Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
223 11 юли 2014, 17:05, 85935 прочитания

Най-големият банков обир

Кредитите в КТБ към свързани с Цветан Василев фирми са за над 3.5 млрд. лева. Сметката ще платят данъкоплатците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Три милиарда и половина. Това е консервативната оценка за парите, които Цветан Василев е дал чрез КТБ на свързани с него фирми. За десет дена екип на три одиторски компании установиха, че липсват кредитни досиета (според БНБ вероятно унищожени в последните дни) за 3.5 млрд. лв. кредити от общо 5.4 млрд. лв. кредитен портфейл на Корпоративна търговска банка. "Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и мажоритарния акционер г-н Цветан Василев", казва БНБ, с което потвърждава всички досегашни страхове, подплатени с данни.

Преди 15 месеца за пръв път "Капитал" публикува стряскащо огромни и превишаващи над 10 пъти законовите лимити експозиции на КТБ към компании, свързани с мажоритарния й собственик Цветан Василев за над 1 млрд. лв. И как чрез парите на депозантите в комбинация с политическо-медийно-съдебния чадър на тогавашния партньор Делян Пеевски, около банката се изгради корпоративно-олигархична империя. Държава в държавата, растяща бързо като туморно образувание и също като такова отслабваща цялостния организъм от институции и бизнеси.

Сега БНБ обяснява, че не е знаела какво е реалното финансово състояние в КТБ, защото не е можело да се установи с "инструментариума на дистанционния банков надзор". Това е просто абсурдно - в арсенала на БНБ това е само джобното ножче. За да изпълнява ролята си на регулатор, централната банка може да изисква всякакви документи и да влиза и на проверки на място. И е длъжна да ползва целия си инструментариум, още повече когато информацията за сериозни нарушения е вече публична.

Реакцията на БНБ, всички политици и медии, които сега говорят за размера на проблема и за оставки, обаче тогава беше... тотално мълчание. Сега, когато империята се сгромолясва, те проговориха, но със закъснение от още над 1 млрд. лв. новопривлечени и надлежно вложени в свързани фирми средства. На мястото на Държавата КТБ вече стои Бездната КТБ.

За лечение е късно -  и единственото, което остава, е да се разпредели кой поема загубите. Затова и БНБ промени първоначалния си план да отвори КТБ и дъщерната й "Креди агрикол България" на 21 юли, а вместо това реши да ги раздели на добра и лоша банка. А също така и в промеждутъка да опита да избяга от отговорност, като директно посочи с пръст и даде на прокуратурата Цветан Василев, че е източил 205 млн. лв. от банката си ден преди да я остави в ръцете на БНБ. И завоалирано да стовари цялата отговорност за надзорния провал единствено на вече обвинения в длъжностни престъпления подуправител, отговарящ за "Банков надзор" Цветан Гунев, който заема този пост едва от юни 2013 г., когато КТБ вече е неконтролируемо чудовище.



Неговата лична банка

Към края на 2013 г. данните от КТБ  показват експозиции към свързани лица за над 3.5 млрд. лв. Това са над половината от активите и над две трети от всички отпуснати от КТБ кредити, като в сметката не са включени още над 150 млн. лв. към дружествата, които към момента се приема, че се контролират от Делян Пеевски (строителните "Водстрой 98" и "Техноекспортстрой", цигарения "Булгартабак холдинг" и дъщерното му тогава "Табак маркет", както и притежаваното от майката на депутата Ирена Кръстева "Балканска медийна компания"). От тази сметка са изключени дори и активи като "Техномаркет", "Костенец ХХИ" и други, чийто контрол е по-скоро в сферата на партньора на Цветан Василев - Петър Танков.

Тези 3.5 млрд. лв., макар да звучат едно към едно със споменатите от одиторите, обаче също не са финалното число. Според информация на "Капитал" в последните близо шест месеца до затварянето на КТБ на 20 юни експозицията към свързани лица се е увеличила с още над 800 млн. лв. и е достигнала 4.3 - 4.4 млрд. лв.

Още по темата

"Повтарям! КТБ не е фалирала банка!"

Днес се навършват две години от катастрофата на БНБ в надзора и справянето с кризата в КТБ

20 юни 2016

КТБ: Банка за незаконно придобиване

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество констатира, че фиктивните доходи, печалби и капитал на банката и собственика й Цветан Василев започват още от 2004 г.

