Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
16 19 юни 2015, 16:03, 13005 прочитания

Седемте неща, които така и не се промениха след КТБ

Искров е още в БНБ, не знаем състоянието на другите банки, прокуратурата е доникъде, а Пеевски не изглежда много по-слаб

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
1. Искров е още в БНБ
Нежеланието му да напусне централната банка допълнително ерозира доверието в нея и цялата система


Вероятно има само една тема, която може да постигне пълен консенсус в иначе доста шарения български парламент. И това е оставката на Иван Искров. На думи няма нито едно публично лице, което да е излязло с различно мнение по въпроса. И това е разбираемо. Надзорният провал на БНБ по "Казуса КТБ" може да има много обяснения, подлежащи на изследване и разследване - започващи от политически натиск и стигащи до корупция. Но със сигурност освен преките надзорни отговорности стои въпросът и за моралната отговорност, която трябва да бъде понесена. На практика обаче това не се случи и изборът на нов гуверньор предстои.

По тази тема в рамките на една година позицията на Искров еволюира на няколко пъти. Още през лятото, в последните дни на управлението на кабинета "Орешарски", той предложи оставката си за пръв път, но под условие - да му бъде избран заместник преди разпускането на парламента. Проблемът с това, освен ултимативния тон, беше, че подобен избор щеше да страда от непреодолим първоначален грях. Гласуване на сляпо, без кандидатури, без визия какво трябва да се промени, само на базата на набързо скалъпени задкулисни договорки. Политиците отхвърлиха офертата и темата за нужните промени в БНБ се превърна в добре захаросана предизборна дъвка.

След изборите обаче политическият натиск се изгуби в коалиционните страсти. При всеки удобен повод политици от всички партии споменаваха, че продължават да искат оставка, но някак мимоходом, без особено усещане а спешност. А условията на Искров продължиха - да има стабилно правителство, да се изплатят депозитите в КТБ… А след като това се случи, отново да има подкрепа за негов наследник.

Обяснението на Искров защо въпреки липсата на политическа подкрепа не напуска поста обикновено е в духа на личната отговорност и "защото прекалено обичам БНБ и България". В думите му има някаква теоретична логика - наистина оставянето на централната банка без управител насред процедура по банкова несъстоятелност изглежда рисковано. Практически обаче оставането му на поста по никакъв начин не успява да вдъхне доверие, че нещата са под контрол.

Под неговото ръководство БНБ за тази една година така и не намери сили да признае дори капка вина заради КТБ. "Оставка се подава от гузност и от страх, аз не изпитвам нито едно от двете", обясни Искров пред депутатите, когато последно ги призова да му намерят наследник. С това твърдение обаче гуверньорът показва, че отказва да приеме може би най-важната причина за оставката му - защото така би било най-добре за самата институция.

Прокуратурата до момента е повдигнала обвинения както на подуправителя, отговарящ за "Банков надзор" по време на гръмването на КТБ Цветан Гунев, така и на предшественика му Румен Симеонов. През април 2015 г. обвинение получи и ръководителят на надзорния екип в КТБ Славияна Данаилова-Велева, която при затварянето й за три дни беше назначена и за квестор в банката. Самата БНБ в своя доклад за работата по КТБ преди отнемането на лиценза й признава, че е установила, че от края на 2011 г. всички увеличения на капитала на КТБ са били с пари от самата нея, голяма концентрация на кредити към свързани лица, отпускане на заеми на дружества, използвани, за да се погасяват кредити към други...

Така или иначе поне за пред широката публика тази една година управителят на БНБ показа най-много активност не да засили надзора, а да не бъде отстранен. От една година практически няма и отговорник за банковия надзор. Според източници на "Капитал" това се отразява деморализиращо и в екипа на централната банка. В последните месеци надзорът е сведен до санитарния минимум и нормално без гръб на силен подуправител никой експерт не желае да си жертва кариерата, като се хвърли в задълбочена проверка. Липсата на подуправител реално забавя работата и по планираните стрес тестове, които трябва да покажат състоянието на банките.
 
