Профил: Сергей Арбузов става председател на Националната банка на Украйна от края на 2010 г., като със своите 34 години се превръща в най-младия заемащ този пост в Европа. От 2003 до 2010 г. ръководи банка "Донеччина", по-късно прекръстена на Укрбизнесбанк. През 2010 г. той за кратко оглавява държавната Укрексимбанк. През 2005 г. е член на партията "Наша Русия" на Виктор Юшченко, но сега се приема за приближен на президента Викор Янукович.

Как изглеждат дълговата и банковата криза в ЕС от гледната точка на съседна държава?
 
- Европейският съюз е един от основните търговски партньори на Украйна. Затова, разбира се, следим отблизо европейската икономика. Очевидно тя сега е в труден период. Външният и вътрешният дълг на ЕС нарастват, което се съпътства със забавянето на икономическия растеж, а финансовите проблеми на отделни държави все повече въвличат други страни членки в дълговата криза и подкопават позицията на общата валута.
Въпреки това в Украйна се надяваме, че държавите от еврозоната заедно с международните финансови институции ще намерят изход от тази ситуация, защото не само Европейският съюз, а и световната икономика като цяло имат интерес от бързото решаване на тези проблеми.

Много европейски банки оперират и в Украйна. Страхувате ли се, че техните проблеми могат да се разпрострат върху вашата страна?
 
- Една от чертите на украинската банкова система е, че разполага с умерен дял чужди капитали. За разлика от банковите системи на други централноевропейски страни (Полша, Словакия, Унгария, Чехия и др.) техният дял тук е много по-малък и едва надвишава 40%. Има 55 банки с чужди капитали в Украйна, от които само 23 със 100% такива.
За да предотвратим отрицателни тенденции в дейността на банките или разпростирането на риска, Националната банка на Украйна (НБУ) извършва цялостен анализ на банковата система, както и на различните аспекти от функционирането на индивидуалните банки. Освен това специалисти от НБУ провеждат редовни срещи с управата на банките и обсъждат промените, стратегиите и перспективите на по-нататъшните им дейности.

Рецесията в ЕС ще нанесе ли удар на растежа в Украйна и до каква степен?
- Икономиката на Украйна се характеризира със значителна степен на отвореност. Затова икономическите проблеми на такъв важен партньор като ЕС е възможно да окажат неприятно влияние върху нашето икономическо развитие.
Въпреки неблагоприятното като цяло развитие на икономическата ситуация навън в момента икономиката на Украйна има положителна динамика. За разлика от много развити страни Украйна продължава да расте – реалният БВП през първата половина на тази година се увеличи с 2.5%. Нивото на инфлация остава най-ниското в нашата история, а годишният й ръст е сред най-ниските в света в момента, както и от началото на годината (0.1%). По-конкретно годишният ръст на индекса на потребителските цени стана отрицателен през юни (-1.2%).
Като се имат предвид проблемите в ЕС, трябва да говорим за потенциалните проблеми за украинското икономическо развитие и мерките, които трябва да се предприемат от държавата, за да бъдат минимизирани. Такива рискове трябва да бъдат разгледани в две области: първо, продължителната рецесия в ЕС ще повлияе върху обема на украинския износ и впоследствие на темпа на икономическия растеж. От тази гледна точка световната икономическа криза е тревожен сигнал не само за Украйна, но и за други развиващи се икономики по отношение на необходимостта да бъдат развити вътрешните пазари и диверсифицирана външната търговия. На второ място, дълговите проблеми на отделни държави от ЕС смущават ефекта от глобалното преразпределение на финансови ресурси.
В резултат развиващите се страни, в това число Украйна, са изправени пред труден достъп до световните капиталови пазари. Тази ситуация крие рискове за стабилността на техните финансови системи. Като се вземат предвид тези рискове, министерският съвет в Украйна в сътрудничество с НБУ въвежда пълен план за действие, за да осигури стабилност на украинската финансова система. Той включва мерки за бързо предотвратяване в случай на криза, подсилване на нейната стабилност и създаване на макроикономическа рамка за това и за развитие на финансовите пазари.
 
Как проблемите на ЕС се пренасят върху Украйна – кредитен ръст, спад на износа, инвестиции...?
 
