Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
30 юни 2017, 14:00, 5243 прочитания

Бърза адаптация

Управляващият директор на "Байер България" Габор Равицки пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Габор Равицки е мениджър на отдел "Кроп сайънс" в България и управляващ директор на "Байер България" от 2016 г. Кариерното му развитие започва преди повече от 20 години в AgrEvo (Hoechst & Schering) в Румъния. По-късно той заема различни мениджърски позиции в Aventis CropScience и Bayer Crop Science в Румъния, където последно работи като маркетинг мениджър. Завършил е Университета за селскостопански науки в Клуж Напока, Румъния, а по-късно участва в квалификационен курс по управление на малки и средни ферми и селскостопански технологии към университета "Де Монтфорт" в Линкълн, Великобритания.
Компанията

"Байер България" е основана през 1995 г., но компанията има свой представител в България още от 1914 г. Тя е основно маркетингова и търговска организация за лекарствени продукти със и без лекарско предписание, препарати за растителна защита (хербициди, фунгициди, инсектициди) и семена. В допълнение "Байер България" извършва и изследователска дейност по отношение на фармацевтичните си продукти. През финансовата 2016 г. в глобалната група работят около 115 200 служители, а компанията реализира продажби в размер на 46.8 млрд. евро. Приходите на "Байер България" за 2016 г. достигнаха
144 млн. лв.
В компанията работят над
115
служители.

Още по темата

От нишово явление към общо ритейл движение

Веригите предлагат все повече био, диетични и веган продукти, но работят и за повече здравословни храни в масовия си асортимент

21 авг 2017

"Алфа Рисърч": Програмист и лекар са най-предпочитаните професии

За 10 години списъкът почти не се е променил, което е показателно за ниската динамика на българската икономика

9 юли 2017

Компаниите ще увеличават инвестициите в Интернет на нещата до 250 млрд. евро

Производството, транспортният бизнес и комуналните услуги ще са едни от най-печелившите, смятат от Boston Consulting Group

5 юли 2017

Ръстът на индустрията се усеща и в стандарта на живот в Пловдив

За пет години ръстът в заплащането в региона е 45%

27 юни 2017

ЕС би бил мащеха за Мъск

Брюксел обаче дава 12 пъти повече пари на фермерите, отколкото на космонавтите

16 юни 2017

Бизнесът с рози: Между цветовете и бодлите

Годината е трудна за производителите, но реколтата е добра

9 юни 2017

ChemChina се доближава до придобиването на Syngenta

Сделката напълно ще промени китайските селско стопанство и химическа промишленост

2 юни 2017

Габор Равицки оглави "Байер България".

Той заменя Ралф Фрьолих, който ще заеме друг пост в глобалната компания

25 юли 2016

ЕС ще увеличи изискванията за прозрачност на компаниите

Идеята е те да се отчитат държава по държава и за дейността си извън съюза

10 апр 2016

Расте, но и боледува

Продажбите на лекарства отново се увеличават, но оптимизмът в сектора се топи заради огромната държавна намеса

12 фев 2016
В България сте едва от година. Трудна ли ви беше адаптацията?

Идването ми в България беше наистина едно фантастично предизвикателство и преживяване за мен и семейството ми. Заварих страхотен екип, много интересни партньори и конкуренти, изключително динамичен пазар. Когато оглавих "Байер България" преди година, имах късмет, че колегите тук ме приеха много лесно и ми позволиха да се адаптирам бързо към промяната. Да, имаше препятствия, като езика например, но това не е проблем на ниво управление. По-трудно е, когато ми се налага да изляза на пазара и да говоря с нашите крайни потребители, партньори и дистрибутори. Но като цяло промяната беше добра стъпка в кариерата ми.

Какви са впечатленията ви от българския пазар - по-труден ли е от румънския?

Имам доста дълъг опит с румънския пазар, но не бих искал да правя много сравнения. И все пак, тъй като ми задавате въпроса, бих казал, че намирам българския пазар за по-малко сложен най-вече поради факта, че дистрибуторите, с които си партнираме тук, не са толкова много, колкото в Румъния. Също така крайните потребители, които за нас са хората, които отиват в аптеката, или фермерите, които са посещавани от нашите дистрибутори и търговци, са по-малобройни. Въпреки това говорим за много динамичен пазар, който отбелязва забележителна тенденция на растеж през последните 10 години. Нивото на партньорите ни тук – и вече говоря за земеделския бранш, който е моята област на експертиза – е много високо, работната ръка е много квалифицирана, използваните технологии са изключително напреднали и като цяло се прилагат доста модерни методи на земеделие.

