Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
22 10 юли 2016, 11:27, 25396 прочитания

Светлата и тъмната страна на бързите кредити

Секторът на небанковото кредитиране расте. Зад това обаче стои социален проблем.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Опасно бързи кредити

Практики на затъването

Историите на едно измамно приятелство и на един длъжник в бягство

Правило, вратичка, правило, вратичка

Защо регулацията на бързите кредити не работи добре

Още по темата

Домакинствата в България са с най-ниска задлъжнялост в ЕС

Делът на задълженията им от брутния вътрешен продукт е 29.2%

4 апр 2017

Небанковите кредити нарастват с 15%

Размерът им се увеличава за шесто поредно тримесечие

20 ное 2016

"Бяла карта" и Viva Credit стават част от групата на Easy Credit

Дружество на лидера при бързите кредити е поискало разрешение за сделката от КЗК

25 сеп 2016

Кога заемодателят става лихвар

Неубедителната практика на съдебната система може да превърне всеки, който дава кредит, в престъпник

24 сеп 2016

Пазарът на бързи кредити расте с нови 15% през пролетта

Към полугодието небанковото потребителско финансиране достига 2.35 млрд. лв., а делът на необслужваните заеми пада под 20%

16 авг 2016

Депозитите на бизнеса и домакинствата растат с близо 10%

Кредитирането продължава да се свива, изключение правят ипотечните заеми

25 юли 2016

Потребителските кредити за смартфони се повишиха с 14%

Хората търсят двойно по-евтини апарати

11 юли 2016

"Моите пари": Бързите заеми остават скъп и неясен продукт

Промените в Закона за потребителския кредит не са променили съществено условията по небанковото финансиране, отчитат от компанията

21 апр 2016

Пазарът на бързи кредити расте с 5.5% до 2.16 млрд. лв. през 2015 г.

Необслужваните вземания в сектора са намалели с 15%

17 фев 2016
Може да ги видите по кошчета за боклук, по спирки, на задните седалки на такситата, в градския транспорт. Висят на табелки по улиците, влизат на листовки в пощите, заливат рекламните спотове в телевизиите. Бързите кредити са навсякъде. Искате телевизор, лаптоп или почивка на морето? Имате болен роднина? Те са тук, готови да раздават - без много въпроси, без бавене.

Някога изцяло в тъмната част от икономиката, доминиран от хора с бухалки и тъмни очила, бизнесът с пари назаем днес изглежда различно. За две десетилетия той се поизчисти от безскрупулните лихвари и техните нискочели събирачи на дългове и сега лицето на индустрията са предприемачи с бели якички. Те инвестират много в този бизнес и искат да го превърнат от просто лихварство в нещо средно между технологична услуга и иновативен финансов продукт. Резултатът е толкова впечатляващ, че започва да притеснява банките: докато тяхното потребителско кредитиране стагнира, бързите заеми растат с по 5% годишно и вече са покрили търсене за близо 2.3 млрд. лв.

Това е добра новина за бизнеса и за онези, които ползват услугите му. Има все още огромен брой хора, които не могат да получат банкови кредити, но които имат нужда от средства. Но този бизнес има и тъмна страна. И тя не е финансова, а социална. А в дъното й е не алчността на светлите компании, а ниската образованост на част от населението.

Опитите за регулация на сектора не могат да защитят всички потребители - хората, които прибягват до такъв тип финансиране, често са в нужда, а има твърде много легални начини, по които един кредитор може да се възползва от това. Веднъж попаднали във водовъртежа на заемите, длъжниците откриват, че при всяка грешна стъпка бързите кредити имат хищническото свойство да се увеличават бързо и неумолимо. Тъй като няма легален начин, по който физическо лице да може да се освободи от непосилни задължения, единственият изход за мнозина е изпадането в нелегалност: работа в сивата икономика, доходи на тъмно и планиране ден за ден. Работодатели, които имат преки наблюдения върху случващото се, предупреждават, че проблемът е масов и засяга не само бедни и малограмотни, но все по-често млади хора, за които това се превръща в спирачка за по-нататъшното развитие.

Най-тежко е изтръгването от съвсем тъмните лихвари, които все още съществуват, но измерването на бизнеса им е невъзможно. При светлите представители на сектора подборът най-вероятно ще се подобри, а лихвите могат да паднат. Но дори да е така, ръстът на бързите кредити показва, че огромна част от населението е извън обхвата на банките, а това е проблем, който ще преследва икономиката години напред. А ако също така голяма част от хората са финансово неграмотни, т.е. не могат да разбират договорите, които подписват, или условията, с които се обвързват, никакви регулации няма да ни спасят от блатото на затъналите длъжници, което ще поглъща още и още хора.




Глава I
Един все по-добър бизнес

Пазарът на бързи кредити в България се движи от около 160 фирми, като броят им не намаля, въпреки че преди две години изискванията към тях бяха повишени и вместо 250 хил. лв. начален капитал вече са нужни поне 1 млн. лв. Конкуренцията в сектора остана жестока и след забраната да искат над 50% лихва за услугите си. За това спомогнаха различните начини за заобикаляне на правилата - къде с легални, къде със сенчести практики (виж текста "Правило, вратичка, правило, вратичка")

Сред играчите има и чужди, и български компании; и такива, които предлагат заем до заплата, и дружества, които отпускат по-дългосрочни ипотечни кредити. При цялото разнообразие има нещо, по което всички в този бизнес си приличат, и то е, че много гъвкаво следват потребителите и успяват да запълнят вакуума между нуждите им и онова, което предлагат банките. Те са тромави - все пак кредитират с чужди пари, оставени при тях като депозити. В същото време фирмите за бързи заеми рискуват собствения и привлечения капитал и затова са по-разтоварени откъм регулации. А заради удобствата, които предлагат, и по-голямата несигурност, с която се нагърбват, нормално е да изискват по-висока цена за парите си.

От тези 160 големите са няколко. Погледнато през техните резултати, бързите кредити са печеливш бизнес с растящи приходи и печалби (виж таблицата "Най-големите играчи"). Обемите му се разрастват с по 5% на година според статистиката на Българската народна банка (БНБ), като от 1.8 млрд. лв. през 2012 г. вземанията на дружествата в сектора са нараснали до над 2.2 млрд. лв. в края на март тази година (виж графиката "Потребителите теглят все повече бързи заеми"). Зад този ръст обаче не седи само инициативността на фирмите - и банките са отчаяни да кредитират, но далеч не могат да се похвалят с такъв успех.

Доходи на тъмно, кредити на светло

Една от възможните причина за това е, че има маса от потенциални клиенти, които в случай на нужда от пари нямат достъп до банките и единствената им алтернатива са небанковите институции. Кредитният бум от 2006-2007 г., издут благодарение на масовото увлечение на потребителите към лесните пари, и последвалият финансов колапс от 2008 г., който пък се превърна във фабрика за лоши длъжници, сложиха черен печат върху доста банкови паспорти. От БНБ не помогнаха да изясним това, като не отговориха на простичкия въпрос на "Капитал" дали има увеличение в броя на лицата, за които Централният кредитен регистър вади справката "лош платец". Но е факт, че с такова досие човек няма как да получи кредит от банка, докато за дружествата за бързи кредити подобна щампа не е спирачка.

Другото очевидно обяснение защо опашката от клиенти не е пред банките, а пред конкурентите им въпреки многократно по-високата цена, е, че в България все още има голям сив сектор на икономиката. Заетите в него не могат да декларират нужния доход, за да получат евтин заем. Потвърждение на хипотезата дава изследване на Световната банка за финансовото изключване. То показва, че България е несравнимо назад спрямо Германия например, където почти всеки жител има банкова сметка и достъп до традиционно кредитиране (виж таблицата "Финансовото изключване и неговите измерения").

"Бизнесът на бързите кредити расте, защото има търсене, клиентите вече познават този пазар, компаниите, продуктите и имат повече доверие", помага в разнищването на въпроса Атила Хорват, който е изпълнителен директор на "Провидент Файненшъл България" и председател на "Българската асоциация за потребителски кредит", която обединява най-големите играчи в сектора. Като професионалист, който има наблюдения върху европейския пазар, Хорват обръща внимание върху следния детайл: "Специфичното за пазара в България е, че има много клиенти, чиито доходи не са изцяло на светло и това донякъде ги ограничава от банково финансиране. Като имаме предвид, че броят на населението не се увеличава, а икономиката слабо се подобрява, не бих казал, че за растежа на нашия бизнес допринася толкова това, че имаме повече потенциални клиенти на пазара".

От другото обединение на фирмите в бранша, "Асоциацията за отговорно небанково кредитиране" (АОНК), което има 8 компании, са по-предпазливи и виждат повече причини за ръста в сектора: "Профилът на нашите потребители показва, че в по-голямата си част те напълно отговарят на условията за банков кредит. В полза на потребителите ние и банковият сектор взаимно се допълваме. Кредитите, които предоставяме, като срок и като размер, не са във фокуса на интерес на банките. Ние сме търсени, защото отговаряме на определени потребителски очаквания за бързина и минимален документооборот." И още: "Това се дължи както на все по-доброто познаване на потребителите ни, съответно на избягване на недобросъвестните, така и на гъвкав подход при моментни проблеми, възникнали при добросъвестни клиенти. Разбира се, има отражение и динамичното управление на кредитните ни портфейли."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Никола Александров и Христо Тенчев: За пет дена сме набрали почти 1.5 млн. долара 1 Никола Александров и Христо Тенчев: За пет дена сме набрали почти 1.5 млн. долара

Създателите на LockChain пред "Капитал"

20 окт 2017, 2256 прочитания

Криптомания 8 Криптомания

След възхода на Bitcoin сега има втори дигитален бум - на набирането на финансиране чрез криптовалути. Много нови компании тръгват с идеи и обещания да разбият установени бизнес модели, но еуфорията и бързият ръст застрашително наподобяват балон

20 окт 2017, 3127 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (16 - 22 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Интервю за работа? Не, благодаря

Няколко съвета как любезно да откажете покана за събеседване, ако междувременно поради една или друга причина вече не се интересувате от офертата и защо това е важно

Стажове, стипендии, конкурси (2-8 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (25 септември - 1 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Богатството на домакинствата нараства двойно по-бързо от БВП

Основни фактори са повишената склонност към спестяване и високите лихви по депозити до 2013 г.

Карина Караиванова: Липсва доверие в капиталовия пазар

Новоизбраните заместници не са политически компромис, смята председателят на Комисията за финансов надзор

Михаел Вебер: Особеното в България е, че тол-системата покрива почти всички пътища

Мениджърът в Kapsch, отговарящ за тол-системата в България, пред "Капитал"

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Хипи ленд

Как премина балканският Rainbow Gathering в Родопите, или всичко, което трябва да знаете за колоритната общност на съвременните хипита

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете