За гражданите на ЕС българският пазар на ваканционни имоти едва ли е най-привлекателният в момента. От началото на тази година обаче със сигурност е с една идея по-либерален.

Причината е отпадането на големия законов абсурд, заради който години наред покупките на жилища тип "втори дом" от чужденци често минаваха през регистриране на дружества в България. Практиката бе свързана с 5-годишния мораториум от началото на 2007 г., който не допускаше граждани на ЕС да придобиват като физически лица прилежащата земя към купените от тях ваканционни имоти.

Формално тази забрана отпадна в началото на 2012 г. и това като цяло е добра новина за имотния пазар. Има обаче и юристи, които смятат, че ограничението не е действало от самото начало заради разлики в законите. Така хилядите фирми на британци и ирландци за покупка на имоти в България може да са били само излишен разход. И в крайна сметка ненужна бариера пред пазара години наред.
Ето и

Корена на абсурда

Голямото разминаване идва от разликите между два нормативни акта, които указват в какви случаи гражданите на ЕС доскоро можеха директно да придобиват земя за жилищен имот тип "втори дом" в България. Според Закона за собствеността до изтичане на 5-годишния мораториум такова право имаха само тези от тях със статут на постоянно пребиваващи в страната. Останалите имаха два варианта – да купят жилище с право на строеж или да регистрират българска фирма, през която да мине сделката.

В Приложение 6 към Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС обаче пише друго. А именно, че ограничението за директна покупка на земя за второ жилище от самото начало не важи за гражданите на ЕС, които законно пребивават в страната. Какъв е обхватът на понятието "законно пребиваващ" не се посочва в нито един нормативен акт и оттук идва голямото объркване за кого важи отлагателният срок.

Според юристи подобно разминаване между понятията не е изключение. Един от тях дори разказа случай, в който е открил 37 дефиниции на "семейство" в различни закони.

Все пак по отношение на "законно пребиваващите" повечето са на мнение, че един чужденец се смята за такъв от момента, в който премине границата, стига да има редовни лични документи и да няма забрана за влизане в страната. Това на практика означава, че стига да влезе в страната лично, всеки гражданин на ЕС и досега е можел да придобие директно ваканционен имот с прилежащата към него земя. А ограничението в тази посока е важало само за чужди граждани, които дори ден не са пребивавали в страната, а например са упълномощили друг за сделката.

Така смята и председателят на Нотариалната камара Димитър Танев. Той посочи, че когато два нормативни акта си противоречат, върховенство има наднационалният. В случая – договорът, който урежда членството на България в ЕС и задава по-либералния режим на собственост.

"Всъщност единственото ограничение за покупка на земя към второ жилище, което отпадна тази година, е именно необходимостта чужденецът да е пребивавал за какъвто и да е срок в страната като условие за придобиване", посочи нотариусът. Според него по тази причина не може да се говори и за нов режим за оформяне на такива сделки.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Де юре и де факто"