Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Като чуете за голф, едва ли първата ви асоциация е Русия. Не така обаче стоят нещата за българските инвеститори в игрища за аристократичния спорт, които в последно време разчитат именно на този пазар. Русия може и да няма особени традиции в голфа, но той става все по-моден спорт. А като това се съчетае с друго вече не толкова изненадващо явление - руските инвестиции в български имоти, се очертава неголяма, но заможна група купувачи на луксозни къщи и апартаменти в изникналите насред имотния бум голф комплекси в страната.
За момента профилът на тези купувачи изглежда така: хора предимно от Москва, от средната и над средната класа, с относително високи за руския стандарт доходи и желание за определено качество на живот или спокойна почивка. А освен това често неиграещи голф - поне първоначално... От две години руснаците представляват над 90% от търсенето на апартаменти и къщи в голф игрищата по Черноморието и край Разлог. И както и на целия ваканционен пазар, те се явяват добре дошли приемници на масово продаващите имотите си англичани.
За собствениците на голф комплекси руският интерес е повече от добре дошъл, защото при все още слабата популярност на спорта в страната засега няма игрище, което да се издържа само. Следователно в масовия случай плановете са многомилионните инвестиции в клубовете с вечно зелена трева да се върнат именно от продажба на имоти.

Криви удари
Не просто ваканционно селище, а голф комплекс. Да инвестираш в подобен проект допреди 4-5 години в България се смяташе за престижно начинание, гарантиращо високи продажни цени на имотите заради съседството им с игрище за аристократичната игра.
Вероятно по тази причина в годините на имотния бум се стигна до над 20 заявени голф проекта в страната и дори до лобистки опит развитието на спорта да стане национален приоритет. В масовия случай обаче те се оказаха спекулативни начинания без сериозни инвеститорски намерения и останаха на хартия. В други случаи стигнаха до принудителна продажба заради необслужвани задължения. Пример – комплексът на испанската Ferry Group в софийското село Кътина.
"В повечето случаи проблемът бе подходът на инвеститорите. За тях основното бяха имотите, докато голф игрището бе просто средство за увеличаване на стойността им. А бизнесът е да развиваш голф частта и покрай нея да получиш приходи от ваканционните къщи и апартаменти", обясни управителят на GVA Sollers Solutions Добромир Ганев.
Логиката му изглежда работеща и вероятно по нея са действали повечето инвеститори в случилите се осем-девет голф комплекса до момента. От тях обаче активни са едва шест (виж картата), основно изградените с участието или с подкрепата на Красимир Гергов и оглавяваната от него Българска голф асоциация (БГА). Игрищата на "София ер" в Ихтиман и Сливен, които бяха свързани с конкурентната Българската федерация по голф, постепенно замряха. Това край Ихтиман работи, докато другото - край Сливен, е затворено и според източници от пазара се продава. Друг проект в развитие - голф комплекс "Ибър" в Долна баня, бе спрян след скандал за незаконно строителство.

Повече имоти, отколкото голф
Така в крайна сметка България се сдоби с малка мрежа от голф игрища, групирани в два района – Северното Черноморие между Балчик и Каварна (Thracian Cliffs, Lighthouse Golf Resort и BlackSeaRama) и оста Правец – София – Разлог (Pravets Golf Resort&SPA, Голф клуб "Света София" и Pirin Golf&Country Club).
Заявките за професионално управление на новите комплекси и амбициите за популяризиране на голфа обаче се оказаха недостатъчни, за да създадат стабилен пазар. В момента регистрираните членове на голф клубовете в страната са 700 - 800 души (по данни на Българската голф асоциация), като не всички играят активно. Дори ако прибавим турнирите и туристическите групи от скандинавските страни, Германия, Австрия плюс румънците по Северното Черноморие, за момента няма голф игрище, което да се издържа само. Още повече че повечето работят едва от 2-3 години.
"Няма начин", отсича изпълнителният директор на Thracian Cliffs Александър Василев. И допълва: "Инвестицията в голф комплекс – със земята, инфраструктурата, обслужващите постройки, хотелската част и заведенията, е десетки милиони евро. Само голф игрището струва 14 млн. евро. При прохождащ голф пазар тези вложения няма как да се върнат от посещаемост. Поддръжката на вечнозелена трева също не е евтина – между 1 и 1.5 млн. лв. годишно.
На подобно мнение е директорът на инвеститора в голф комплекса в Правец "Тера тур сервиз" Лъчезар Тодоров (дружеството е с краен собственик бившият кмет на Правец Васил Златев, който е баща на управителя на "Лукойл България" Валентин Златев). Тодоров дава пример със САЩ, където игрищата се застилат с готови чимове трева, за да не се чака десет седмици тя да поникне по естествен път. Това се предпочита въпреки по-високата цена, защото пропуснатите ползи от неработещото игрище биха били значително по-големи.
"Очевидно някъде по света голф игрищата може да бъдат оперативно печеливши, но в България дълго няма да е така", смята мениджърът. Затова при повечето се очаква инвестицията да се върне от продажба на построените вили и апартаменти, докато голф бизнесът набере сили.
На въпрос такава ли е била прогнозата и при планирането на проектите Лъчезар Тодоров дава пример със своя опит. "През 2002-2003 г. ми представиха бизнес план за голф игрище, който предвиждаше пълно връщане на инвестицията за пет години. Според мен тези разчети бяха правени изцяло на база на опита от други държави", лаконичен е той. Българският опит обаче се оказа различен.

• 1
• 2
• Следваща страница » "С руски адрес"