Какви са предизвикателствата, които виждате пред българското селско стопанство?



България е част от Европа и е част от глобална мрежа и глобален пазар. Глобализацията вече регулира много аспекти от селскостопанската дейност и ние, разбира се, сме част от тази вълна. Бих казал, че много от предизвикателствата, пред които са изправени понастоящем не само българските, но и европейските фермери, са цената на зърното, достъпът до по-добри цени, изграждането на устойчиви и печеливши бизнес предприятия, достигането до релевантни пазари, които да им позволяват да пласират продукцията си, възможността да складират зърното, за да могат да го продават на по-късен етап, когато цената е по-добра, да управляват ефективно водните ресурси в условията на по-сухи климатични условия, да намерят подходящи хибриди и сортове растения, които да са по-издръжливи на промените в климата. Що се отнася до решенията, ние зависим също до голяма степен от последователни селскостопански политики, понеже имаме нужда от устойчивост в това, което правим. Трябва да виждаме ясно пътищата за развитие на земеделието, за да можем да инвестираме в правилната посока.

Вярвам, че сме в много интересен етап от развитието на селското стопанство, в който централно място заема идеята да се придвижваме към нови устойчиви технологии, създадени с уважение към хората и околната среда. Това е промяната, която виждам в съвременното фермерство, и България не изостава от тази тенденция. Така че, да, има много предизвикателства, но и много сериозни усилия от страна на земеделските производители да се справят с тях. И още нещо – живеем в много ограничена среда от гледна точка на законодателството и Европейският съюз със сигурност е една от най-суровите институции в това отношение. Достъпът до новите технологии и иновациите обаче вече е и ще става все по-жизненоважен за развитието на бранша. Затова намирането на общ език и общ терен за действие, за да се гарантира внедряването на иновациите в селското стопанство, ще бъде ключово за успеха на този сектор и България не прави изключение.

Как очаквате климатичните промени да повлияят на бизнеса ви? Имате ли готовност за тях?

Изменението на климата без съмнение не е лесна или нова тема за нас. От години полагаме усилия и правим проучвания в тази посока. Всички големи играчи в областта на агроиндустрията и фермерството обръщат сериозно внимание на този проблем. Наблюдаваме процеса отблизо, като започнем от производителите на семена, понеже търсим онези сортове и хибриди, които са по-пригодни да устоят на засушаването. Вече възприемаме доста по-холистичен начин: ротацията на културите, защитата на растенията, торенето и пр. Така че търсим и разработваме работещи модели за адаптиране, изучаваме местната еволюция на климатичните фактори, за да разберем как да се справим с тях.

Преди около година открихте първия си център за агроиновации в района на село Горна Митрополия. По какви технологии работите там в момента?

Проектите, които разработваме в центъра, са в посоката, за която говорих. Предизвикателството за нас е не само да създаваме иновации, които са адекватни за глобалния пазар, но и да разберем как да ги адаптираме към местните условия. Горна Митрополия за нас не е само финансова и човешка инвестиция. Не е само фактът, че "Байер" показва по този начин желанието си да създаде нещо тук в дългосрочен план. По-скоро в основата на проекта стои идеята да използваме специфичното местоположение и българското фермерство като платформа, чрез която да адаптираме, да тестваме и да предлагаме на клиентите ни решения, съобразени с местните особености. Затова и създадохме центъра – използваме го, за да проверяваме и развиваме иновативните си продукти, но и за класическите си решения в областта на растителната защита. Планираме да построим и втори подобен център в Южна България, за да разгърнем присъствието си и да постигнем по-добро разбиране на дейността си на местно ниво.

Къде точно ще се намира вторият център?

