Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Когато кралица Елизабет Втора се качва на престола през 1952 г., най-високата сграда в Лондон е катедралата "Свети Павел" със своите 111 м. Постепенно през следващите десетилетия дворците, палатите и църквите в британската столица отстъпват място на новия архитектурен вид: корпоративната кула. Във финансовите центрове като Лондонското сити и Кенъри Уорф се "пръкват" супермодерни стъклени чудовища. Например Лондонското яйце (или корнишон - The Gherkin) се е превърнало в една от архитектурните забележителности на мегаполиса.

Шестдесет години след качването на кралицата на престола близо до Тауър бридж, през юли, ще бъде открит небостъргач, който ще засенчи всички "високи" опити досега и ще промени тотално небето над Лондон. Със своите 310 м The Shard е най-високата сграда в Европа. Проектът се оценява на почти 500 млн. лири, а огромната структура ще подслони компании, гости и живеещи. Мастодонтът от 72 етажа е разделен на отделни секции: от 2-ри до 28-и етаж: офиси (54 488 кв.м), от 31-ви до 33-ти етаж: ресторанти (5945 кв.м), от 34-ти до 52-ри етаж: хотел Shangri-La, 52-ри  етаж: СПА, от 53-ти до 65-и етаж: апартаменти, от 68-и до 72-ри етаж: зали за наблюдение.

Агресия или просто бизнес

The Shard е създаден с една единствена идея - лукс и само лукс. Не случайно собственик на 95% от сградата е катарското кралско семейство. Апартаментите са най-впечатляващи: на цена между 30 и 50 млн. паунда ще има три двуетажни жилища и седем едноетажни. Те ще имат 360-градусова гледка към цял Лондон. В ясен ден посетителите на най-горния двуетажен апартамент (на височина 225 м) ще могат да виждат дори Северно море, докато вечерят с гурме храна от кухнята на Shangri-La. Имотът е голям колкото седемстайна къща и ще е най-високото жилище в Европа. Собствениците ще имат достъп до услугите и инфраструктурата на Shangri-La: храна, басейн, СПА процудери и т.н. Строителният предприемач Sellar Property Group и агентът Knight Frank няма да пускат апартаментите на пазара преди средата на лятото. Но така или иначе купувачите са всеизвестни. Вестник Guardian цитира PR директора на сградата, според когото жилищата въобще няма да бъдат обявени за продан. "При това ниво на пазара потенциалните купувачи са не повече от 50. Просто ще накараме агентите да им се обадят", казва той. Естествено обичайните заподозрени са шейхове и олигарси.

Въпросителна има и около бъдещите наематели на офис площите. Повечето предприемачи не започват строеж на подобни високи и скъпи сгради, преди да имат предварителни договори за около една трета от площите. На другия бряг на Темза се строи друга висока сграда - Heron Tower (230 м), която вече е запълнила 30% от офис площите си. Но не и The Shard. И досега най-високата сграда в Европа няма нито един подписан договор. Истината е, че имотният предприемач на сградата Ървин Селар имаше сключен договор още през 2006 г. с компанията за градски транспорт на мегаполиса - Transport for London (TfL) за 17 000 кв.м в The Shard, и то когато небостъргачът все още беше само една скица. Тогава предложената цена беше 430 лири на кв.м. Но през 2010 г. Селар реши, че ще получи по-добри условия и по-качествени наематели и скъса предварителния договор с TfL. Говорител на Shard London Bridge заяви пред в. Independent: "Катарските ни инвеститори гледат в дългосрочен план. Приоритет за нас е да намерим най-точния микс от наематели, независимо дали медии, технологии, юридически кантори или хедж фондове." Джеймс Бекъм от Jones Lang LaSalle смята, че компанията може да постигне наем от около 640 паунда на кв.м.

Сградата на италианския архитект Ренцо Пиано е достатъчно противоречива и от години среща протестите на немалко лондончани. Основните им възражения са, че е пробола Лондон в сърцето, че пречи на гледката към историческите забележителности, че е символ на алчността и неравенството. Проблемът не е толкова в архитектурата на небостъргача, колкото  локацията. За критиците подобна сграда е нещо нормално в млади градове като Хонконг или Дубай, но не и в града на Шекспир.

Въпреки неспирните атаки за последните 11 години известният архитект има своето обяснение: "Целта на The Shard не е да бъде агресивен. По-скоро сградата разказва за една промяна в Лондон - за идеята, че растежът на един град не идва чрез още и още строене в периферията. Този град е един от първите, който реши да постави физическо ограничение и да разбере, че може да расте отвътре. Не съм адвокат на високите сгради, но подкрепям усилването на града отвътре", казва Пиано.

Самият той е свикнал с подобно враждебно отношение към проектите му. Кариерата му започва с една от най-провокативните сгради в модерната архитектура: Центърът "Жорж Помпиду" в Париж, който той проектира заедно с Ричард Роджърс. Съпротивата срещу модернистичната структура е толкова голяма, че в началото на 70-те години на ХХ в. дори се водят дела за спиране на строежа. "Още се чудя как ни дадоха зелена светлина", казва днес Пиано.

Мания за височие

Пиано не може да се оплаче от липса на работа. Следващият му проект ще е най-скъпата сграда в света. Landmark Tower в Сеул ще е два пъти по-висока от The Shard. Очаква се тя да бъде завършена през 2016 г., а изграждането й ще струва над 1 млрд. долара, повече и от най-високата досега - Burj Khalifa (828 м). В Ню Йорк пък е пред завършване One World Trade Center - the Freedom Tower, която ще е третата най-висока сграда в света с 543 м.

Въпреки рецесията небостъргачите не умират. Всъщност някои теории сочат за възможна връзка между икономическото забавяне и високите сгради. Според изследване на Barclays Capital манията към небостъргачите е сигнал за наближаващ срив. Примери са Chrysler и Empire State Building, строени точно преди Голямата депресия, както и самата Burj Khalifa, проектирана, преди емирството на Дубай да избегне фалит на косъм и да бъде спасено от Абу Даби през 2010 г.

Според Barclays Capital най-притеснителна е ситуацията в Китай, в която се изграждат 53% от строящите се 124 небостъргача в цял свят. Голяма част от новите сгради не са в най-развитите градове, което според банката е "доказателство за надуващ се балон". Такива са кулата от 606 м в Ухан, провинция Хубей, проектирана от Адриан Смит (архитектът зад Burj Khalifa), която е част от цялостен проект за 4.8 млрд. долара. В нея ще има 50 000 кв.м луксозни апартаменти. Подобни са проектите и в Далиан и Нандзин. Съмнително е дали тези небостъргачи са свързани с някакво голямо търсене, колкото с "пъчене" пред света. "Правителствената политика е причина за все повече високи сгради в Китай", казва пред Financial Times Джеймс Макдоналд, директор на Savills China Research. Китайската държава наля стотици милиарди в строителни проекти, без да си партнира с частни предприемачи, и по този начин удължи строителния бум, а с това наду и балона. Индия също не изостава от тенденциите. Досега страната имаше едва два небостъргача, но в момента други 14 са в процес на изграждане. Lodha Group строи 117-етажния World One, дело на щатската архитектурна фирма Pei Cobb Freed & Partners, която ще е най-високата жилищна сграда в света. Все още не е ясно какви ще са клиентите в един от най-бедните градове в света - Мумбай. 

В същото време в Европа Париж подготвя конкурент на The Shard. Вече са дадени разрешителни за строежа на Hermitage Plaza Paris: кули-близнаци от 325 м, които ще се намират в района на Ла Дефанс. Проектът трябва да бъде завършен до четири години и ще бъде най-високата сграда на Стария континент. Със или без рецесия небостъргачите продължават да се издигат в цял свят. А по всичко изглежда, че Burj Khalifa няма да е рекордьор за дълго. Саудитска Арабия подготвя Kingdom Tower, която ще е висока един километър и ще се строи от Bin Laden Group. Но дори и тя си има съперник: Azerbaijan Tower, която евентуално ще се издига на 1050 м на изкуствени острови в Каспийско море. Безсмислената надпревара продължава...