2. Не знаем състоянието на другите банки
Мълчанието на БНБ за реалното положение в сектора създава съмнения за още проблеми


Ако за КТБ може да се каже нещо след независимите оценки и съпътстваща ги надзорна проверка от БНБ, то е, че банката е тотална щета, надминаваща и най-негативните очаквания. Това беше и реално констатацията на самата централна банка при отнемането на лиценза й на 6 ноември 2014 г. Да откриеш капиталов недостиг, равняващ се на ⅔ от активите на една банка, е самоубийствено признание за тотално пробит надзор. Още повече че тези порочни практики на заобикаляне на разпоредбите за големи експозиции, за непозволено финансиране на свързани лица, за кухо увеличаване на капитала с пари от самата банка бяха публично достояние. Разследване на "Капитал" още от март 2013 г., което тогава беше подминато без реакция от БНБ, показа част от всичко това, стъпвайки само на публични източници.

Признанията на централната банка обаче си останаха дотам. КТБ бързо беше брандирана като "изолиран случай", а всяко говорене за проблеми и подобни практики и в други кредитни институции отново бяха подминавани с мълчание. Още седмица след затварянето на КТБ подозренията, че проблемите не спират дотам, доведоха до масови тегления от ПИБ, а също и от други институции с български собственици, които бяха туширани единствено чрез държавна помощ. Стратегията на БНБ обаче не се промени и отново тенекиената кутия беше просто подритната напред.

Все пак заявка, че яснота по темата ще има, са обявените оценка на качеството на активите и стрес тестове на цялата банкова система. Те обаче така се разтеглиха във времето, че по оповестения в Националната програма за реформи резултати от тях се очакват чак след още една година - през юли 2016 г. А междувременно, изглежда, за БНБ банковата система трябва да действа за пред публиката като черна кутия. Целта може би е да не се разпалва паника, но ако без да извърши тотална проверка в банките БНБ не може да коментира реални проблеми в сектора, това звучи дори още по-притеснително. А такива не липсват. И не става въпрос само за разследванията на сайта "Биволъ", които повдигат сериозни и документално подплатени подозрения, че ПИБ също заобикаля ограниченията за големи експозиции в пъти. Всъщност самата Европейска комисия в доклада си за макроикономическите дисбаланси на България практически раздели банковия сектор в страната на местен и чужд и основно за първия посочи, че външните оценки на КТБ са показали сериозни недостатъци при идентифицирането на риска от кредитиране на свързани лица. "Неспособността на националния банков регулатор да установи тези нередности поражда съмнения за ситуацията в цялата банкова система", пишат експертите от Брюксел.

Така всъщност темата е повдигната на такова ниво, че БНБ трябва да реагира някак. Но тя просто не го прави. Въпреки настояванията на комисията оценката на активите да се направи в рамките на тази година, централната банка и правителството нямат намерение да се съобразят. Аргументите за това са, че няма достатъчно време (което е така, но причината за това е, че една година нищо не е предприето по въпроса) и че още не е приет Законът за възстановяване и преструктуриране на банки, който да въведе едноименната директива. Това също е до голяма степен заслуга на БНБ - въпреки че отговорността е на Народното събрание, реално експертизата за писане на банково законодателство е налична само в централната банка и от години тя е почти единствен двигател по темата.

Но дори и без времеемка пълна оценка БНБ за една година спокойно можеше с наличния ресурс да направи обикновени надзорни проверки във всички 30 банки и да комуникира адекватно резултатите. Ако те са направени по правилата, дори и да се изследват само 10% от портфейлите, резултатите биха били показателни. Вместо това решението да се пази пълно мълчание засега капсулира проблема, но залага опасни капани. И допълнително увеличава недоверието в БНБ като институция. Нещо, което в най-добрия случай ще направи живота на следващия управител на БНБ доста по-труден.
 
3. Европейският надзор остава мираж
Ентусиазмът за делегиране на голяма част от правомощията на БНБ към ЕЦБ и влизане в еврозоната неусетно изчезна


При надзорния провал на БНБ около КТБ имаше грубо казано два начина да се минимализират щетите за нея като институция. Единият беше незабавно ръководството й да бъде поето от някои с чиста репутация и ясна визия, който вместо да се старае да замита собствените си пропуски, да може смело да извади проблемите наяве, да комуникира как смята да ги решава и да започне да го прави. Това очевидно не се случи.

Другият вариант беше да се внесе репутация и заявката за това беше дадена в първите дни след банковата криза. Още при вземането на решението КТБ да не бъде спасявана в средата на юли президентът Росен Плевнелиев, подкрепен от всички партии, обяви влизането в Единния банков надзор и курса към еврозоната за приоритет. И като такъв той възложи на служебния кабинет "Близнашки" да предприеме първите стъпки за това.

Година по-късно напредъкът е нулев. Основната причина за това според финансовото министерство е липсата на попълнен състав на ръководството на БНБ. През февруари, когато беше лансирана кандидатурата за подуправител на БНБ, отговарящ за "Банков надзор" да стане Димитър Костов (отговарящ за управление "Банково"), от ведомството на Владислав Горанов обясниха, че идеята за прехвърляне на надзорни правомощия към ЕЦБ не е отпаднала, но официално ще бъде внесено уведомление, след като съставът на БНБ бъде попълнен и след анализ, изготвен съвместно от българското правителство и ръководството на централната банка.

Тогава обаче до избор на подуправител така и не се стигна и темата отново изчезна от дневния ред. Реално дори и да бяха предприети всички действия още от самото начало, сега вероятно българските банки все още нямаше да се надзирават от ЕЦБ. По принцип процедурата е едностранна и Франкфурт няма основания да откаже, но преди да предаде надзорни функции, БНБ трябва да хармонизира практиките си с ЕЦБ. При нужда страната трябва да промени и законодателството си. Макар срокът за подаване на заявление формално да е пет месеца преди желаната дата за предаване на щафетата, в Брюксел приемат за по-реалистичен срок за отговаряне на всички условия поне година.

Според източници на "Капитал" от самата БНБ също не са били особено кооперативни по темата. При създаването на Банковия съюз в Европа централната банка беше открит противник на влизането на България с мотива, че така се губи суверенитет, докато в замяна не се получава достъп до парите в Европейския стабилизационен механизъм и така реално решенията се взимат навън, а сметката за тях ще трябва да се поема от националния бюджет. След фиаското с КТБ БНБ официално няма изказани възражения, но нормално има съпротива да губи правомощия.

С по-далечния план за влизането в еврозоната нещата са още по-комплицирани. Там покрай гръцката криза желанието за разширяване е нулево и приемането на нови членки ще е още по трудно, да не говорим за държави с репутация като българската. През тази седмица за пръв път и президентът на ЕЦБ Марио Драги каза директно именно това - че няма политическа воля за разширяване и ще са нужни нови законови гаранции, преди това да се промени. При критиките към банковия и финансовия надзор в страната от ЕК това важи още повече за България, която ще трябва да успее да си подреди институциите, преди реално да може да пристъпи към влизане в ERM II - т.нар. чакалня за еврозоната, където страната трябва да престои минимум две години и да съблюдава маастрихтските критерии (на които българската икономика и сега отговаря).

Всичко това измества реалистичните срокове за България далеч напред, някъде след стрес тестовете на банките. Дори самите действия в тази посока щяха да бъдат позитивна новина и да върнат частично доверието в централната банка.
 
4. Проследяването и връщането на парите тепърва започва
Мудните действия на институциите позволиха вече ограбената банка да бъде доограбена.


КТБ престоя под специален надзор почти пет месеца, преди да й бъде отнет лицензът от БНБ, а после минаха почти още толкова, докато бъде обявена в несъстоятелност. И сега точно година по-късно е първото дело, в което това се обжалва и след което финално ще се определи датата на неплатежоспособност.

Забавянето на действията на всички институции даде доста време за действия на всички заинтересовани страни да обмислят ходове. И равносметката е, че голяма част от дружествата кредитополучатели бяха прехвърлени на подставени лица. При липсващите обезпечения вероятно дори и тези, които са разполагали с реални активи, са останали напълно кухи. Масата на несъстоятелността беше тотално пренаредена, като редица негарантирани вложители успяха да спасят изцяло или частично парите си чрез цесии и прихващания за сметка на Фонда за гарантиране на влоговете и останалите, които не са сключвали подобни сделки. И към момента над 99% от кредитния портфейл на банката е необслужван и за над половината от големите кредитополучатели има поискана несъстоятелност.