На този етап не можем да разкрием подробности около новата локация, понеже е съвсем в начална фаза. Мога да кажа, че избрахме Горна Митрополия, защото северният регион е една от най-интензивно развиващите се селскостопански области в България. Основните култури, които генерират може би 80% от селскостопанското ни производство, се намират там. Партньорството с местните фермери, което е необходимо за развиването на този тип проекти, вървеше по-лесно там към онзи момент. И почувствахме, че трябва да започнем от най-интензивната област, за да видим дали този модел ще проработи, понеже зад него стои доста сложен механизъм. Така че Горна Митрополия е пилотен проект, който ще адаптираме и на други места.

Свидетели сме на глобална вълна на консолидация сред големите играчи – Dow Chemical и DuPont, Bayer и Monsanto. Как гледате на тази тенденция и как виждате индустрията след 10 години?

В този бизнес съм от 21 години и това не е първата вълна на консолидация, която виждам. Въпреки това със сигурност е най-интензивната, мащабът й е най-големият. Но е нещо съвсем естествено и нормално за компании като нашата да се опитат да обединят сили с най-добрите партньори, които ни предоставят възможност да се развиваме и да решаваме предизвикателствата на бъдещето. Затова се и случва тази вълна. Така че мисля, че става въпрос за естествена тенденция, но ако ме питате как виждам индустрията през следващото десетилетие, не мисля, че скоро ще станем свидетели на друга вълна от консолидации. Бизнес моделите, които се развиват в момента, за да създадат работещи технологични решения, ще отнемат няколко години да се утвърдят, но именно това ще бъде начинът, по който ще се прави и ще се генерира бизнес през следващите 10 години.

Очаквате ли технологиите да закрият работни места във вашата индустрия? Кои професии са най-застрашени?

Дигитализацията – новата епоха, в която живеем – засяга всички области на живота и бизнеса. Няма шанс да избягаме от това. Гледаме на нея като на чудесна възможност. Съчетаването на мозъчната сила на хората с дигиталните инструменти отваря изключителни възможности за развиване на технологии и решения за бъдещето. Рано е още да се правят прогнози, защото в агробизнеса сме още съвсем в началото. Разработваме модели, за които е трудно на този етап да се каже какъв ефект ще имат върху работните места. Аз самият гледам повече на възможностите пред нас, отколкото на заплахите. Не знам дали хората, които управляват трактори или комбайни, ще бъдат заменени от роботи, по-скоро мисля, че е малко вероятно това да се случи. С модернизирането и механизацията на земеделието преминахме през вълна на намаляване на броя на заетите на полето. Това обаче не е задължително да продължава и в бъдеще. Просто ще използваме повече умни устройства, за да подобряваме и прецизираме продукцията. Новостите тепърва предстоят.

От какви специалисти ще изпитвате най-остра нужда през следващите години?

Мисля, че изискванията на нашия бизнес не са се променили много. Ако говорим за агронауката, бих казал, че винаги ще имаме нужда от обучени специалисти в селското стопанство, отлични прависти, както и бизнес ориентирани професионалисти. Що се отнася до областта на фармацията и науката за живота, медицинските и фармацевтичните профили винаги ще бъдат от голям интерес. Трябва да кажа, че съм много приятно изненадан от способността на българските висши училища да доставят такъв тип специалисти от най-високо ниво. Именно хората са основата за изграждането на успешен бизнес. Ние предлагаме бизнес на този пазар, но няма как да го правим без интелигентността и способностите на нашите служители.

Кой е най-трудният проект, с който се сблъсквали в кариерата си?

Надявам се, че най-предизвикателният проект все още е пред мен. В миналото съм имал много такива, но вярвам, че бъдещето ще донесе най-важните. И все пак идвам от румънската организация и мога да кажа, че най-голямото ми предизвикателство и успех там беше да стана част от управленския екип на компанията и да намеря подходящите специалисти, с които да работя. Също така да променя възприятието за "Байер" в Румъния от чисто фармацевтична компания към компания с решения в областта на растителната защита. Искам да приложа подобен подход и в България, което би било голямо постижение за мен.

А кое е най-трудното решение, което сте взимали досега?

Мисля, че един от най-трудните моменти беше решението ми да премина от търговската към маркетинговата сфера на дейност. Търговците виждат материализираната част от бизнеса и това е много удовлетворяващо – те са близо до клиентите и са в непрекъснат контакт с хората, които въвеждат иновациите на компанията. Преминаването от тази сфера към маркетинга беше наистина трудно решение, но съм щастлив, че го направих, понеже това ме разви и ми даде възможност да мина на следващото ниво в кариерата си. Отне ми известно време, за да стана малко по-базиран в офис и да се насоча към управлението. Случи се, защото аз самият го исках, но и беше част от програмите за развитие на талантите, разработени от компанията, за да доближат служителите й до необходимото ниво на експертност, знания и способности.

Фотограф: Цветелина Белутова
Q&A

Имате ли хоби и какво?

Имам много хобита, но бих посочил поне две – планински походи през лятото и ски през зимата. Много обичам планините и изобщо планинските спортове и от тази гледна точка мисля, че се намирам на правилното място. Единството нещо, което все повече ми липсва, е времето.

Какво устройство ползвате в ежедневието си?

Едно от "устройствата", които ползвам най-често, е устата ми. За мен подходът "лице в лице" и пряката комуникация с колегите са наистина важни. Що се отнася до технологиите, бих казал, че не мога без лаптоп и iPhone.

А какви приложения използвате?

Най-често Outlook и PowerPoint. Но започвам деня си винаги с прогнозата за времето и информация за различни финансови области.

Какво четете?

Току-що завърших книгата "Балканите" на американски писател, която описва много добре особеностите на нашия регион. След това скочих в друга книга, която говори за начина, по който американците открили потенциала на Аляска 30 години след като я присъединили към своята територия. Такъв тип литература ме държи буден от време на време през нощта.

Кой е човекът, повлиял най-много на кариерата ви?

Много хора са ми повлияли и са ми помагали да намеря правилния път. Тук съм днес заради предложение, което ми беше отправено изненадващо от човек, който тогава беше мой шеф. Става въпрос за Светла Кондакова, която навремето ми предложи да премина от търговския към маркетинговия отдел. Тя е мой ментор, която по някакъв начин повлия на всичките години, след като взех това решение. А иначе вдъхновяваща личност за мен е Нобеловият лауреат за мир и бащата на зелената революция Норман Борлауг, който казва: "Не може да се гради мир на празен стомах." Това е посланието, което нося в себе си и приемам като лична отговорност в работата си.

Интервюто взе Димитър Пижев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

21 ноември 2017г.
София хотел Балкан

capital.bg/banks

Пета годишна конференция "Банките и бизнесът"



Теми в програмата:
Готови ли са банките за новите правила за оценка на риска и за провизиране
Да се готви ли бизнесът за смяна на посоката на лихвите
Европейските програми: от грантово финансиране към гаранционни схеми
Пазарът на необслужвани кредити - тенденции на развитие
Как продажбата на портфейлите помага на банките


Прочетете и това

Франсоаз Шомбар: Бъдещето е по-добро от настоящето Франсоаз Шомбар: Бъдещето е по-добро от настоящето

Главният изпълнителен директор на Melexis пред "Капитал"

17 ное 2017, 421 прочитания

Възможен ли е завод на Hyundai в България 2 Възможен ли е завод на Hyundai в България

Савина Константинова, изпълнителен директор на "Индустриал комерс", пред "Капитал

10 ное 2017, 13192 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

Кариерен клуб: Финанси »

Как да се представим на стажа, за да ни вземат на работа

Гледайте на стажа си като на едно дълго интервю за работа, а не като на задължителната заверка за университета

Стажове, стипендии, конкурси (30 октомври - 5 ноември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (16 - 22 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Интервю за работа? Не, благодаря

Няколко съвета как любезно да откажете покана за събеседване, ако междувременно поради една или друга причина вече не се интересувате от офертата и защо това е важно

Стажове, стипендии, конкурси (2-8 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Данъчният, който си направи стартъп

Съоснователят на "Клеймкомпас" Александър Сумин пред "Капитал"

Тоталното преобразяване на рекламните агенции

Оборотите на най-големите рекламни компании в страната са над 62 млн. лв.

Мълчалив отказ от независимост

Правителството не разреши на германски кораб да прави научни изследвания за газ в морето, където има огромен потенциал в т.нар. газови хидрати

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

В търсене на Левски

"Възвишение" е верен на романа и доброто жанрово кино

Широк екран

Акцентите в афиша на "Киномания 2017"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете