Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Къща, която се отоплява и охлажда сама. Или къща, в която няма нужда от охладителни или отоплителни системи. При това с изключителен топлинен и звуков комфорт. Може да ви се струва прекалено фантастично, но е факт. А да се живее в т.нар. пасивна къща е изключително приятно. Една от най-авангардните сгради от този тип у нас - "Къщата на равноденствието" се изгражда в момента край каварненското село Топола. Тя е пилотен проект на архитекта Борислав Игнатов и инвеститора Богдан Станчев, управител на компанията "МБС пропърти ПХ". По мнението на двамата проектът им има потенциала да развие нова ниша в сектора на недвижимите имоти у нас.

"Къща на равноденствието" сякаш е вмъкната в ската на стръмния скалист бряг край Каварна. Плоският й затревен покрив се слива с терена на платото, а от прозорците и терасата й се открива една от най-вдъхновяващите панорами по Северното Черноморие.  

Защо устойчиви сгради

"Намерението ми е да започна строителството на поредица от уникални къщи - всяка съобразена с местоположението, терена, климатичните условия на мястото и т.н.", обяснява Богдан Станчев. "Искам да докажа, че в България е възможно изграждането на проект на световно ниво и със световно качество, който да бъде предложен на пазара на приемлива цена", казва той. По думите на Станчев  проектът на къщата край Каварна е съобразен с всички стандарти за пасивно строителство, приети в Германия, както и американския стандарт LEED за устойчиво строителство.

Според Станчев в голяма част от архитектурните проекти, реализирани у нас, липсва креативност. "Това са просто постройки с максимална площ, съобразени донякъде единствено с устройствените планове и закони, но не и оптимизирани по отношение на дизайн, функционалност и естетика", казва той. По думите му както по света, така и в България конвенционалното строителство е по-лесно и с по-голяма норма на печалба, защото при т.нар. зелени проекти цената е завишена с 10-15%.

"В България все още не е напълно възприета идеята за изграждането и закупуването на имоти, които в бъдеще имат по-малки експлоатационни разходи", казва управителят на "МБС пропърти ПХ". "Моето разбиране е, че при спазване на пазарните условия, т.е. при компромис от страна на инвеститорите в определянето на приемлива продажна цена, клиентите ще се насочат към подобен тип проекти. В тях има по-голяма добавена стойност, което ги прави по-добър продукт на цената на конвенционалния."

Станчев твърди също, че при това положение планираната от него цена на "Къщата на равноденствието" ще бъде малко под 2 хил. евро на квадратен метър без ДДС при напълно завършено строителство, мебелировка и обзавеждане.

"Къщата-дърво"

В края на миналата година друг проект на пасивна сграда, проектиран отново от Борислав Игнатов - "Къщата–дърво" влезе във второто издание на престижния сборник 1000 x European Architecture на швейцарското издателство Braun Publishing.

Сградата е действително проектирана и построена по модела на дървото. Корените са дълбоко в земята – 6 геотермални сонди на дълбочина от 100 метра, които осигуряват топлината за жилищните помещения и зимната градина по енергоефективен и незамърсяващ начин. Именно градина оформя короната на "Къщата дърво".

"Идеята ми беше да подчиня жилищните функции на природните", обяснява арх. Игнатов.
Къщата изненадва със своя остъклен скатен покрив, обърнат обратно - към вътрешността на сградата. В него е интегриран и слънчев колектор за загряване на битовата вода. Но ефектният покрив функционира и като част от цялостната система за събиране на водите за напояване на градината. В нея се включва и биоактивната пречиствателна станция, която събира отпадните води и ги превръща в естествен компост.

По думите на Игнатов световна практика е средната цена за проектиране да се движи между 10 и 12% от строителната стойност на даден обект. "Когато се стигне до продажната цена на един имот обаче, добрият архитектурен дизайн може да я умножи", твърди Игнатов.

"В момента държавата по никакъв начин не насърчава проектирането и строителството на пасивни сгради, казва Борислав Игнатов. Няма нито субсидии за възложителите, нито данъчни облекчения, нито система за по-благоприятно кредитиране." По думите му в Германия тези стимули съществуват и до 2020 г. се планира да станат общоевропейски стандарт.