Всичко това не вещае особен успех при събирането на вземанията на банката, въпреки че за целта бяха направени специални законови промени, даващи възможност синдиците й да правят опити да блокират активи и надолу по верига от дружества. Всъщност първите по-мащабни действия срещу кредитополучатели започнаха през март в последните дни на квесторите и бяха активно продължени от новоназначените синдици. Така при оставените девет месеца аванс очаквано голяма част от следите на парите са безвъзвратно изтрити.

Това ще направи и работата на избраната в последния месец международна фирма, която да ги проследи и върне, доста по-трудна и неефективна. Още след първите одити на КТБ имаше уж консенсус такава фирма да бъде наета, а след отнемането на лиценза на банката БНБ обяви, че нейният представител в управителния съвет във Фонда за гарантиране на влоговете Нели Кордовска официално е внесла такова предложение.

До сключването на договор с финално избраната Alix Partners обаче трябваше да мине още половин година. Така реално работата й, която вече можеше да е дала резултати, тепърва започва. А това означава просто, че кредиторите на КТБ не само ще чакат парите си по-дълго, но и като крайно вероятно ще получат по-малко.
 
5. Прокуратурата е доникъде
Обвиненията срещу Цветан Василев, директорите на КТБ и всички пряко замесени дори не са стигнали до съд.


Констатацията, че КТБ е работела като пирамида, само допреди година беше тема табу за икономисти, банкери, регулатори, политици и медии. Сега това е официалната позиция на почти всички - като се започне от БНБ, мине се през директорите на най-големите банки и се стигне до депутатите от всички парламентарни партии в специалната комисия, създадена за разследване на случая.

Изводите на БНБ, които са изпратени и на прокуратурата, би трябвало да са достатъчни за едно сравнително бързо и лесно съдебно производство срещу всички пряко отговорни. За една година обаче прокуратура не успя да докара нито едно от обвиненията си до съдебна зала. В случай от такова обществено значение нищо не може да оправдае това забавяне. Изпълнителните директори на банката, чиито подписи са под отпуснатите кредити на очевидно свързани лица, носят отговорност за това. Тяхната поне публично развивана версия за нормална практика по проектно финансиране, чрез специално създадени дружества (SPV) може лесно да бъде атакувана и оборена. Свидетелствата на мениджъри на фирми от структурите на Василев (пък били те сега и преминали към лагера на Пеевски), че са ползвани за подставени лица е силен аргумент. Разкритията на БНБ, че част от тези компании са били управлявани от служители на банката - също.

И всъщност отговорността им далеч не е само наказателна. Според Закона за кредитните институции, когато са отпуснати кредити в нарушение на ограниченията за експозиции към свързани лица, администраторите на банката носят солидарна отговорност за предоставените суми заедно с кредитополучателя. Това означава, че реално членовете на управителния и надзорния съвет на банката, както и други директори според вътрешната й структура, може да се окажат отговорни и с личното си имущество за действията си. А това включва и Цветан Василев.

Тази възможност обаче реално не беше преследвана нито от квесторите, нито от синдиците чак до май 2015 г. А и към момента, съдейки по седмичните отчети на синдиците, действията им се основават на търсене на деликатна отговорност от четиримата изпълнителни директори на банката на по друг текст в Закона за банковата несъстоятелност, който според юристи е по-трудно приложим и доказуем. Няма информация такава да е потърсена и спрямо Василев.
 
6. Няма наказани
Досега, ако изключим отстранения подуправител на БНБ Цветан Гунев, никой не си е загубил работата заради провала КТБ


Ако оставим за момент наказателната отговорност, за пропускането на това, което се е случвало в КТБ, би трябвало да има виновни. Финансовата система подобно на електрическата е изпълнена с бушони и фактът, че нито един от тях не е сработил, е скандален. И тук далеч не говорим само за БНБ, която е пряко ангажирана с банковия надзор.

