Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
4 12 окт 2017, 13:30, 6412 прочитания

БНБ вече таксува свръхрезервите на банките с 0.6%

Централната банка е понижила лихвата по депозираните при нея пари под нивото на ЕЦБ от -0.4%

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Основният ефект, който посочиха банкери от въвеждането на новата ставка е изтичане на депозити от страната

Още по темата

ЕЦБ обмисля да намали програмата си за стимули наполовина

Централните банкери са разделени кога да приключат с подкрепата на икономиката на еврозоната

15 окт 2017

Платете си, за да ви пазим парите

След въведената от БНБ отрицателна лихва в началото на годината, най-малко три банки са започнали да облагат свръхналичностите по сметки на корпоративни клиенти

18 ное 2016

Затънали в минуси

Таксата от 0.3%, с която БНБ облага свръхрезервите на банките, ще доведе до още по-ниски лихви и по депозитите, и по кредитите

15 яну 2016

БНБ ще облага свръхрезервите на банките с -0.2%

Според банкери това ще окаже натиск върху лихвите по депозитите и ще стимулира кредитирането

1 дек 2015

БНБ въвежда отрицателни лихви за свръхрезервите на банките

Целта е БНБ да спре трупането на излишна ликвидност на баланса й, а ефектът може да е да стимулира банките да кредитират

26 ное 2015
Българска народна банка (БНБ) е понижила отрицателната лихва по свръхрезервите на банките, държани при нея, от -0.4% на -0.6%, като решението е в сила от 4 октомври. Това научи "Капитал" от три свои източника, като от централната банка не потвърдиха информацията, а само обясниха, че въведеният от началото на 2016 г. отрицателен лихвен процент по свръхрезервите не е инструмент на паричната й политика и затова не се оповестява публично, а се комуникира директно с банките.

Въпреки това обяснение реално този процент влияе пряко на междубанковия пазар, а оттам и на всички лихвени нива в страната, както и на поведението на самите банки. Вследствие на решението вече се наблюдава понижение на индексите СОФИБИД и СОФИБОР, което може да окаже и пряко влияние върху кредити с плаващи лихви, вързани към тях.

Представители на банковия сектор казаха пред "Капитал", че намерението не е комуникирано с тях, осведомени са за взетото решение, като не е ясно защо се прави. Банкери определиха решението като "безсмислено движение". До момента БНБ следваше политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), като дори до началото на 2016 г. удържаше въвеждането на отрицателна лихва върху свръхрезервите на банките по сметки при нея. Икономическата логика предполага свалянето на лихвата да стимулира банките да кредитират или да управляват по-активно ликвидността си в търсене на доходност. Според банкери обаче основният ефект ще е изтичане на депозити от държавата.

Нежно заобикаляне

В коментарите на банкери по отношение на ефектите беше направена аналогия между тази стъпка на централната и въвеждането на данъчна ставка върху доходите от лихви по срочни депозити от финансовия министър Симеон Дянков преди няколко години.

От разговорите с представители на сектора стана ясно, че банките ще опитат да намерят начин новата такса да не им струва много или дори нищо. Това ще бъде възможно най-вече за банките, които са част от международни финансови групи с поделения в различни страни в ЕС. Банките в еврозоната могат да депозират свръхрезервите си в ЕЦБ при -0.4% и изтичането на ликвидност ще бъде именно по тази линия. Поделенията тук вероятно ще трансферират средства към други дъщерни структури в групата, като не е задължително това да е централата. Така, ако тук лихвата е -0.6%, средства ще бъдат пренасочени извън страната, на места с лихва, например -0.41% или -0.42%.



По-различно стои ситуацията с банките, които не са част от международни групи и за които ще е по-трудно да избегнат новата цена и това може да ги стимулира по-активно да кредитират или да купуват ДЦК. Това обаче зависи и от нивото на техните свръхрезерви в БНБ.

Приглушен ефект

Предвид, че начисляването на лихва върху парите на банките, които те държат в БНБ над задължителните минимални резерви, е ценообразуващ фактор, банкери посочиха, че това ще се отрази и в търговската им политика по отношение на лихвите по депозити на корпоративни клиенти с по-големи суми, където вече има отрицателни стойности. Що се отнася до депозитите на физически лица, няма да се стигне до минусови лихви. Мнението им е и че на този етап това няма да има отражение върху лихвите по кредити за крайните клиенти от гледна точка на това, че СОФИБОР е един от компонентите при формирането на лихвите за крайните кредитополучатели. В ценообразуването участват и други фактори, посочиха банкери.

Логично е мярката да повлияе и на пазара на държавен дълг, като при новите емисии да има по-голямо търсене от страна на банките, което да свали доходността. Банкерите обаче не мислят че това ще започне да става самоцелно, а, както и досега, но в общия контекст на управление на ликвидността. Очакванията им са тази тенденция по отношение на лихвата по свръхрезервите да продължи около 12 месеца и след това ситуацията да се нормализира. В еврозоната също вече започва да назрява дебата за излизане от неортодоксалната политика на отрицателни лихви и изкупуване на ценни книжа от ЕЦБ.

Защо се прави

Свръхрезервите са средствата, които банките депозират в БНБ над минималните задължителни резерви, които тя изисква от тях - 10% от всички привлечени средства в страната и 5% от тези от чужбина. Образно казано, това е излишната ликвидност на банките - привлечени средства, които няма в какво да вложат в момента. Въпреки че в средата на 2014 г. ЕЦБ въведе отрицателна лихва, БНБ я последва чак в края на 2015 г,. Основната причина е, че при отрицателната доходност по всичко, в което по закон БНБ може да инвестира валутните резерви, това означаваше тя да инкасира загуби. Освен това и банките с централи в еврозоната можеха така да заобикалят мярката на ЕЦБ и да депозират излишната си ликвидност през българските си банки в БНБ.

От БНБ не дадоха обосновка за решението си, като само посочиха: "Лихвените проценти, прилагани по сметки в БНБ, включително по свръхрезервите на банките, не произтичат от решения, свързани с парична политика, а техният размер следва текущите пазарни лихвени равнища и следва да бъде съобразен със забраната за парично финансиране по чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз." В отговора на централната банка се казва още: "По гореизложените причини БНБ не обявява публично лихвата, съответно промените в тази лихва, прилагана по сметки в БНБ, включително по свръхрезервите на банките, а комуникира съответната информация директно с клиентите си, в конкретния случай - с кредитните институции, за които тези решения се отнасят и които самостоятелно вземат решения относно размера на поддържаните от тях свръхрезерви при БНБ."

За тази потайност обаче няма логична причина. Дори лихвата по свръхрезервите да не е инструмент на паричната политика, нейното влияние е значително, ефектите от него бързо стават видими и засяга косвено и широк кръг лица извън банките. А освен това противоречи и на досега оповестената политика от БНБ. След въвеждането на отрицателната лихва в края на 2015 г. в интервю пред investor.bg подуправителя на централната банка Калин Христов уверява, че БНБ пасивно ще следва ЕЦБ: "Решението на Управителния съвет на БНБ е автоматично, без право на дискреция, да пренасяме лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, когато той е отрицателен, като лихвен процент по свръхрезервите на банките."

В последното издание на БНБ "Икономически преглед" се посочва, че към май 2017 г. превишението на поддържаните в БНБ средства от банките над изискуемия минимум на резервни активи по Наредба 21 възлиза среднодневно на 112.5% от задължителните минимални резерви. За сравнение, към края на миналата година превишението е било 89.8% от ЗМР. Към средата на годината свръхрезервите са около 7 млрд. лв., като се очаква с въвеждането на новата лихва по тях да се наблюдава понижение на нивото им. Дори и при тези нива обаче разликата 0.2 процентни пункта се превежда в едва 14 млн. лв. допълнителен разход за цялата банкова система, докато до август отчетената печалба е 913 млн. лв.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новата битка на ЕЦБ с лошите кредити 1 Новата битка на ЕЦБ с лошите кредити

Франкфурт иска да накара големите банки в еврозоната да покриват 100% новите си проблемни заеми от 2018 г.

9 окт 2017, 2153 прочитания

Банки от Уолстрийт се местят във Франкфурт заради Brexit 5 Банки от Уолстрийт се местят във Франкфурт заради Brexit

Goldman Sachs, Morgan Stanley, JP Morgan и Citi ще увеличат персонала си в германския финансов център

7 окт 2017, 5762 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (16 - 22 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Интервю за работа? Не, благодаря

Няколко съвета как любезно да откажете покана за събеседване, ако междувременно поради една или друга причина вече не се интересувате от офертата и защо това е важно

Стажове, стипендии, конкурси (2-8 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (25 септември - 1 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
BNP Paribas се насочва към финансиране на проекти за зелена енергия

Това е поредната френска банка, която ще ограничи кредитирането на конвенционалните енергийни източници

Не рАБОти

Седем месеца и половина след отварянето му "АБО маркет" в Bulgaria Mall затвори

Овладяването на телевизиите

Коалицията между ГЕРБ и Пеевски атакува големите тв канали, защото те са от малкото острови на медийна свобода

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Новини от север

Фотографката Акейша Джонсън за детството в Аляска и защо Полярният кръг винаги ще я привлича

Борба за диалог

Няколко нови проекта, които целят да поставят въпросите около човешките права (по-често) на дневен ред

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 14.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.10.2017

Капитал Daily

Брой 159 // 18.10.2017 Прочетете