Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
7 7 юли 2017, 14:59, 7940 прочитания

БНБ затяга надзора за свързани лица

Световната банка и МВФ приветстват идеята на регулатора за допълнително капиталово изискване за банки, нарушаващи лимитите за големи експозиции

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Темата накратко:
- Банков надзор най-после се въоръжава с инструменти да различава свързани лица.
- Обмисля се изискване за допълнителен капитал от банки, заобикаляли ограниченията за големи експозиции.
- МВФ и Световната банка предлагат списък от критерии, при които регулаторът автоматично да приема, че има свързаност, а за банките да остава да доказват обратното.
"..сега, след приключилата оценка на финансовата стабилност FSAP от Световната банка и Международния валутен фонд и след проведените прегледи на качеството на активите на банките, стрес тестовете и одитите на застрахователите и пенсионните дружества, с много по-силни аргументи имаме основание да смятаме, че рисковете във финансовата система са зад гърба ни и че моделът КТБ е изолиран случай. Това е становището и на МВФ, и на Световната банка. А то ни дава по-добра перспектива в разговора с Европейската централна банка (ЕЦБ) и другите членове на еврозоната, от които всъщност зависи кога и с какви темпове ще ни допуснат до по-нататъшна интеграция."
Финансовият министър Владислав Горанов пред "Капитал"

Още по темата

Два варианта за съдбата на КТБ се разглеждат във втората стенограма

Участниците в срещата обсъждат каква да бъде съдбата на банката

9 юли 2017

Владислав Горанов: До края на годината трябва да знаем имаме ли подкрепа за еврозоната

Три до пет години след влизането в ERM е реалистично да се мисли за изчезването на лева, прогнозира министърът на финансите

30 юни 2017

Димитър Костов: Надзорът е наясно какво се случва в банките

Подуправителят на БНБ, управляващ "Банков надзор", пред "Капитал"

23 юни 2017

Голямото домашно за БНБ

МВФ и Световната банка оцениха финансовия сектор в България, посочиха като проблеми лошите заеми и концентрацията на кредити към свързани лица в някои местни институции

26 май 2017

МВФ и Световната банка: Проблем са банковите заеми към свързани лица

Външната оценка на финансовата стабилност на страната показва, че секторът има буфери и печалба, но още е уязвим

24 май 2017

ЕК: Във финансовия сектор все още има слабости

България остава в групата на страните с най-големи макроикономически дисбаланси

22 май 2017
Надзорът на финансовия сектор в България винаги е бил саботиран от парадокса "Георгиус Георгиу" - ако можем така условно да го кръстим на бедния кипърски гражданин, чиито фирми са получили стотици милиони кредити от една българска банка. По документи всички регулации изглеждат спазени. На практика става въпрос за кредитиране на свързани с акционерите на банката лица и това носи прекомерен риск за финансовата институция и нейните клиенти.

Макар да взимаме пример от един конкретен случай с Първа инвестиционна банка, който е вече известен и поставен под наблюдение, явлението Георгиу е хронично за част от финансовия сектор. То е нещо като слона в стъкларския магазин, който всички освен надзорните институции забелязват. Най-фрапантният случай от близката история е КТБ, чиито активи бяха концентрирани в гроздове свързани лица, а банков надзор се оправдаваше, че не разполага с формални инструменти да ги различи. Темата остана заобиколена дори след мащабните проверки на банките, застрахователите и пенсионните дружества, проведени миналата година.

Това надзорно късогледство най-после е на път да бъде излекувано. Поне такива са заявките от страна на централната банка, за които научаваме от един документ на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) и които се потвърждават и от неформални разговори с нейни представители.

По искане на БНБ, която след надзорния провал с фалирала КТБ се стреми да върне репутацията на банковия надзор като гарант за качеството на банките, двете международни институции наскоро приключиха паралелна оценка на финансовия сектор (FSAP - Financial Sector Assessment Program). От техническите бележки на експертите на МВФ и Световната банка става ясно, че БНБ обмисля редица мерки за затягане на надзорния режим по отношение риска от кредитна концентрация и големи експозиции. Ключова сред тях е въвеждането на допълнително капиталово изискване за банки, заобикалящи ограниченията за заеми за свързани лица. Тази идея, както и много от другите набелязани в документа, са по-скоро скицирани. От БНБ обещаха коментар в близко бъдеще. В неофициални разговори представители на централната банка заявяват, че качеството на надзора е между основните фокуси на институцията в следващата година - набират се хора, работи се върху вътрешните процедури и стандарти на проверките. Правителството и БНБ се отказаха от обявената след фалита на КТБ стратегия за влизане в тясно сътрудничество с Единния надзорен механизъм (който щеше да предаде на ЕЦБ отговорността за регулирането на най-големите банки), преди да е отключен пътят към еврото. Стабилизирането на надзорните институции сега е важно за успеха на подновената офанзива на България за присъединяване към европейския механизъм ERM 2, който предшества влизане в еврозоната.

С правилници, препоръки, инспекции и капитал



Техническият документ на МВФ и СБ е посветен на провежданата реформа в управление "Банков надзор" и проследява доколко се изпълняват препоръките на двете международни институции, дадени през 2015 г. Сред най-належащите за 2017 г. мерки са посочени цялостна стратегия за надзор на идентифицираните при прегледа на качеството на активите (AQR) банки, както и промени при регулациите за идентифициране на свързани лица.

В бележката е отбелязано, че проведеният AQR не е идентифицирал сериозни нарушения при декларирането на големи експозиции - посочената причина е, че методологията на Европейската централна банка не е слагала фокус върху анализа на свързаността. От БНБ е поет ангажимент това да бъде адресирано с последващи мерки. Например в банките, където са идентифицирани най-сериозни проблеми, през 2017 г. са планирани надзорни инспекции с такава цел. Освен това БНБ пренаписва вътрешните си надзорни инструкции, както и нормативната уредба. За последното се очакват нови общоевропейски насоки от Европейския банков орган, които надзорът смята да използва, за да прецизира (чрез поправка или наредба) чл. 45 от Закона за кредитните институции, където са заложени ограниченията за големи експозиции.

Но може би най-съществената новина е, че БНБ обмисля да атакува проблема и с още няколко оръжия. Най-важното от тях са капиталови мерки. По базелските правила освен разписаните в европейския регламент минимални капиталови изисквания и буфери (т.нар. Pillar 1) националните регулатори разполагат с право да налагат допълнителни изисквания по т.нар. втори стълб (Pillar 2), чрез които да покрият идентифицирани при надзора рискове. Те могат да бъдат мерки, насочени към група банки в обща рискова група или дори към конкретни институции. Като цяло добрата практика е допълнителните капиталови буфери по Pillar 2 да се налагат според обективни предварително зададени критерии и така да се гарантира, че регулаторите не действат тенденциозно. За разлика от други регулатори по света БНБ практически не се възползвала от тези си правомощия и досега капиталовите изисквания за всички банки са еднакви, като едва от началото на следващата година най-големите на пазара ще трябва да заделят повече капитал. Това изискване обаче е базирано само на размер, а не и на риск.

Според документа на МВФ и Световната банка в БНБ сега разглеждат пакет от няколко възможни мерки. Едната е общо капиталово изискване по втори стълб, с който да се покрие рискът от концентрация на кредити в определен сектор на икономиката. Втората са индивидуални допълнителни капиталови изисквания за банки, които се подозира, че нарушават лимитите за големи експозиции. Образно казано това означава, че ако банка е решила да оперира с модел а ла КТБ, от нея ще се иска повече капитал, което да служи като буфер и да ограничава възможността й за ръст на кредитирането. Тук ключовата дума е "подозира" - т.е. не е нужно БНБ да доказва нарушение, а може да стъпи на пробойни в риск мениджмънта и вътрешните системи за идентифициране на свързаност. На трето място се обмислят споменатите законови промени за прецизиране на свързаност, като БНБ е обяснила пред чуждите експерти, че планира да комуникира и със самите банки насоки, в които да опише недопустими практики по заобикаляне на разпоредбите. Друга обсъждана мярка е да се подобрят използваните от БНБ методи за рискова оценка (CAEL и CAMELOS), така че да отчитат и свързаност, като се използват данните от AQR и месечните справки за корпоративния портфейл на банките.

Рискови до доказване на противното

От МВФ и Световната банка изказват подкрепа за тези идеи, като същевременно отправят и допълнителни препоръки. Може би най-революционната от тях е БНБ да премине от режим на доказване в режим на предполагане - т.е. да използва набор от публично оповестени критерии, на база на които да презюмира, че става въпрос за свързани лица вместо сегашния режим на формални изисквания (собственост, роднински връзки и т.н.), които в практиката се заобикалят. Двете институции дават и доста детайлен примерен списък с такива критерии за свързаност, който покрива голяма част от практиките, документирани във фалиралата КТБ и наблюдавани и в други банки с местни собственици (вижте допълнителния текст).

Експертите препоръчват за целта БНБ да потърси законови тълкувания и съдебна практика, които да могат да й осигурят да прехвърли тежестта на доказването върху банките. От БНБ се очаква да опише и най-честите опити за заобикаляне на правилата и да създаде система от червени лампички, както и на база на данните от AQR и собствените си инспекции да създаде база данни на свързаността. Друго предложение е БНБ да използва правомощието си по закон да "определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност" и да вкара тези критерии за презумпция на свързаност като задължителни регулации вместо като препоръки.

Ако всичко това се приеме в комплект и се изпълнява съвестно, регулаторът би имал доста силен инструментариум да изчисти натрупаните проблеми в сектора. А предвид заявките на правителството за влизане в ERM 2, това все повече ще се следи под лупа и ще трябва да се покажат реални действия за преодоляване на вече хронично изтъкваните от Европейската комисия различни стандарти и подходи на регулатора към банките с местна и чужда собственост. Уверенията на надзора, са че затягането вече бавно и методично се случва.

Надзор с добавена строгост

Според документа БНБ е показала на международните институции, че е втвърдила отношението си към "сериозните нарушители". Като пример тя е посочила скорошните си действия срещу две банки в нарушение на регулациите. Имена не са посочени, но вероятно се визират ПИБ и "Инвестбанк", които минаха през AQR с най-съществени корекции. Те са получили писмени предписания да преустановят и елиминират нарушенията, както и предписания да подобрят финансовото си състояние, да увеличат капитала си, да ограничат обема на някои дейности и да променят вътрешните си правила. Едната от тях е била инструктирана да прехвърли непрозрачен кредитен портфейл, управляван от чужбина, обратно, където може да бъде детайлно надзираван. Вероятно става въпрос за няколко дружества, в които "Инвестбанк" беше събрала недвижими имоти, придобити като обезпечения.

МВФ и Световната банка се изказват позитивно за тези действия, като разчитат БНБ отблизо да следи изпълнението им през ндзорните проверки, насрочени за 2017 г., и да е готова да засили регулаторната си намеса при нужда. В по-общ план те изказват и препоръка централната банка да разпише формални вътрешни правила кога кои от позволените й по закон санкции се използват и как те да ескалират при неизпълняване на предписания. Към момента изборът какви мерки да предприеме (или да не предприеме) е оставен изцяло на дискрецията на БНБ, което оставя възможност да се повтори снизходителното отношение, довело до КТБ.
Червени лампи
За какво да се внимава при оценката на кредитите

Към доклада МВФ и Световната банка дават и примерен списък на критерии, по които БНБ да приема автоматично, че става въпрос за кредитиране на свързани лица. Те изрично посочват, че към тях трябва да се добавят червени лампички от опита на "Банков надзор" с практики, заобикалящи регулацията. Както и че трябва да се прецизира доколко и кои от тези критерии трябва да се разглеждат заедно или по отделно. Ето и най-съществените от тях:

По естество на отношенията:
1. Ексклузивност - кредитополучателят няма отношения с друга банка, няма кредитна история (вкл. но не само новосъздадени дружества)

2. Икономическа зависимост - кредитополучателят:
- оперира в сектор, където банката или свързани с нея лица имат съществена роля
- получава по-голяма част от приходите си от банката или свързани с нея лица (вкл. мениджъри и служители на банката)
- няма съществена дейност и приходи (вкл. офшорни компании и подставени лица)
- е дотолкова свързана с банката, че неин фалит вероятно би довел и до неговия
- действа като номинален собственик в полза на банката или свързани с нея лица

3. Обща инфраструктура - кредитополучателят:
- има общи или много близки адреси (физически и виртуални) с банката или свързани с нея лица
- има общи оперативни звена като IT, счетоводство и др.
- има общи мениджъри и служители с банката или свързани с нея лица
- ползва общи адвокати и пълномощници с банката или свързани с нея лица
- има общи доставчици и клиенти с банката

4. Липса на прозрачност
- акционерната структура на кредитополучателя е непрозрачна и/или крайният собственик е неизвестен
- акционерната структура е ненужно сложна
- кредитополучателят не съдейства на БНБ при изясняване на взаимоотношенията си с банката
- държавата на регистрация не съвпада с държавата на основната дейност (вкл. офшорни компании)

По естество на сделката:

1. Цел и употреба на средствата
- целта или употребата на средствата не съответства на типичната дейност на кредитополучателя
- средствата не са използвани за посочената цел
- средствата са използвани пряко или непряко от свързани лица (вкл. за погасяване на заеми, покупки на активи и др.)
- използването на средствата е неясно

2. Документация - важни елементи по кредитното досие липсват или не отразяват истинските характеристики на сделката

3. Кредитни стандарти - сделката не би се случила при тези условия с друга банка, прилагаща обичайни добри практики

4. Задлъжнялост и кредитоспособност -
- не може да се очаква заемът да бъде изплатен на време предвид текущите показатели и ресурси на кредитополучателя (напр. при сравняване на амортизационния план с доходите на физическо лице или с EBITDA на юридическо)
- не може да се очаква заемът да бъде изплатен навреме от отстъпленията от инвестирането им
- кредитният рейтинг е под минималния приеман от банката

5. Вътрешен контрол
- сделката е одобрена при процедура, различна от обичайната
- няма обосновано становище от рисковия отдел на банката или има негативно становище
- размерът по кредита или банковите гаранции надвишават вътрешните лимити за подобни контрагенти без икономическа обосновка за това
- полученото обезпечение не е оценено в съответствие с вътрешните процедури
- заеми към кредитополучателя не са класифицирани като проблемни, въпреки че би трябвало (вкл. чисто формални преструктурирания) или провизиите не са правилно начислени
- банката необичайно забавя или отлага процедури за събиране на вземанията или продажба на обезпеченията

6.Лихви, такси и цена
- за заеми - лихвите и таксите са чувствително по-ниски от тези за клиенти със сходни икономически и финансови характеристики
- за депозити - лихвите и таксите са чувствително по-високи от тези за клиенти със сходни икономически и финансови характеристики
- цените за продажба или покупка на активи или услуги са чувствително различни от пазарните

7.Обезпечения - предоставените от кредитополучателя са чувствително по-ниски от тези, изисквани при подобни сделки (вкл. без поискани никакви обезпечения и гаранции)

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Централните банки станаха основният фактор за ръст на борсите Централните банки станаха основният фактор за ръст на борсите

Лихвите в Европа и САЩ предстои да се повишават

24 юли 2017, 165 прочитания

Собственикът на Банка ДСК купи румънския бизнес на гръцката NBG Собственикът на Банка ДСК купи румънския бизнес на гръцката NBG

Унгарската OTP продължава експанзията си в Централна Европа

24 юли 2017, 705 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Александър Сумин: Идеалната работа е тази, в която има смисъл

Правете колкото се може повече неща едновременно, съветва първият подгласник в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2017

Пет минути със... Николета и Надя от LoveGuide

Идеалната работа вдъхновява и мотивира, смятат дамите, които стоят зад LoveGuide - платформа за сексуално образование на тийнейджъри

Ашод Дерандонян: Обичам работата си, защото знам, че тя променя човешки животи

Успехът е резултат от труда на много хора, обединени от една мисия и цел, казва основателят на фондация "Заслушай се", която помага на хора с увреден слух

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Сибанк отпуска заеми за още 200 млн. лв. по програма COSME

В гаранционната програма участват Райфайзенбанк и лизинговото й дружество

Година затишие... и пак Мавродиев

Според няколко източника от изпълнителната власт и финансовия бранш бившият председател на КФН лобира през "Обединени патриоти" да стане изпълнителен директор на ББР

Големият експеримент

Съоснователят и главен изпълнителен директор на арт фондация DOMA Мартина Стефанова пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Френски междузведни войни

Люк Бесон за скъпото удоволствие да се върнеш към детството

Мода за Пирин

WWF пусна колекция облекла, за да привлече вниманието към проблемите на националния парк

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 22.07.2017 Прочетете
Капитал Daily, 24.07.2017

Капитал Daily

Брой 111 // 24.07.2017 Прочетете