщането на преференциалните акции в облигации, депозити или други инструменти. Но никой още не може да каже каква ще бъде оценката на инструментите. Пазарната им стойност варира от 40% от оригиналната сума до нула в някои крайни случаи. В споразумението за помощ с ЕС се казва, че централната банка няма да одобрява компенсиране с повече от 10% от пазарната цена от страна на спасените банки.

Испанското правителство е в особено положение, тъй като няма много полезни ходове. Премиерът Мариано Рахой вече обвини финансовите институции, че са действали погрешно. Той е между чука и наковалнята - от една страната са недоволните гласоподаватели, от другата е нуждата от намаляване на бюджетния дефицит. Въпреки призивите за намеса на държавата е ясно, че пари няма. Кабинетът вече обяви нови мерки за затягане на разходите, включващи увеличаване на ДДС от 18% на 21%, намаляване на помощите за безработни и заплатите в държавната сфера. В ЕС вярват, че пакетът помощи ще е достатъчен за испанските банки. Но не липсват анализатори, които смятат, че дупката ще е далеч по-голяма от прогнозите. Което означава, че Марибел и хилядите като нея могат никога да не видят парите си.