- Мисля, че ще бъде по-правилно да не се фокусираме върху европейските проблеми, а да говорим за световна криза, която естествено се отразява на украинската икономика. Най-вече заради понижаването на цените на някои украински продукти за износ или трудности с чуждестранните заеми.
Въпреки това дори в такива условия Украйна може да поддържа положителна динамика в тези области. Намалелият износ на черни метали би могъл да бъде заместен от по-висок износ на зърно. Също така количеството привлечени чуждестранни кредити към реалния сектор растат. Затова сме умерено оптимистични за бъдещето.
 
Усещате ли увеличен натиск върху гривната? Каква част от валутния резерв сте склонен да отделите, за да подкрепите валутата си, ако е необходимо?
 
- Увеличените колебания в обменния курс евро-долар, причинени от влошаването на финансовата криза в ЕС поради нерешените дългови и икономически проблеми, влияят отрицателно на динамиката на украинския валутен пазар. Продължителното поскъпване на долара кара резидентите да се въздържат от продажби на валутата и засилва покупките му.
Като имаме предвид факта, че огромната част от външните транзакции и задължения на страната са в долари, неговото поскъпване на международните пазари влияе неблагоприятно на баланса на вътрешното търсене и предлагане на чужда валута. Общата несигурност за глобалната икономика кара Украйна да прибегне до традиционни методи за покриване на риска като покупки на чужда валута.
Трябва да отбележа, че според закона за Националната банка в Украйна неин приоритет е да постигне стабилност на цените в страната, което означава да поддържа в средносрочен план ниска и стабилна инфлация, измерена чрез потребителските цени. Така че валутният курс се използва като средство за постигане на инфлационните цели.
Въпреки това дори при тези условия динамиката на валутния курс би трябвало да бъде предвидима, в съответствие с инфлационните цели и да не създава допълнителен риск за икономиката, финансовата и кредитната сфера. Затова Националната банка на Украйна поддържа присъствието си на валутния пазар и се намесва на него най-вече чрез международните си валутни резерви. Обемът на тези намеси съответства на текущото състояние на външната търговия и финансовите пазари.
 
Какво прави Националната банка и правителството на Украйна, за да минимизират тези рискове?
 
Разбира се, системните фактори на стабилност на валутния курс се определят от конкурентоспособността на цялата икономика. Националната банка дава всичко от себе си, за да я подкрепя в изпълнение на основната си конституционна функция.
Предпазливата парична политика на Националната банка допринесе за формирането на стабилна дезинфлационна тенденция. През юни 2011 г. потребителската инфлация беше 11.9%, но през юни тази година беше почти нула. Благодарение на този факт украинските производители имаха разходно предимство на вътрешните и на външните пазари.
Намаленият пазарен риск е също така следствие на законова забрана да се теглят потребителски кредити в чужда валута от лица, които не са бизнес субекти и нямат доходи в чужда валута. Това беше инициатива на Националната банка. Така намаля нивото на уязвимост на банковата система към негативни валутни шокове. Въпреки че в началото на последната криза през ноември 2008 г. делът на заеми в чуждестранна валута, давани на населението, беше 62.7%, на 1 юли 2012 г. той е спаднал до 52.3%.
Намаляването на валутните "дисбаланси" в банковата система също трябва да бъде споменато. Разликата между заеми и депозити на банките във валута през 2008 г. преди кризата надвишаваше 37 млрд. щатски долара. На 1 юли 2012 г. тя беше спаднала до 11.8 млрд., което е 3.1 пъти.
Както може да видите, ние сме напълно запознати с рисковете за украинската банкова система, които се дължат на кризата в европейските страни.
 
Вариант ли е по-гъвкав обменен курс?
 
- Постепенното преминаване към плаващ обменен курс е ясно заложено в програмните ни документи с Международния валутен фонд (МВФ). Националната банка стриктно се придържа към тези разпоредби в частта за официалния обменен курс към щатския долар и координираното му отвързване, което да подобри механизма за пренасяне на лихвените проценти в икономиката.
 
Според меморандума за икономическа и финансова политика на Националната банка официалният обменен курс към долара се изчислява на база претеглени средни котировки на междубанковия валутен пазар с възможно отклонение ± 2%.
 
През последните две години дневното отклонение на пазара от официалния обменен курс остава в рамките на стендбай споразумението. Например през първата половина на тази година стойностите им бяха между -0.09% и -1.38%, а намесата на Националната банка на валутния пазар не надминава 4.8% от обема му.
 
Динамиката на обменния курс ще остане важен фактор, който влияе на инфлацията – както пряко (през цената на вносните стоки), така и чрез формирането на очаквания на хората за положителна инфлация. Той ще бъде определен от структурни фактори като промени в платежния баланс, преките чуждестранни инвестиции, чуждестранни заеми и плащания по външния дълг. Състоянието на публичните финанси ще има специална роля: техният баланс съществено ще повлияе на обменния курс на гривната.
 
Украйна все още се възприема като рисковано място за инвестиция и разходите за застраховка на държавния дълг са все още сред най-високите в света. Как може това да се промени?
 
- Убеден съм, че единственият шанс Украйна да се върне към устойчиво развитие е решителна и цялостна реформа с цел да се подобри конкурентоспособността на икономиката. Основната цел на Националната банка при прилагане на реформите във финансовия сектор е отразена в програмата за икономически реформи 2010 - 2014. Тя бе разработена по инициатива на президента на Украйна Виктор Янукович. Днес тези задачи се изпълняват добре. По-специално Националната банка поддържа нисък темп на инфлация, увеличена степен на капитализация на финансовата система, намаляване дела на проблемните активи в портфейлите на банките и другите финансови институции.
Наскоро парламентът одобри на първо четене законопроект за функционирането на платежните системи и развитието на непарични плащания, изготвен от Националната банка. Приемането му ще увеличи финансовата независимост и сигурност на Украйна, като осигури регулиране на платежните и сетълмънт системите на Националната банка.
Няколко проектозакона, които целят укрепване на банковата система, разработени от или с помощта на централната банка, предстои да бъдат приети. Те се отнасят до нормализацията на паричното обращение и подобряване защитата на правата на кредиторите, въвеждат се и нови инвестиционни инструменти.
Убеден съм, че тези стъпки ще допринесат за модерна, стабилна, отворена и конкурентна на световно ниво икономика и в крайна сметка – ръст в благосъстоянието на украинците.

Кои са най-наложителните реформи и доволен ли сте от това, което е постигнато досега?
 
- Какво взима предвид един инвеститор, когато решава дали да навлезе на даден пазар? Първо, има ли достатъчна положителна динамика на този пазар на макроикономическо ниво, което е отразено от динамиката на БВП. Второ, стабилна и сравнително ниска инфлация, която доказва, че държавата е способна да стабилизира икономическото развитие в дългосрочен план. И накрая инвеститорите се интересуват от яснотата и предвидимостта на пазарните правила, като тук могат да се вземат предвид много фактори - данъци, регулации и политическа стабилност.
 
За съжаление не е възможно да се каже, че всички гореспоменати условия за привлекателност на Украйна за инвеститорите са налице. Въпреки това вече беше отбелязано, че Украйна, за разлика от много развити държави, има положителен ръст на БВП, придружен с ниска инфлация в исторически план, а и в сравнение с останалия свят.
 
Също така, ако сравните държавния дълг на Украйна с този на други държави като процент от БВП (36% в края на 2011 г.), той е далеч под този, определен с критериите от Маастрихт (60%). Едновременно с това е много под този за страните от еврозоната, които имат дългови проблеми (Гърция – 165%, Италия – 120%, Ирландия и Португалия – 108%, Испания – 68.5%), и развити държави със сравнително стабилен дълг (Франция – 86%, Германия – 81%).
 
Високото ниво на доверие на инвеститорите в Украйна потвърждава успешното пласиране на еврооблигации от правителството на 17 юли тази година. Въпреки трудните условия на световните капиталови пазари доходността беше 9.25%, което е много привлекателно в настоящите условия. Заявките за облигациите превишаваха предложеното количество три пъти.
Но в бъдеще Украйна със сигурност ще трябва да увеличи структурните и институционалните реформи, за да подобри привлекателността си за инвеститорите.