Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
6 19 май 2017, 13:07, 10105 прочитания

Отрязани от голямата сцена

Опитът на българския Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF да се качи за търговия на Лондонската фондова борса удари на камък, поради липсата на връзка между българския Централен депозитар и Euroclear, както заради и нежеланието на последната да обслужва български емитенти по принцип

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Българска компания е пробвала да привлече институционално съдействие, но засега не среща подкрепа от държавата.

Още по темата

Надхитри пазара

Smart beta фондовете търсят по-висока доходност срещу ниска такса

4 авг 2017

Новата цедка на SOFIX

За да заобиколи ниската ликвидност на пазара, фондовата борса въвежда новаторска за света система за смятане на индекса

14 юли 2017

ЕЦБ отчита устойчиво възстановяване в еврозоната*

В европейската банкова система не бива да се запази сегашната ситуация, в която надзорът е общ, но последиците от банкови фалити са на национално равнище

25 май 2017

Стратегия... и после нищо

Фондова борса

19 май 2017

Как BMW може да стъпи на БФБ

Нов борсов сегмент ще даде възможност на инвеститорите в България да търгуват чужди акции при по-ниски разходи

12 май 2017

SOFIX и поправката "Еврохолд"

Месец след гафа с индекса и препоръките от регулатора, ръководството на борсата предложи нови критерии за сините чипове

28 апр 2017

Fix SOFIX

Около рутинните промени в основния борсов индекс се разрази буря дали не е имало грешка, която неправилно е вкарала "Еврохолд" в състава му

17 мар 2017
Българската фондова борса е малка и неразвита. От повтаряне тази фраза отдавна е клише. Но мащабите на констатацията са трудни за проумяване на фона на капиталови пазари, където за минути обемите на търговия са колкото в София за година. Затова и за чужд инвеститор, каквито на хартия всички институции искат да привличат, няма никаква логика да отдели внимание да анализира местния пазар и отделни компании и да подбира инвестиции. Още по-малко пък да търси местни брокери за целта

Проектът на "Експат асет мениджмънт" да създаде борсово търгуван фонд (ETF) върху SOFIX стъпва именно на тази неразвитост, като идеята е институционални инвеститори по света да могат с едно кликване да купят целия софийски пазар. Дори и с минимални проценти от активите им това може да има чувствителен ефект на местната борса. Това обаче минава през листването на фонда на голям пазар. И тук идва спънката. Българското управляващо дружество, стъпващо на единния европейски паспорт, успява да получи одобрение за листване в Лондон, но търговията така и не може да започне. Причината е, че българският Централен депозитар няма нужната връзка с двете клирингови институции, обслужващи сделките на Лондонската фондова борса, Euroclear и SIX SIS, а само с Clearstream на Deutsche Boerse. И въпреки че технически е възможно да се мине през техните взаимни връзки, Euroclear и SIX SIS не проявяват интерес да оперират въобще с български книжа.

Казусът е сложен, доколкото те са частни компании, но пък оперират с лиценз и обслужват ключова финансова инфраструктура на европейските капиталови пазари. Затова от "Експат Капитал" виждат в решението дискриминация и нарушаване на гарантираното от европейските директиви свободно движение на капитали. Българска компания е пробвала да привлече институционално съдействие, доколкото казусът засяга всички потенциални български емитенти в Лондон и на други пазари, но засега не среща подкрепа от държавата с неофициалното обяснение, че е от частен интерес. Гледната точка на "Експат" е че с този манталитет всеки да се спасява поединично борсата е обречена да остане маргинализирана и да изостава от другите в региона.

Казусът "Експат"

Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF бе създаден през миналата година с цел да даде възможност на инвеститорите да следват успехите на водещия индекс на Българската фондова борса (БФБ) чрез покупката на дял от фонда, който следва плътно представянето на SOFIX, като купува и продава акции на дружествата в него. За по-малко от година той получи доверието на местните пенсионни фондове и активите му вече са близо 30 млн. лв., а за същото време борсата е скочила с почти 50%.



Само че с това според създателите му проектът едва започва. Местните институционални инвеститори и досега си имаха достъп до (и доста големи инвестиции в) SOFIX компаниите и идеята на ETF е да създаде такъв и за чуждите, което да привлече свеж капитал. За целта от самото начало е избран Лондон и всичко върви планомерно, докато на финалната права не се оказва, че има непреодолима пречка. Причината е, че дружествата, през които LSE извършва клиринг и сетълмент на сделките (размяната на финансови инструменти срещу пари), отказват да регистрират българския фонд. Нещо повече, в официалния си отговор до "Експат" оттам са били категорични, че не желаят да работят с български финансови инструменти.

"Помолихме Euroclear и SIX SIS да регистрират фонда за сетълмент в техните системи, но и от двата международни депозитара получихме отговори, че отказват да работят с български ценни книжа по принцип", разказва Никола Янков, управляващ партньор на "Експат капитал". От отговорите е станало ясно, че те не искат да имат директни отношения с българския депозитар и това няма да се промени в средносрочен план, защото не попадало в стратегията им за бизнес развитие.

"Смятаме, че те нямат право на подобно дискриминационно отношение. Те трябва да работят с български емитенти, защото имат монополна или квазимонополна позиция при осигуряване на сетълментите на европейските капиталови пазари като цяло и не могат да ограничават достъпа на никого", е позицията на Янков. Той е сезирал по проблема министерства, институции, регулатор и европейски депутати и комисари с надежда да вземат отношение по проблема, който макар и удрящ частния проект на "Експат", е и общ за всички български компании, желаещи да се възползват от единния европейски капиталов пазар.

Портиерите на Лондонската борса

Сред първите реагирали по проблема е бившият премиер Сергей Станишев (единият от съдружниците в "Експат", Николай Василев, е бивш министър в неговия кабинет), който сега в ролята си на евродепутат пише до Euroclear, че смята, че подобно поведение би могло да се тълкува като дискриминация по национален признак. В писмото се изтъква, че Euroclear е осигурявала търговия с финансови инструменти на емитенти от Европейския съюз, ползвайки мостовата си връзка с Clearstream, но отказва да стори същото за български дружества. В отговор от Euroclear обаче са обяснили, че за решаването на казуса на "Експат" трябва връзка с Централния депозитар, което отнема и анализиране на различни юридически и бизнес аспекти. Вместо това са препоръчали на българския ETF алтернативни решения - например да емитират фонда през специално дружество в Ирландия или друга юрисдикция и оттам да пристъпи към борсата в Лондон. Друг дипломатично надменен съвет, отправен през българския евродепутат, е Лондонската фондова борса да приеме директно да прави сетълмент на книжата с Централния депозитар. От Euroclear отказаха коментар по казуса пред "Капитал".

С подобно отношение се е сблъскал и българският Централен депозитар, който е опитал да отвори собствена сметка в някой от двата оператора и така да направи възможна търговията с български финансови продукти в Лондон. Към момента институцията има пряка връзка само с Clearstream, който обслужва търговията на Deutsche Boerse. Изпълнителният директор на депозитара Васил Големански коментира, че преки връзки с Euroclear и SIX SIS досега не са били прокарани заради липсата на интерес от страна на българския бизнес. "Досега не е имало конкретни заявки, а и изграждането на една такава връзка изисква значителни инвестиции както за депозитара, така и за насрещната страна, така че подобен проект трябва да има и икономическа мотивировка", коментира Големански.

Регистриране на фонда в някоя "бяла" държава е вариант за "Експат", както и ползването на някоя от големите банки за клиринг и сетълмент, но това оскъпява и усложнява цялата схема и не би се понравило на чуждите инвеститори. Освен това от българското дружество са казвали нееднократно, че искат да превърнат София в център за фондовата индустрия, а не да правят дружества в Люксембург или Дъблин, където това доказано работи. Плюс е, че тук данъчната среда е стимулираща, разходите са по-ниски, а регулациите са на европейско ниво по надеждност.

Връзката Централен депозитар - Clearstream осигурява лесен подстъп към Deutsche Boerse. "Листването във Франкфурт е алтернативен проект, който вече стартирахме, след като видяхме, че "техническият" въпрос със сетълмента в Лондон, който всъщност се оказа политически, няма да се реши за седмица-две. Но Франкфурт спрямо Лондон - като обеми, като интерес, като участници на пазара - е доста по-малък финансов център. Световният лидер за развиващи се и възникващи пазари е Лондон. И листване в Лондон ще има. Въпросът е кога", коментира Никола Янков.

Институционално мълчание

Проявление на тази решимост е, че "Експат" вече е наел реномирана адвокатска кантора по казуса в Лондон. Пред компанията очевидно има различни опции за конкурентни искове на ниво ЕС, но пък и със сигурност съдебни битки с някой, който би трябвало да ти е партньор, не са най-доброто решение. Затова и надеждите явно са да се търси подкрепа чрез институционален натиск и да се намери диалогично решение. В писмото до Станишев Euroclear все пак са отворили врата за среща и обсъждане на алтернативи, но извън евродепутата засега официалните лица странят от казуса, въпреки че кореспонденцията включва гуверньора на БНБ, финансовия министър, председателя на Комисията за финансов надзор и др.

Пред "Капитал" от Министерството на икономиката обясниха, че въпросът бил извън компетенциите им, които се свеждали до "инвестициите в дълготрайни материални активи и създаването на заетост". От финансовото министерство, което е и принципал на БФБ и Централния депозитар, не отговориха на отправените от редакцията въпроси. Тази незаинтересованост тотално противоречи на гръмките заявки и официални стратегии за развитие на капиталовия пазар.

"Достъпът на местни субекти до чуждите капиталови пазари и на чуждите капитали до местния пазар е ключов фактор за конкурентоспособността на всяка модерна глобализирана икономика и ние сме сигурни, че това се разбира добре от българските политици и администратори. Отделен е въпросът за срамната и недопустима от никаква гледна точка дискриминация по национален признак, която ни поставя в икономическия "изолатор" на ЕС, коментира Никола Янков от "Експат" и продължава: Румънският централен депозитар има сметки в Clearstream, Euroclear, SIX SIS, DTCC и в системата Target2Securities на ЕЦБ, което позволява на румънските емитенти да продават книжата си в цял свят и съответно на всякакви международни инвеститори да инвестират в румънски ценни книжа, без да се налага да ходят до Букурещ и да си откриват сметка при някой местен брокер там. Хърватия, която влезе в ЕС през 2013 г., също е пред нас в това отношение. С Унгария, Чехия и Полша няма изобщо как да се сравняваме. А членките на еврозоната Литва, Латвия, Естония, Словакия и Словения са вече на друга планета спрямо нас по отвореност и интеграция на капиталовите си и финансови пазари. Ако някой се чуди, ето точно това значи Европа на няколко скорости. Само че на нашата писта ние сме сами."

В тази изолация Янков вижда и основна причина за много от системните проблеми на БФБ: "Чуждите пари имат свойството да променят ландшафта, налагат нови правила, ориентират се там, където са качествените практики и има повече прозрачност и по-малко рискове. Така че наливането на чужди инвестиции във финансовата система на страната ще подпомогне тези играчи, които имат по-чисти, прозрачни и по-модерни практики на работа. Това е най-бързият път към нормалността. Но ние тези пари сме ги изолирали и в крайна сметка въртим вътрешно основно едни държавни пари. Резултатът от това упражнение е, че накрая нищо положително или различно не се случва."

Разбира се, "Експат" има частен интерес в казуса, но в това държавните институции да спомагат за решаване на индивидуални проблеми няма непременно нещо лошо, ако така не се дава нечестно предимство пред конкуренти. А в случая частният интерес напълно съвпада с публичния - да имаме един по-отворен и функциониращ пазар. От него биха спечелили и инвеститорите, и публичните дружества, и "Експат" и БФБ, които ще могат да получават повече приходи от такси.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕЦБ е притеснена от поскъпването на еврото ЕЦБ е притеснена от поскъпването на еврото

Фед е загрижен за ниската инфлация в САЩ

18 авг 2017, 1287 прочитания

Danske Bank се стреми да намали броя на банковите си депозити 1 Danske Bank се стреми да намали броя на банковите си депозити

Финансовата институция се опитва да пренасочи вложенията на корпоративните си клиенти към други услуги

16 авг 2017, 1327 прочитания

24 часа 7 дни

17 авг 2017, 4005 прочитания

18 авг 2017, 3731 прочитания

18 авг 2017, 2922 прочитания

18 авг 2017, 2379 прочитания

18 авг 2017, 2030 прочитания

Всички новини

Кариерен клуб: Финанси »

George Washington University Law School, САЩ

Ивайло Димитров разказва за университета, магистратурата по "Международно и сравнително право", която завършва там, и за преживяванията си в Америка

Стажове, стипендии, конкурси (31 юли - 6 август)

Селекция от актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Александър Сумин: Идеалната работа е тази, в която има смисъл

Правете колкото се може повече неща едновременно, съветва първият подгласник в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2017

Пет минути със... Николета и Надя от LoveGuide

Идеалната работа вдъхновява и мотивира, смятат дамите, които стоят зад LoveGuide - платформа за сексуално образование на тийнейджъри

Ашод Дерандонян: Обичам работата си, защото знам, че тя променя човешки животи

Успехът е резултат от труда на много хора, обединени от една мисия и цел, казва основателят на фондация "Заслушай се", която помага на хора с увреден слух

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Лизинговият пазар продължава да расте

Очакванията за тази година са за повишение от около 10%

ТОЛ-кова много чакане

Поръчката за изграждане на тол-система най-после стигна до етапа "отваряне на оферти", но дългото чакане доведе до представянето на екстравагантна идея: държавата да изгради системата

Тия приказки отново не са за по телефона

Кой не иска да има контрол над подслушването

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Сам извън вкъщи

За ползите от пътуването соло

Имало едно време Даяна

20 години от смъртта на принцесата на Уелс

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете