Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
22 яну 2016, 15:30, 2707 прочитания

Йоханес Хан: Европа продължава да е уязвима

Еврокомисарят по политиката за съседство и преговори за разширяване

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Когато Хан говори, как ехото не глъхне

Интервю на "Капитал" обиколи македонските медии, рикошира в Брюксел и се върна в София

31 яну 2016

Тежкият избор на Сърбия

Белград остава заложник на геополитическата схватка между Русия и ЕС

3 дек 2014

Йоханес Хаан: Удвояваме парите за малки и средни предприятия, включително в България

Еврокомисарят по регионална политика пред "Капитал" за настоящето и бъдещето на еврофондовете

11 окт 2013

Седмиците на абсурда

До сблъсъците пред парламента се стигна след като управляващите близо два месеца игнорираха протестите

26 юли 2013
Австриецът Йоханес Хан е един от ветераните в Европейската комисия. В предишния й състав до 2014 г. той отговаряше за регионалната политика, а сега в екипа на Жан-Клод Юнкер портфолиото му включва политиката по добросъседство и преговорите за разширяване. Преди да отиде в Брюксел, кариерата на Йоханес Хан минава както през бизнеса, така и през политиката. Между 1987 г. и 2003 г. заема управленски постове в различни австрийски компании. След това влиза в регионалното правителство на Виена, а оттам и във федералното първо като министър на науката и изследванията, а после и на правосъдието. Йоханес Хан бе сред участниците в десетата годишна среща на бизнеса и правителството, организирана от "Капитал".

На Балканите има опасения, че регионът се превръща в нещо като буферна зона за бежанците. Какво прави ЕС, за да не се случи това?

Очаквам лидерите на ЕС да поемат своята отговорност и да вземат решения по предложенията, които представи Европейската комисия през май и декември миналата година. Най-важното от тях е за опазването на външните граници на ЕС и създаването на европейска агенция, която може да ги охранява. Докато не си възвърнем контрола над външните ни граници, все още продължаваме да бъдем уязвими. Другите предложения касаят концепцията за "горещите точки" и всичко, свързано с тях. Разпределението на бежанците в Европа е другото предизвикателство. Има решение за схема за разпределяне на 160 хиляди души, а досега само няколкостотин са били преселени, което със сигурност не е достатъчно. Трябва да признаем, че това е донякъде заради нашите правни принципи. Не можем да накараме хората да отидат тук или там. Отне ни няколко седмици да убедим най-накрая 30 души да отидат в Люксембург, а не в Германия. Всеки, който познава Европа, знае, че Люксембург е прекрасно място. Но ако бежанците не знаят нищо за Люксембург, те просто си мислят, че в Германия не ги искат. Много усилия бяха нужни да преместим и 19 еритрейци от Рим в Стокхолм. Има още неща, по които трябва да работим. Но виждаме, че има нужда от европейско сътрудничество, а не от индивидуален подход и решения.

Ако през лятото или още през пролетта бежанският поток отново се засили, а ЕС още не е готов с решенията си, какви ще бъдат последствията за страните по т. нар. Балкански маршрут, някои от които, като Македония например, и без това са уязвими?

Не знаем дали балканският маршрут ще остане привлекателен или най-голямото натоварване ще бъде по средиземноморския. Ако не успеем да стигнем до общи европейски отговори, най-големият проблем според мен може да бъде с Гърция. Виждате какво се случва в момента - от север на юг има решения на страни от ЕС за затваряне на границите им. Получава се домино ефект. И накрая на редицата е Гърция. Какво ще се случи там, ако всички граници на север от Гърция се окажат затворени? Това не е в наш европейски интерес. Надявам се, че ще намерим решения, работим върху тях. Сътрудничеството с Турция е много важно, а също и между всички страни - членки на ЕС. Нужни са мерки, с които да можем да отговорим на предизвикателството независимо къде ще бъде най-големият наплив.

Турция има ключова роля в бежанската криза и обвързва тази тема с преговорите си за членство в ЕС. През декември имаше сделка между Брюксел и Анкара, но сега се появява недоволство, че Турция не е направила нищо за намаляване на бежанския поток. Какво е нужно, за да се постигне работещо споразумение между ЕС и Турция?

Зависи основно от турската страна да спазва това, което беше договорено. От нашата страна са нужни финални мерки за подкрепа на бежанските лагери в Турция. Още чакаме решение от страните членки как да финансираме тези 2 млрд. евро, които обещахме. Говорим за общо 3 млрд. евро всъщност, но единият милиард се събира от ЕК с огромните усилия на вицепрезидента на комисията Кристалина Георгиева да намери средства от различни източници. Остават обаче другите два милиарда. Това са пари, които ще бъдат за бежански лагери и ще ги управляваме ние, от ЕС, и те ще се харчат само ако има ясна нужда за финансиране, като например за образование, здравеопазване и т. н. Не става въпрос да трансферираме пари към Турция без контрол като квазибюджетна подкрепа. Тези средства са за съфинансирането на разходите, свързани с лагерите.

От своя страна Турция трябва да промени законите си, за да позволи на бежанците да работят. В момента те са с правен статут на гости и като такива нямат право да работят. Това трябва да се промени. Турция трябва да се заеме и с цялата индустрия около трафика на хора. Има данни, че близо 30 000 участват в нея. Отговорност на Анкара е и да контролира границите и бреговете на Егейско море, където има например бизнес с гумени лодки. В тези сфери очакваме функциониращо сътрудничество с Турция. То е и в неин интерес, защото тя иска по-близки отношения с ЕС, отиващи отвъд въпроса с бежанците. Анкара иска да говорим за бъдещо евентуално членство, а това е възможно само чрез сътрудничество и добра воля.

Планът за действие с Турция от декември предвижда много елементи, които са отвъд настоящата бежанска криза - подобряване на митническия съюз с ЕС, либерализация на визовия режим, рестартиране на преговорите за членство. Европа понякога може да действа тромаво, но е доказала, че е най-надеждният партньор.

Но ЕС в момента се страхува от разширяване и по думите на Иван Кръстев въпросът сега е по-скоро кой ще напусне съюза, а не кой ще влезе. Турция усеща това, а също и страните от Западните Балкани.

Такова е настроението на европейските граждани в момента, някои го наричат "умора от разширяването". Да не забравяме, че ЕС още се адаптира към последното голямо приемане на нови страни. Ентусиазма от 2004 г. го няма, като за това допринася и икономическата криза. За много от европейските граждани усещането е, че нов член означава и ново финансово бреме. Затова в контекста на преговорите за разширяване аз предпочитам да говоря за процес. Процесът означава, че нещата не се свеждат само до приемане на европейското законодателство в националното, а до трайни доказателства, че има истински промени. Например независимост на съдебната система или борба с корупцията – всички кандидат-членки имат действащи закони, отговарящи на европейските стандарти, но тук става дума за изпълнението им.

Очакваме устойчиви промени, но успоредно с това говорим и за икономическо развитие. Много от икономиките на балканските страни са слаби. Има висока безработица, риск от изтичане на мозъци. По това трябва да се работи. Моят подход е да се настоява за икономическо развитие, защото съм дълбоко убеден, че то означава и привличане на повече чуждестранни инвеститори,  което изисква нещата, които наричаме фундаменти - върховенство на закона и т. н. Много международни компании не желаят да инвестират заради високото ниво на корупция. За да се подобри ситуацията, политиците трябва да реагират по един или друг начин. Единственият правилен за мен е да работят по фундаментите. Така двата елемента вървят заедно и зависят един от друг - акцентирането върху икономиката влияе върху изискванията за правова държава. Ако имаш върховенство на закона, ставаш икономически привлекателен. Ако си привлекателен за компаниите, създаваш работни места, осигуряваш перспектива на гражданите си, задържаш хората в държавата или им даваш стимул да се върнат. 

Как очаквате да се развие ситуацията в Македония, след като премиерът Никола Груевски подаде оставка и бе назначен служебен кабинет, но опозицията в лицето на СДСМ отказва да отиде на избори през април, защото се съмнява, че те ще бъдат честни? Какво ще се случи, ако социалистите бойкотират вота, и какво е по-добре - той да бъде проведен без тях или да се търси компромис?
 
Споразумението между опозицията и Груевски за разрешаване на политическата криза в Македония има много елементи и изборите през април са само един от тях. Част от тези елементи са изпълнени, макар и след крайния срок, който беше предвиден. Разбира се, в такава чувствителна ситуация е хубаво да има национален консенсус. Но трябва да приемем, че това може и да не е постижимо. Това, което има значение за нас, е изборите да са честни и демократични. Работим с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и те ще изпратят повече хора от обичайното да наблюдават както подготвителната фаза на вота, така самото гласуване в изборния ден. В Турция например на последните избори имаше 30 наблюдатели, а сега в Македония, многократно по-малка държава, ще има 24. ОССЕ са готови да оказват съдействие и на македонската избирателна комисия, ако тя поиска помощ. Пак ще кажа, за нас решаващото е изборите да се случат по честен, прозрачен и демократичен начин. Не е важно дали всички ще участват, важно е качеството на избирателния процес. На базата на това може да направим следващи стъпки и да продължим напред.

Ако има положителен резултат от това, очаквам, че страните от ЕС ще работят проактивно за решение на проблема с името. Защото блокирането на преговорите за членство от България и Гърция допринася за създаването на тази атмосфера и за ситуацията, които имаме в Македония в момента. Нужни са политически решения. Преди десет години Македония беше отличникът в балканския клас. Сега е в далеч по-лоша форма. И опитът показва, че ако държавите нямат европейска перспектива, нещата се изплъзват. Също така знаем, че по време на преговорите за членство ЕС има най-голямо влияние и възможност да оказва натиск за постигане на нужните промени.

До каква степен е готов ЕС да използва този натиск по отношение на Македония, която от години при управлението на Груевски върви в неприятна посока?

Първо, важното е, че не аз оценявам и подготовката и осъществяването на изборите. Това се прави от експерти в международни организации. Ние разчитаме на техните доклади.

Второ, ако една държава има статут на кандидат за членство в продължение на десет години и от шест години ЕК препоръчва да се започнат преговори за членство, но това не се случва, защото няма единодушие, няма как да е лесно. Все пак мисля, че успяваме да вкараме процеса обратно в релси, но е нужно и ЕС да направи нещо, иначе цялото упражнение е безсмислено.

Ако Македония докаже, че е ориентирана към ЕС и НАТО, това трябва да бъде възнаградено и наистина да получи покана за започване на преговори. Ако не се случи това, ще имаме друго развитие, а то не е в интерес на мнозинството от гражданите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мат Смит: "Вирусният" маркетинг работи най-добре на големи пазари Мат Смит: "Вирусният" маркетинг работи най-добре на големи пазари

Съоснователят на маркетинговата агенция The Viral Factory пред "Капитал Daily"

16 май 2016, 1023 прочитания

Поръчките на таксита с ПОС-терминали се увеличиха 6 пъти 2 Поръчките на таксита с ПОС-терминали се увеличиха 6 пъти

Ваня Манова, мениджър на MasterCard за България и Македония

9 май 2016, 5992 прочитания

24 часа 7 дни

27 май 2016, 5656 прочитания

26 май 2016, 5568 прочитания

27 май 2016, 2455 прочитания

27 май 2016, 2449 прочитания

27 май 2016, 2219 прочитания

Всички новини

Библиотека / Образование»

Образование
Образование

Тенденции в образованието и полезна информация за търсещите възможности

Кариерен клуб: Финанси »

Иноваторите в действие

Кои са отличените отбори в бизнес практиката "Иновации в действие" и какви са най-важните уроци, които научиха от нея

Стажове, стипендии, конкурси (23-29 май)

Селекция от актуалните предложения за безплатни обучения, събития, стажове, конкурси и стипендии тази седмица

Моят университет: Университетът "Темпъл" във Филаделфия", САЩ

Тодор Райков разказва за образованието и опита си по пътя към предприемачеството

Стажове, стипендии, конкурси (16-22 май)

Селекция от актуалните предложения за безплатни обучения, събития, стажове, конкурси и стипендии тази седмица

Милен Иванов: За да работи, MBA обучението трябва да е вписано в цялостен кариерен план

Преди да запишете MBA, помислете дали наистина ви трябва, защото завършването му не носи автоматично нито по-голяма заплата, нито гарантира повишение, съветва серийният предприемач и основател на CEO Club Bulgaria Милен Иванов

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Агросубсидиите изкривяват пазара

Борислав Митов, отличен от фондация "Еврика" за "Млад фермер" на 2015 г., пред "Капитал Daily"

Билборд на две колела

Концесията за велосипеди под наем в София тръгва, без да е ясно дали ще работи добре

На 31 000 гласа от кошмара

Крайнодесните изгубиха в Австрия, но показаха, че вече не са маргинална сила в Европа

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Непал, една година по-късно

Шведският фотограф Олоф Ярлбро проследява как страната се възстановява след разрушителните земетресения

Кликни и отгърни

Алекс Бек за балансирането между дигиталното пространство и физическия носител

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 28.05.2016 Прочетете
Капитал Daily, 27.05.2016

Капитал Daily

Брой 98 // 27.05.2016 Прочетете
Капитал Light, брой 21

Капитал Light

Брой 21 // 28.05.2016 Прочетете