22 апр 2016

Пирамидата КТБ и нейните фараони

Банката на Цветан Василев не беше срутена нито от Делян Пеевски, нито от прокуратурата, а от собствения си неустойчив модел

24 окт 2014

Банка на килограм

Въпреки обвиненията, че води банка "Виктория" към ликвидация, БНБ продължава с продажбата на кредитния й портфейл

3 окт 2014

Регулаторите са ви скъпи

Как Комисията за финансов надзор бяга от отговорността си за КТБ и какво всъщност трябваше да прави

25 юли 2014

Бунтът на лейтенантите на Цветан Василев

Ключови директори на фирми, свързани с банкера се разграничиха от реалната собственост и управление, и го призоваха да поеме отговорност

24 юли 2014

Кой да плати за КТБ

От избора на политиците ще се разбере кой работи за себе си и кой за данъкоплатците

18 юли 2014

Широко затворени очи

Как гуверньорът на БНБ Иван Искров винаги се оказваше удобният банкер за всяка власт

12 юли 2014

Играта с бюджета

Ревизията на държавните финанси става все по-наложителна

11 юли 2014

Как се обезврежда финансова бомба

БНБ избра да раздели КТБ на добра държавна и лоша фалирала банка. И да спаси депозантите и накаже данъкоплатците

11 юли 2014

Нова държавна банка взима всички депозити от Корпоративна банка

КТБ ще бъде обявена в несъстоятелност, за кредити за 3.5 млрд. лв. няма документи и информация

11 юли 2014

След финансовата буря

Какво всъщност се случи? Какво следва?

4 юли 2014

Животът след КТБ

Как реагираха институциите и кои са сценариите за бъдещето й

27 юни 2014

БНБ временно влезе в КТБ

След две седмици атаки чрез прокуратура, съд и медии, ликвидността на банката свърши

20 юни 2014

Държавата КТБ

Използването на банката за концентрация на капитали, собственост и власт е незаконно и опасно

29 мар 2013
Ако се погледне списъкът на петдесетте най-големи кредитополучатели на банката (вижте таблицата, която, надяваме се, ще помогне на БНБ), трудно могат да се намерят повече от 2-3, за които няма никаква пряка или косвена връзка с Цветан Василев, достатъчно убедителна за всеки здравомислещ човек (макар и може би не всеки съдия). Повтарящи се фирми, подставени лица, адреси и контакти създават сложна плетеница от кухи фирми и реални бизнеси, като при повечето дори не е направен реален опит да се прикрият индиректните връзки. Стига да не е толкова набиващо се на очи, че банковият надзор да няма избор, освен да действа.

Невиждащият надзор
Ключови адреси:

бул. Цар Борис III 159 - настоящото седалище на "Бромак", TV7 и много други пряко и непряко контролирани от Цветан Василев компании;
ул. "Дебър" 17 - бившето седалище на "Бромак"; заложен от "КВ Реал" в КТБ, през 2009 КТБ купува част от офисите в сградата
ул. "Хубча" 8 - 2003 продава част от имота на КВ Реал, после е заложен в КТБ
ул. "Дамян Груев" 46 - купен от КТБ през 2006, няколко месеца по-късно е продаден на ТЦ - ИМЕ, което го ипотекира в КТБ за 5.1 млн. евро
ул. "Екзарх Йосиф" 65 - централата на ЗАД "Виктория"; купен от КТБ на 13 декември 2011
"Красно село" бл. 199 - Цветан Василев е купил апартаменти там от "Евробилд Проект", които впоследствие са апортирани в "Инвест мениджмънт"

Ако приемем, че всичките тези милиарди са отпуснати на свързани помежду си лица, то законовият лимит за голяма експозиция към една група лица (25% от собствения капитал на банката) е надхвърлен цели 23 пъти. Тук класическата критика е, че макар медиите да могат да се позовават на подобни връзки, БНБ би трябвало да стъпва само на изрична юридическа свързаност. Така за регулатора може да е невъзможно да докаже нарушение и съответно, ако санкционира банката, решението й да бъде обжалвано и евентуално да падне в съда.
Ключови фирми:

"Бромак" - еднолично дружество на Цветан Василев, чрез която е мажоритарен акционер в КТБ и др. дружества
ТЦ - ИМЕ - Акционери са "Кен трейд" с 46% (регистрирано на ул. "Дебър" 17, сега собственост на кипърска офшорка, но преди години под името "Бромак трейд" е било дъщерно дружество на "Бромак", EFV International Financial Ventures с 44% и самата КТБ с под 10%.
"Вивес" - Собственици Александър Цветков - 90% и Бисер Лазов - 10%. Предишен собственик е Венета Николова, предишна регистрация на ул. "Дебър" 17
"Рема трейд" - собственик и управител е Васил Илиев Дойчев, дружеството е регистрирано на ул. "Хубча" 8. За контакт е даден мейл на адв. Мартин Апостолов, който е в управлението на ТЦ - ИМЕ и др. свързани компании.
"Афлик - България" - собственост на регистрираното във Великобритания Afflick Limited. Самото дружество е регистрирано на столичната ул. "Дебър" 17. Изпълнителен директор на "Афлик" е Никола Киров, който е и изпълнителен директор на инвестиционния посредник на Василев "Фина-С". Вторият член на борда е Бисер Лазов, който е съдружник с Цветан Василев в "Естейд" и е в управата на редица свързани компании, включително и в "Мел финанс" - миноритарния акционер в застрахователя "Виктория", в който Василев публично е признавал участието си. Допреди година в борда е бил и починалият член на надзорния съвет на КТБ Янчо Ангелов. "Афлик" е мажоритарен акционер в българските дистрибутори на "Киа" и "Субару", в "Б.Л. лизинг", а има и 45% в "Партнер лизинг". Освен това има и 50% дял в "Шип инвест", което контролира Русенската корабостроителница.

Реално обаче този аргумент не е съвсем състоятелен - БНБ разполага с доста широка дефиниция какво може да приема за свързани лица. В Закона за кредитните институции наред с всички изброени хипотези на родство и съдружничество е включено и "лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото". А въпросният контрол е наличен и когато едно лице "може по друг начин по преценка на компетентните органи да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на друго юридическо лице (дъщерно дружество)". Това практически отваря на БНБ дори плашещо голяма възможност еднолично да определя свързани лица за целите на надзора, макар по признания на регулаторни експерти тези текстове никога да не са тествани в съда и досега през годините да са ползвани основно за "плашило" - да може централната банка да влияе на банка и без да се стига до формални мерки. Силата на банковия надзор е именно в това - банките да не желаят да влизат в битка с него, знаейки че той разполага с огромен арсенал. А изявлението на БНБ от тази седмица ясно показа, че когато ножът опре до кокала, тя може да види свързаност.

Но дори и да се приеме, че БНБ не е имала инструменти да докаже всички връзки, нищо не обяснява защо не се е задействала по отделни парчета от пъзела. Например, ако се съберат само експозициите към дъщерни дружества на "Технологичен център - институт по микроелектроника (ТЦ - ИМЕ)" те надвишават с 300 млн. лв., или два пъти, законовия лимит. И тъй като поне няколко от отпуснатите кредити сами по-себе си представляват големи експозиции, тъй като са за сума над 10% от собствения капитал на институцията ("Родина пропъртис", "Технотел инвест" и др.), то излиза, че КТБ ги е оповестявала пред БНБ отделно - все едно няма връзка между тях. А регулаторът не е намирал за основателно да провери дали това е така. Това би трябвало да е проблем дори и компанията да не е на Цветан Василев, а между другото той в интервю за "Медиапул" нарича ТЦ - ИМЕ свое дружество и чрез него съвсем публично се афишираше като собственик на футболния "Ботев - Пловдив".

Аналогична е ситуацията и с фирми, където мажоритарен собственик, или поне с 50%, е "Афлик - България". Без особена трудност, ако се съберат дружества, собственост заедно или поотделно на "Вивес" и "Рема трейд", също се достига сума, превишаваща в пъти позволените 25% от собствения капитал на банката.

И зейна пропаст

Каква точно дупка ще се отвори в баланса на КТБ вследствие на всичко това, е трудно да се изчисли и одиторите не се наемат да излязат с число. Споменатите от тях 3.5 млрд. лв. са просто тези, за които нямат нужната информация. Реално свързаните кредити може да са повече, но някои от тях може да се окажат и по-добре обезпечени, отколкото се предполага. Независимо дали числото е 3.5 или 4.4 млрд. лв., експозициите към свързани лица не означават непременно лоши кредити, нито пък незабавна дупка в баланса.

Досега КТБ декларираше под 2% лоши кредити (при средно близо 17% за системата) и за да се постигне този ефект, вероятно документално наистина огромната част от заемите са обслужвани. Така че за три седмици, откакто банката беше поставена под специален надзор, дори и всички свързани фирми да са спрели да плащат, те все още за целите на надзора са си редовни длъжници. Чак след месец просрочие кредитът влиза под наблюдение, а става лош след шест. Освен това и една голяма част от кредитите са с гратисни периоди и по тях може да няма плащания и с години.

Въпреки това предвид начина, по който се градеше корпоративната империя на Цветан Василев, може да имаме сериозни съмнения в желанието и във възможността на рояците свързани фирми с многомилионни кредити да си обслужват задълженията. Просто парите на вложителите бяха използвани основно за придобиване на все повече и повече активи, много от които непроизводствени. Така те не генерираха паричен поток, с който да си изплащат задълженията, а когато дойдеше време за падеж чрез нова схема с нова свързана фирма, те бяха рефинансирани. Сега без постоянно растяща банка зад себе си тази пирамидална схема просто няма как да се поддържа.

Затова и не е невероятно и реално дупката да се окаже близо до тези числа, като тя ще зависи и от това как са обезпечени тези кредити - впоследствие заложените активи могат да се разпродадат и да компенсират поне отчасти загубата. Тук обаче отново може да има обосновани съмнения доколко риск мениджърите в банката са прилагали високи изисквания. Някак е трудно да си представим как кредитен инспектор в КТБ отказва заем на фирма на шефа, защото не й достига обезпечение. Очакванията на банкови експерти са едва малка част от лошите кредити да могат да бъдат възстановени. А ако те се материализират, равносметката може да не се различава особено от потенциалната дупка, ако целият кредитен портфейл е тотална щета.

Целият този процес обаче ще става постепенно и за да покажат загуба сега, квесторите и одиторите трябваше да направят това, което БНБ години наред не направи - да докажат свързаност, което обаче може да бъде атакувано в съда. Липсващите документи тук им се явяват предимство - те вместо да влизат да оценяват всеки кредит, обясняват че не могат да оценят платежоспособността на клиентите или качеството на обезценките и така поставят всичките 3.5 млрд. лв. под въпрос.

Което пък е основанието на БНБ да се откаже да я капитализира, а да премине към отнемане на лиценза на КТБ, след като депозитите и "добрите" активи се прехвърлят към в "Креди агрикол" и тя бъде национализирана. А това трябва да е станало преди обявеното отваряне на КТБ на 21 юли, докогато тя трябва да е рекапитализирана и да й е осигурена ликвидност да посрещне масови тегления, каквито със сигурност ще има.

Във всеки случай след данните за подобна концентрация и след установената от независимите одитори дупка трябват отговори. Централната банка трябва да обясни как с нейния надзорен екип не е установила за години проблема, който три компании виждат за десет дни. Макар КТБ да е огромна като активи, отпуснатите от нея огромни заеми я правят не толкова трудна за проверка - всъщност кредитният й портфейл е от порядъка на 1500 екселски реда. Ако БНБ не може да даде смислено обяснение, то тя рискува да пренесе опасенията и към качеството на надзора и съответно здравината и на други банки.

Одиторът на банката "КПМГ България" също дължи обяснение за разминаването му с оценките на колегите им, ако иска да запази репутацията си.
А правителството дължи ясен отговор колко и какви пари ще похарчи за запълването на дупката КТБ, кой ще понесе отговорност и вина за допускането й, защо данъкоплатците трябва да платят за поетия от депозанти риск да доверят спестяванията си на една бясно растяща при няколко поредни правителства, политически сраснала се олигархична структура.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Какви рискове може да крие по-евтината застраховка 2 Какви рискове може да крие по-евтината застраховка

Въвеждането на системата "Бонус-малус", която възнаграждава изрядните шофьори зависи много от избраната методика

17 ное 2017, 2071 прочитания

Има сигнали за "нагряване" на икономиката 3 Има сигнали за "нагряване" на икономиката

Спадът на лихвите по депозити е приключил, като понижението е достигнало своя предел, посочиха от Асоциацията на банките в България

16 ное 2017, 3968 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

Кариерен клуб: Финанси »

Как да се представим на стажа, за да ни вземат на работа

Гледайте на стажа си като на едно дълго интервю за работа, а не като на задължителната заверка за университета

Стажове, стипендии, конкурси (30 октомври - 5 ноември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (16 - 22 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Интервю за работа? Не, благодаря

Няколко съвета как любезно да откажете покана за събеседване, ако междувременно поради една или друга причина вече не се интересувате от офертата и защо това е важно

Стажове, стипендии, конкурси (2-8 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Как се обезврежда финансова бомба

БНБ избра да раздели КТБ на добра държавна и лоша фалирала банка. И да спаси депозантите и накаже данъкоплатците

Невидимият таван на растежа

Българската икономика расте устойчиво, но на сравнително ниски нива и вероятно скоро ще надхвърли потенциала си

Новият "вечен" фонд на Павел Езекиев

Neo Ventures набра първи портфейл от 3 млн. евро, които са почти изцяло инвестирани в три компании. Това са българската Ендуросат и чуждите Cannabi-Tech и Vostok VR

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Талант и предразсъдъци

Режисьорът Константин Божанов за героите аутсайдери и трудното създаване на новия му филм

Северни пиеси

Новата колекция YPPERLIG представя сътрудничество между ИКЕА и HAY и е истинско събитие

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете