Данъкът върху финансовите транзакции ще намали европейския БВП с 1.8%. Важно е правителствата и банковите регулатори да не стигат твърде далеч в опитите си да направят банките безопасни.

Марк Белиът оглавява Комитета по политиките и ресурсите на Лондонското сити. Той отговаря за това английската столица постоянно да бъде привлекателно място за правене на бизнес, едновременно за компании от финансовия сектор и от реалната икономика. Преди няколко дни той посети България и се срещна с представители на правителството, Българската народна банка и Комисията за финансов надзор. Като експерт с дългогодишен опит в областта на регулациите разговаряме с него за пречките пред финансовия сектор, общата бизнес среда и развитието на фондовата борса.

Премиерите ни се срещнаха в началото на август, каква е връзката между техните разговори и вашето посещение?

- Няма директна връзка, но това е част от много по-широка стратегия за ангажираност с въпросите на Европейския съюз. България е много проевропейски настроена държава, която следи развитието на еврозоната. Във Великобритания вече има доста скептицизъм за Европейския съюз, но ние смятаме, че е много важен. България и Великобритания имат сходни позиции по редица въпроси като банковия съюз и този факт е радващ, но е нужно да подсилим отношенията си с редица европейски държави, сред които и България. Освен това е възхитителен начинът, по който икономиката ви се представи в последните няколко години. Българската икономика е една от най-стабилните.

Вие сте професионално ангажиран в търсенето на решение за дълговата криза и подсилването на банковия сектор, как трябва да се промени модерното банкиране, така че да няма спасяване на банки с пари на данъкоплатците?

- Много уроци бяха научени от началото на банковата криза. Въведоха се много строги регулации за капитал и ликвидност на банките и продължават да се въвеждат. За това смятам, че възможността за подобни банкови фалити рязко е спаднала. Има много други въпроси, по които трябва да се работи. Такъв например е начинът, по който ще се прилагат някои от регулациите. Загриженост буди липсата на банково кредитиране. Сигурен съм, този въпрос е актуален и в България, както и във Великобритания. А естествено има връзка между капиталовите изисквания и способността на банките да отпускат заеми. Последните аспекти на банкирането, които придобиха публичност не само във Великобритания, но и по света, вече предизвикаха недоволство и дебати и затова смятам, че през следващите 10 години ще видим забележителна промяна в начина, по който банките осъществяват дейността си. Инвестиционното банкиране леко ще се свие. Някои други дейности също. Това, което касае България пък, е тенденцията чуждестранните банки да се отдръпват и концентрират в националните граници на своите централи, а това не е добре, ако банковата система на една държава е зависима от чуждестранните банки.

Какви решения бихте предложили за справяне с този проблем?

- Важно е правителствата и банковите регулатори да не стигат твърде далеч в опитите си да направят банките безопасни. Най-добрия начин да се направи една банка безопасна е като гарантираш, че няма да отпуска никакви кредити освен на правителството. В някои държави има такива примери, но така не се допринася за развитието на икономиката. Затова регулациите трябва да са съразмерни, да отчитат факта, че все пак трябва да се отпускат кредити, че това също носи риск и ще се правят загуби. За това е нужно да има достатъчен капитал, с който да се посрещнат загуби в разумни граници и да се възвърне увереността на хората. Но не искате да въведете толкова строги регулации, че да се спре кредитирането за инфраструктурни проекти, корпоративните инвестиции и инвестициите в недвижими имоти.

Според вас доколко е вярно твърдението на българските банкери, че има нови критерии за жизнеспособност на един бизнес проект и кредитирането не е престанало, просто заеми се отпускат на компании, които покриват новите критерии?

- Банките винаги ще казват че ще отпускат заеми на жизнеспособни проекти, които покриват критериите за това. Но ако имат ограничени средства за инвестиране, те ще сменят критериите към по-малко рискови проекти. И винаги ще обясняват, че става въпрос за оценката им. Разбира се, бизнесът ще твърди, че и други проекти са жизнеспособни, но банката е тази, която преценява.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "В България има постоянен ръст на депозитите през последните няколко години, но тези пари не се връщат като кредитиране към реалната икономика. Какви са рисковете от това банките да използват растящата депозитна база главно за изплащане на външни задължения към централите си?"