Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
8 3 авг 2017, 16:41, 9324 прочитания

Гняв на покрива

Плановете за ремонт на "Гранд хотел България" изобличават ограничения опит на София как се вдъхва нов живот на стари сгради

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:
- Планираната реконструкция на хотела за 10 млн. евро срещна гражданско недоволство заради предложението за промени в сградата
- Реално инвеститорът планира не нови етажи, а разширяване на подпокривните две нива
- Държавната институция, която отговаря за сградите паметници, няма публична позиция при такива казуси

Инфографика

Предложената реконсттрукция на сградата на бул. "Цар Освободител"

Увеличаване


Инфографика

Предложената нова постройка на ул. "Аксаков"

Увеличаване


Инфографика

Преди 10 години, когато "Гранд хотел България" беше собственост на наследниците на Илия Павлов, имаше много по-радикални идеи за реконструкция на сградата

Увеличаване


Още по темата

Lavazza ще се продава от "Кока-Кола" вместо от "Софсток"

Досегашният търговец на Мирослав Печев ще внася четири нови марки кафе

18 окт 2017

Има ли място за старите къщи

Пет истории за сгради от миналия век, които търсят мястото си в сегашния

25 авг 2017

София 2018: Само с резервации

Градският туристически бизнес в София се готви за рекордна година

23 юни 2017

Хотел "България": нов собственик с нов план

Вносителят на Lavazza Мирослав Печев иска да ремонтира сградата до петзвезден обект

7 окт 2016

"Гранд хотел България" е купен от вносителя на Lavazza Мирослав Печев

Активът в топ центъра на София е оценен на 4 млн. лв. и според продавача го чака реконструкция

29 сеп 2016

Към петък по имейли, ICQ, Skype и в блог пространството 7211 души бяха подкрепили гражданска петиция "за спасяването" на комплекса "Гранд хотел България"... Така започва текст на "Капитал" за една от емблематичните сгради в столицата отпреди точно десет години. По същия начин може да започне статията за същото място и днес - само трябва да заменим поостарелите инструменти за комуникация с днешния им еквивалент - Facebook.

Преди десет години недоволството беше подпалено от плановете на тогавашните собственици на хотела силно да го надстроят. Днешният казус е свързан с това дали може наклонът и формата на покрива да бъдат променени при основен ремонт, който трябва да възстанови повечето пространства в "Гранд хотел България" в оригиналния им вид от 30-те години на миналия век. Разликата сега е, че след десет години сградата е по-пуста и по-разрушена, а приликата - че все още няма ясни правила за това какво е разрешено да се случва с нея и бързи процедури, които да подсигурят съживяването й.

Хотел на духове

От края на миналото лято "Гранд хотел България" има нов собственик и сега е пред основен ремонт. През 2016 г. компанията "Софсток инвест" на вносителя на кафето Lavazza Мирослав Печев плати около 10 млн. евро на наследниците на Илия Павлов за неработещия хотел. Сградата има девет нива и площ от 9.5 хил. кв.м, около 1/3 от която е хотелски стаи. От десет години тя се използва на абсолютния минимум - живот имаше само в отдадените под наем сладкарница и книжарница. Печев обяви намерението си да инвестира още около 10 млн. евро в реновация, която да превърне овехтелите стаи в луксозен петзвезден комплекс. По план сградата трябваше да отвори през 2018 г.

Идеята на "Софсток инвест" е да си възвърне инвестицията в проекта за 10-15 години. За целта фирмата планира да възстанови всички публични помещения - лоби, сладкарница, ресторант, бирхале, официални зали и входове към концертната зала "България". Хотелската част, която досега се намира на пет етажа с общо 79 стаи, трябва да бъде променена изцяло. Вече съществуващите стаи трябва да бъдат разширени, последните два административни етажа да бъдат преустроени в места за настаняване, а на ул. "Аксаков" да се появи изцяло нова сграда, в която също да има нови стаи. Така общият брой отново ще е 80 стаи, но по съвременни размери и изисквания. "Стаите са били по 12-13 кв.м, а за да направим петзвезден хотел сега, ни трябват поне по 25 кв.м", обяснява арх. Цветан Петров от "Иво Петров Архитекти", които отговарят за проекта. "За да има един хотел бизнес, той трябва да има необходимия брой стаи, защото само от това се изкарват пари", довършва той



Ремонтът обаче вероятно няма да се случи в срок. Спънките за проекта са две - реакцията на настръхналите заради безкрайната поредица от неудачни строителни проекти жители на София и свръхбавната строителна администрация. Той попадна във водовъртежа от недоволство срещу безразборната поява на огромни сгради и пълното унищожаване на архитектурни паметници. Новият собственик на "Гранд хотел България" твърди, че има съвсем различно намерение - да вдъхне нов живот на историческата постройка с минимални намеси, които да я приведат към изискванията на XXI век. В София обаче доверието към подобни намерения е под критичния минимум.

За два разширени етажа

Трупаният от доста време гняв този път се фокусира в покрива на "Гранд хотел България". Сградата завършва с два етажа, които трудно се забелязват, защото са прибрани по-навътре от основната фасада. Някога те са използвани от персонала и администрацията. След ремонта те трябва да се превърнат в използваема хотелска площ.
Сладкарницата беше едно от малкото пространства в "Гранд хотел България", които работеха в последните години

Фотограф: Велко Ангелов

"Правим нещо, което се случва в Париж и във Виена на хиляди места. Там са разбрали, че трябва да добавиш нещо за инвеститора, за да може той да открие бизнес в тази сграда", коментира арх. Цветан Петров. По думите му проектът добавя обем в двата етажа, които така или иначе са там. "Ако архитектът е искал те да бъдат част от композицията, е щял да ги направи от камък и да ги изнесе напред, както е в една част от сградата. Единственото, което правим е, че ги изнасяме малко по-напред и ги обличаме по същия начин, както е направена сградата на Българската банка за развитие", казва архитектът. Държавата е предприела същия подход за банковата сграда в съседство и е логично подобно нещо да се позволи и на частен инвеститор, аргументира се архитектът. Според представители на инвеститора намесата е минимална и няма надстрояване на сградата, а покривът така или иначе е протекъл и няма как да остане в настоящия си вид. "Подхождаме с пълния респект към един паметник на културата", обяснява Петров.

Основен критик на проекта е Facebook страницата "Български архитектурен модернизъм", според която промяната на пропорциите на сградата е унищожаване на историческото наследство. "Смисълът на модернизма е, че е много деликатен в детайлите, мислено е откъде ще се гледа сградата и как ще се възприема. Вдлъбването над корниза е умишлено направено, за да не се натрапва", коментира Теодор Караколев, който поддържа страницата. Тезата му е, че "всякаква промяна в интериора и екстериора на сградата, която не е зададена в оригиналния проект, е неуместна". "Не е добре да се надстроява по този начин, защото това е съвсем друг тип покрив от други времена. Предложението е за мансарден покрив, а тази сграда въобще не търпи такъв", коментира пред "Капитал" и арх. Тодор Обрешков.
Новият собственик на хотела "Софсток инвест" подговя сградата за основен ремонт, за който обаче все още няма нужната документация.

Фотограф: Велко Ангелов

Обърканата държава

Сегашната реконструкция на "Гранд-хотел България" все още няма нужната документация и в момента не се движи. "Има издадена виза за извършване на текущ ремонт и конструктивно обследване на сградата. Тази виза сме я обявили и има жалба от собствениците на ъгловата сграда на ул."Аксаков"," обясни пред "Капитал" главният архитект на София Здравко Здравков. Реконструкцията е законна според подробния устройствен план за тази зона, но трябва да бъде изготвен и работен устройствен план, а след това да бъде получено и разрешение за строеж.
В момента "Гранд хотел България" има пет хотелски нива с общо 79 стаи. Крайната цел на ремонта е броят на стаите да се запази - общо 80, но те са със значително по-голяма площ, за да покриват критериите за категория "пет звезди".

Фотограф: Велко Ангелов

Кметът на София Йорданка Фандъкова и министърът на културата Боил Банов вече се обявиха срещу проекта, макар реално да нямат правомощия по него. "Сградата трябва да бъде запазена в автентичен вид, без да се надстроява", коментира Фандъкова във Facebook.

Главният архитект на София Здравко Здравков е позитивно настроен към проекта. "Защитата на основната фасада е много важна, но тези паметници трябва да бъдат интегрирани в XXI век", обясни арх. Здравков пред "Капитал". "Трябва да се решат и въпросите с паркирането, със санитарните възли. Колкото и да имаме желание да я възстановим в автентичен вид, трябва да я приведем и в съответствие с нормативните изисквания на XXI век. Има неща, които са много ценни, но в същото време трябва да оценим, че за да заработи този хотел, трябва да се направят някакви намеси", коментира главният архитект.
Архитектурният проект предвижда използването на последните два етажа, които досега са използвани с административни цели, за хотелски стаи, както и издигането на нова сграда откъм ул. "Аксаков".

Фотограф: Велко Ангелов

Компетенция за това какво да се случи с "Гранд хотел България" сега има единствено Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Оттам мълчат по казуса. В последните месеци институтът фокусира все повече негативизъм заради спорни решения като това за събарянето на Двойната къща на бул."Васил Левски". В момента тече и смяна в ръководството на НИНКН. "Върнаха ни проекта с неясни предписания и след това нямаме комуникация", обяснява арх. Цветан Петров.
Според "Иво Петров Архитекти" емблематичните площи като сладкарницата, ресторанта, бирхалето и входовете към зала "България" ще бъдат възстановени в оригинален вид.

Фотограф: Велко Ангелов

Така разговорът за хотела остава във Facebook, а не между професионалисти или институциите. От това губят и двете страни. Авторите на проекта твърдят, че са готови да обсъждат естетическите му детайли. "Ако не получим разрешение, вариантът е да направим тази сграда на апартаменти, да ги продадем на цена от по 500 - 600 хил. лв. и да забравим за хотела", казва арх. Петров. Според главния архитект на София решението е в това дискусиите да се случват "на ниво градоустройство и аргументите да се привеждат, когато се приемат плановете, а не когато някой получи виза за проектиране, да се предизвикват протести. За новия "Гранд хотел България" вече е късно да се възползва от тази идея.
80 години по-рано
Сградата е построена като "доходно здание" - нещо като публично-частно партньорство от началото на XX век, върху поделен терен на застрахователното дружество "България" и училищното настоятелство при община Сливен. Проектът е на арх. Станчо Белковски (проектирал и сградите на Националната музикална академия, Алианс Франсез, Младежкия театър, синдикат "Подкрепа" на пл. "Гарибалди", Телефонната палата). Строежът е завършен през 1937 г. и комплексът работи за кратко, преди зала "България" да изгори след англо-американските бомбардировки през 1944 г. През социализма комплексът е причислен към активите на "Балкантурист", а в края на 90-те става собственост на "Мултигруп", когато са разрушени част от вътрешните пространства - оригиналният интериор е заменен от ремонти на безизвестния италиански дизайнер Раймондо Флакомио.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съживената офис кула на "Дървеница" Съживената офис кула на "Дървеница"

Строителната "Джи Пи груп" придоби от Бисер Лазов бившата централа на "Балканкар" за 3 млн. лв.

8 дек 2017, 5751 прочитания

КЗК разреши сделката за Paradise Center КЗК разреши сделката за Paradise Center

С двете си рекордни придобивания на столични молове за годината южноафриканският фонд NEPI ще играе съществена роля в местния пазар на търговски площи

4 дек 2017, 2453 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (11 - 17 декември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 декември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (27 ноември - 3 декември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Даниел Томов: Трудете се, не се отказвайте, учете постоянно, вярвайте в себе си, мечтайте

"Пет минути със..." съоснователя на фонда за рискови инвестиции Eleven, в които той разказва за кариерата си, начина си на мислене и дава полезни съвети на личностно и професионално развитие

MBA е на фокус в новото специално издание на "Кариери"

Четете анализи, съвети и практична информация в новия брой на в. "Капитал"

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Имоти" Затваряне
Купувачи във ваканция

Спадът на сделките с апартаменти по Черноморието продължава, но цените не падат

Приходите скачат, акциите не

Финансовите отчети на публичните компании продължават да се подобряват, но това не се отразява на фондовия пазар

Луксозното гето на София

"Манастирски ливади-изток" е пример за това как не тябва да се развива един квартал.

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Нощни п(т)ици

В сезона на коледните партита - преглед на местата, където да се нахраним след полунощ

Национализъм.bg

Адела Пеева за посветения на съвременния национализъм документален филм "Да живее България"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 13.12.2017

Капитал Daily

Брой 191 // 13.12.2017 Прочетете