Сделките със свързани лица, огромната концентрация на риск, както и цикличните й увеличения на капитала са минавали безкритично през одобрения на вътрешните и външните й одитори. Самата банка е публично дружество и много от схемите включват използване на капиталовите пазари за създаване на кухи печалби, което би трябвало да е следено от Комисията за финансов надзор. Прокуратурата също избра дълги години да не се сезира по нито една от сигналните лампички за евентуални престъпления на самия тандем Василев-Пеевски или на бездействащата БНБ. И накрая, източване на банка, особено на системно важна, особено такава, за която има медийни публикации за политическа корупция, би трябвало да е обект на интерес от ДАНС.

Никоя от тези институции не си е свършила работата. И въпреки това виновници няма - КТБ не предизвика нито една оставка и нито едно отстраняване. Всички от тях удобно прехвърлят цялата вина на БНБ, БНБ удобно обяснява, че виновно е единствено ръководството на банката. То на свой ред препраща към Делян Пеевски, той - към Цветан Василев, и там някъде нещата зациклят.

Резултатът от всичко това е, че за справяне с последиците от КТБ трябва да се доверим на същите хора, допуснали създавнето й. Това е и причина нищо да не се случва - трудно можеш да очакваш някой да разследва сам себе си.

При малко воля и независимост на институциите КТБ можеше при цялата си баснословна цена поне да послужи като чудесно поле за изчистване на системата от корупция. Отдолу нагоре. Могат да се потърсят обяснения на мениджърите на държавни дружества държали парите си вътре с години на разплащателни сметки - пропуснати ползи, граничещи с безстопанственост. Ако това е ставало по разпореждане на министри принципали, разследването може да обхване и тях. Ако те са били принуждавани (и/или подкупвани) да го правят, разследването може да обхване и политически лидери.

Фактът, че скандал от такъв мащаб за една година не поднесе дори изкупителни жертви, обаче е доста деморализиращ. И създаващ морален риск кризата да се повтори.
 
7. Пеевски не изглежда много по-слаб

Случилото се през последната година с Цветан Василев, макар и драматично в личен план, трудно може да изглежда като някакво справедливо възмездие. За да бъде такова, той трябва да бъде разследван, осъден и да понесе наказанието си. Фалитът на банката му и последвалото бягство в чужбина са следствие изцяло на войната между него и Пеевски. Война, която депутатът от ДПС изцяло спечели. Една година след като КТБ затвори, той може и да не е по-силен отпреди, но със сигурност не е извън играта.

Разлика все пак има. По времето на Орешарски политико-финансовият конгломерат около КТБ изглеждаше като че управлява държавата. Победителите на всички по-големи обществени поръчки се одобряваха от хора, свързани с тях. Контролът върху изпълнението на тези поръчки и изплащането на парите минаваше през тях. Всичко, свързано с парични потоци, беше овладяно и подчинено на частния интерес - от еврофондове и строителство до МВР и ДАНС.

Сега положението е различно като сила, но не и като посока. Пеевски може и да не контролира толкова много държавни институции, но, изглежда, има достатъчно влияние най-малкото за да блокира всякакво разследване срещу себе си. Позициите на тази група сред магистратите все още й позволяват да има пряко влияние в политиката на различни нива. За да гарантира собственото си оцеляване, тя в момента активно се опитва да блокира всички по-сериозни опити за реформа в съдебната система, защото промяна там ще означава намаляване на властта й.

Най-видимото доказателство за това са атаките срещу правосъдния министър Христо Иванов. Те, с много малки изключения, идват от хора и политици, свързани с групата около Пеевски, и се разпространяват от медиите, които сега са близки до нея.

Фактът, че депутатът от ДПС продължава да има толкова силни позиции, може да означава само едно - никой не иска наистина да намали властта му. Означава, че никой не иска да върне обратно държавата на хората, защото продължава да се възползва от превзетите институции и всички блага, които произтичат от това.

Още по темата

Защо за страните извън еврозоната е добре да влязат в банковия съюз

Това е начин за по-добро управление на финансовата стабилност на държавите

23 фев 2016

Негарантираните депозити на фирмите нараснаха с 22%

Сумата им вече е близо 14 млрд. лв.

11 фев 2016

Експертиза по разследването за КТБ ще струва 1 млн. лева

Правителството отпусна на прокуратурата близо половината от сумата

13 окт 2015

Фондът за гарантиране на влоговете няма да прережда депозантите на КТБ

Промените в реда за удовлетворявне на вземанията не е предвидено да влязат със задна дата

19 авг 2015

Селективната истина за КТБ

Парламентарната комисия институционализира вината на БНБ и ДАНС, но отказа да търси ролята на Пеевски и отговорността на прокуратурата и КФН

12 юли 2015

Датата, която удари сделки за 850 млн. лв.

Апелативният съд реши, че КТБ е била неплатежоспособна и към затварянето си. Това прави всички прихващания уязвими

10 юли 2015

Комисията "КТБ": Банката е пирамида, БНБ - безотговорна

Докладът на депутатите разкритикува БНБ и ДАНС, но не спомена КФН и прокуратурта сред виновните

8 юли 2015

Облигационерите на КТБ са предявили вземанията си пред синдиците

От групата на международните инвеститори посочват, че ще търсят средствата си по всички възможни начини

2 юли 2015

Греховете на Искров

Закъснялата оставка на управителя на БНБ дава шанс моделът на затворени очи и затворена уста в БНБ да се разгради

26 юни 2015

Депозитите в банките продължават да нарастват

Кредитирането през май се свива в почти всички сегменти, показва паричната статистика на БНБ

24 юни 2015

Иван Искров подаде оставка със закъснител

Управителят на БНБ обяви, че се оттегля считано от 10 юли, за да може наследникът му "максимално бързо да попълни ръководството на централната банка"

23 юни 2015

Коментари Daily 21 юни - Нуждата от средни специалисти отново расте

И още: И пак ще разберем кой управлява зад фасадата; "Юкос" броди из Европа; Не приписвайте чужди мнения на Световната банка

21 юни 2015

Брюксел настоява стрес тестовете на банките да са тази година

Управляващите в България опитаха да отложат оценката за 2016 г.

21 юни 2015

Възход и падение на КТБ

Историята, за която "Капитал" сигнализираше през годините

19 юни 2015

To do листът на гуверньора

Връщане на доверието в БНБ и интегрирането й в европейския надзор ще са основните му задачи

19 юни 2015

КТБ я няма, моделът е жив

Година след рухването на банката нито един от проблемите, които излязоха на повърхността, не е решен

19 юни 2015



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Три четвърти от българите пазаруват без повод в интернет 1 Три четвърти от българите пазаруват без повод в интернет

Една пета от потребителите биха отказали покупка, ако не могат да платят безкешово, показва проучване на "Visa България"

12 дек 2017, 1421 прочитания

Fitch повиши рейтингите на ОББ и Societe Generale Експресбанк на А- Fitch повиши рейтингите на ОББ и Societe Generale Експресбанк на А-

Така двете банки са с оценка, по-висока от тази на държавата

12 дек 2017, 664 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (11 - 17 декември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 декември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (27 ноември - 3 декември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Даниел Томов: Трудете се, не се отказвайте, учете постоянно, вярвайте в себе си, мечтайте

"Пет минути със..." съоснователя на фонда за рискови инвестиции Eleven, в които той разказва за кариерата си, начина си на мислене и дава полезни съвети на личностно и професионално развитие

MBA е на фокус в новото специално издание на "Кариери"

Четете анализи, съвети и практична информация в новия брой на в. "Капитал"

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
КТБ я няма, моделът е жив

Година след рухването на банката нито един от проблемите, които излязоха на повърхността, не е решен

Луксозното гето на София

"Манастирски ливади-изток" е пример за това как не тябва да се развива един квартал.

Съживената офис кула на "Дървеница"

Строителната "Джи Пи груп" придоби от Бисер Лазов бившата централа на "Балканкар" за 3 млн. лв.

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Нощни п(т)ици

В сезона на коледните партита - преглед на местата, където да се нахраним след полунощ

Национализъм.bg

Адела Пеева за посветения на съвременния национализъм документален филм "Да живее България"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 13.12.2017

Капитал Daily

Брой 191 // 13.12.2017 Прочетете