Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
28 юли 2017, 14:21, 8598 прочитания

По чорапите посрещат

Христо Петков, съосновател на Stinky Socks, пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Любомир Янчев: Не бъдете предприемачи, бъдете реализатори

Тази седмица на гости в рубриката "Пет минути със..." е изпълнителният директор на стартъп компанията MClimate

11 сеп 2017

Melissa, включи климатика

Любомир Янчев, изпълнителен директор на компанията MClimate, пред "Капитал"

8 сеп 2017

Изворът на IT кадри

Иван Ненков, изпълнителен директор на "СофтУни", пред "Капитал"

25 авг 2017

Тайната на здравословното хранене

Надя Русенова, съосновател и изпълнителен директор на "Топ Форма", пред "Капитал"

11 авг 2017

Да уловиш удобния вятър

Продуктовият директор в Progress Христо Борисов пред "Капитал"

4 авг 2017

Големият експеримент

Съоснователят и главен изпълнителен директор на арт фондация DOMA Мартина Стефанова пред "Капитал"

21 юли 2017

Данъчният, който си направи стартъп

Съоснователят на "Клеймкомпас" Александър Сумин пред "Капитал"

14 юли 2017

В началото бе betahaus

Александър Михайлов, съосновател и управител на betahaus София пред "Капитал"

7 юли 2017


Сноубордист, рекламист, продуцент и един от основателите на компанията Stinky Socks - Христо Петков предлага на младите активни хора не чорапи, а средство за себеизразяване. В основата на цялата тази палитра от занимания несъмнено стои сноубордът, който е неотлъчно до него през последните 20 години, провокирайки го да приема нови предизвикателства и постоянно да надхвърля себе си. Дори стартира Stinky Socks по-скоро като хоби между приятели, които търсят подходяща екипировка, отразяваща лайфстайла на сноубордиста.

Базираната в България компания произвежда дизайнерски чорапи за спорт и за ежедневна употреба. Те привличат погледа понякога с иновативните си шарки, друг път с ярките си цветове, превръщайки се в акцента на всяко облекло. Няколко години по-късно Stinky Socks се оказва и успешно бизнес начинание. Към днешна дата чорапите се продават на шест континента, а зад бранда стоят редица професионални сноубордисти, фотографи и артисти, които носят българските чорапи и заснемат активностите си с тях. Някои от посланиците на марката дори са сред личностите - идоли на Христо и хората, които го вдъхновяват. Според него обаче всичко, което му се е случило до момента, е в резултат на натрупания опит. Той е живял няколко години в САЩ, където е работил в много и различни сфери, докато намери своето място – някъде между бизнеса, рекламата и сноуборда. Именно заради широкия спектър от занимания и нестихващата му енергия Христо Петков беше избран за един от 12-те финалисти в тазгодишния конкурс за млади бизнес лидери на "Капитал" и "Кариери" Next Generation, в който се включиха рекордните над 70 участници.


Как и кога се роди идеята за Stinky Socks?

- Stinky Socks се появи през 2011 г., но има дълга предистория. Идеята е следствие на близо 13-те години, в които се занимавахме със сноуборд. Първо започнахме да караме с група приятели, след това навлязохме все повече в културата и начина на живот на сноубордиста – музика, дрехи и др., и започнахме да правим видеопродукции на карането ни. И около 2008 г. осъзнахме, че на пазара в България не откриваме това, което търсим като екипировка. Затова започнахме да дистрибутираме в страната няколко сноуборд марки от САЩ. Стартирахме първата си малка фирма от четирима души и внасяхме сноуборд екипировка, която ни харесва, бихме носили, но я няма на българския пазар. Две-три години по-късно, освен че внасяхме дрехи, започнахме да промотираме и марките през снимане на видеа, спонсориране на хора, които да носят екипировката, и така привлякохме вниманието на тези среди. В един момент решихме, че е време да стартираме наша компания, а именно Stinky Socks, в която съсобственици в момента сме Ивелина Гичева, Димо Петков и аз. Започнахме Stinky Socks, защото знаехме, че можем да направим в България нещо, което да представя виждането и разбирането ни за сноуборда и живота покрай него не само тук, а и извън страната.

Защо обаче решихте да произвеждате точно чорапи, а не друг аксесоар?



- Ако искаш да се свържеш с тази индустрия, трябва да произвеждаш сноуборд дъски, автомати или друго оборудване, което обаче изисква огромна инвестиция. Ние обаче стартирахме с малък капитал - по-малко от 10 хил. лв., които са крайно недостатъчни за производството на сноуборд дъски. Трябваше да измислим нещо по-дребно, можеше да правим тениски и шапки, но тези продукти са изключително експлоатирани и конкуренцията там беше огромна. На нас ни трябваше нещо различно. Генерално това винаги е било заложено в проектите ни, независимо дали снимаме видеа, филми или представляваме някоя марка, желанието ни е било да изразяваме себе си и да покажем на всички, че няма нищо страшно да бъдеш това, което си, и да си различен. Така се сетихме за чорапите, които са малък продукт, който може да доставиш навсякъде по света. А и по това време имаше много малко компании на световно ниво, които правеха чорапи и ги маркетираха като аксесоар. Ние не представяме чорапа като продукт, а начин на живот – сноубординг, скейтбординг, пътуванията. Продаваме мечтата на хората да живеят по този начин, първо самия лайфстайл, а покрай него и продукта ни.

Как измислихте името на бранда?

- Всеки, който ме познава, знае, че според мен името ни можеше да е по-малко първосигнално, но, от друга страна, се оказва, че се харесва на всички. Когато търсихме име, искахме да намерим такова, което, от една страна, да е релевантно към продукта, който правим, а от друга, да има косвено значение и на български език, макар фокусът ни да беше английски. В случая Stinky ("Стинки") на български идва от стотинки, а на английски от миризма, но нашите със сигурност не носят неприятни аромати.

Вие си измисляте и моделите, и дизайна на чорапите. Какъв обаче е обемът ви на производство?

- В началото – ноември 2011 г., започнахме с три дизайна. Оттогава сме пораснали над 10 пъти като модели и над 20 пъти по обем на производство. Тази година имаме общо 42 дизайна, които са в две колекции – лятна, която излиза март, и зимна, която излиза септември. Като бройка произвеждаме около 1200 чифта от всеки дизайн. Моделите ни пък се разделят на такива за сноуборд и за ежедневна употреба, като всеки от тях е с различна дебелина и вариращи съставки, като основната от тях е памукът. Така можем да предложим различни модели според предпочитанията на хората дори извън зимните спортове.

Каква е бизнес стратегията ви?

- Стремим се да работим през дистрибутори и магазини, избягваме директната продажба, което също ни различава от повечето на пазара, които търсят именно бързи директни онлайн продажби. Ние имаме онлайн магазин, но не го промотираме, защото българска марка като нас, която е позиционирана на 10 хил. км от сърцето на сноуборд индустрията, а именно САЩ, за да може да се продава там, трябва да има история, различна от на всички останали марки в този сегмент. Защото фактът, че идваме от България, ни прави уникални и различни и за нас това е предимство. Историята обаче се създава от хора, които я разказват. Ако продаваш онлайн, крайният потребител влиза, купува и дотам се приключва. Ако има дистрибутори и магазини, реално успяваш да разкажеш историята си на тези хора и да ги направиш част от идеята ти. Целта ни е да навлезем още повече в американския пазар, където продаваме чрез дистрибутори, представители на марката и магазини, което са трима души между нас и крайния потребител. Ако успеем именно тези хора да ги въвлечем в историята ни и да повярват в това, което правим, те ще ни помогнат да растем и да се чува все повече за нас.


Фотограф: Надежда Чипева
В кои държави продавате вече чорапите Stinky Socks?

- В момента имаме 21 дистрибуции, продаваме в САЩ, Канада, Чили, Южна Африка, Китай, Южна Корея, Япония, Австралия, Нова Зеландия и много страни от Европа. Около шест от всички дистрибуции обаче са големи, което означава поръчки от над 2 хил. чифта. Обикновено средно една дистрибуция е между 500 и 1000 броя.

По какъв начин се рекламирате и колко важно е хората от правилните среди да разберат за вас?

- В сноуборд индустрията е много важно мнението на хората в нея и какво мислят за теб и как те възприемат. Ние се справяме добре, много от големите сноуборд компании знаят за нас и харесват това, което правим. Част от имиджа ни идва от хората, които спонсорираме, към момента имаме официален отбор от над 20 души. Те освен продукт получават и бюджети за пътуване, който трябва да усвоят през сезона, пътувайки и снимайки. Това са професионалните популярни сноубордисти Джес Пол, Ерик Лиън, Маркъс Ранд, Тилър Линч, които снимат филми, карайки в цял свят, и българските скейтъри Владимир Иванов и Явор Вечерников. Освен тях голяма част от международните сноуборд медии носят чорапите на Stinky. Работим и заедно с музиканти и артисти. Доста често хората сами ни намират, а не ги търсим ние, което е още по-добре, защото харесват имиджа ни и това, което правим с марката. Именно и хората, които спонсорираме, са тези, които ни дават обратна връзка за моделите ни, какво им харесва и какво трябва да подобрим.

Кои са конкурентите ви на пазара и как се различавате от тях?

- Има няколко български бранда, които имат обаче различна концепция и продават на различна аудитория. В света може би най-големият ни конкурент е американската Stance, която стартира три години преди нас и има корени в сноубординга и скейтбординга като нас, но компанията към момента струва 250 млн. долара и очевидно има възможност за по-големи инвестиции. Освен това те спонсорират събития като NBA, PGA, NHL. Шведските Happy Socks също имат много интересна история и са големи, а отскоро са ни конкуренция и в България, но имиджово не са ни конкурент. Обратната връзка, която получаваме, е, че нашето качество, сравнено със Stance, е значително по-добро. Това изключително много ни радва, тъй като основното ни производство е базирано в България и показва, че качеството на продукцията тук е по-добро от например Китай, Турция, Италия и прочие.

Компанията е позиционирана в България, но все пак мислили ли сте да я базирате в друга страна?

- Истината е, че би било логично, минавало ни е през ума, но трябва да стигнем до едно по-високо ниво, за да преместим бизнеса. Ако искаме наистина да се развиваме в САЩ, трябва да сме там, близо до потребителите и начина им на живот. За мен в България има много добра почва за развитие, защото ако в Лос Анджелис на ден може да направиш една бизнес среща, тук за един ден мога да обиколя половината страна и да направя три срещи и реално да свърша много повече работа. От друга страна, средата също е много важна и смятам, че разнообразието на култури, богатството на изкуство и генерално начинът на мислене на хората в мегаполиси като Лос Анджелис или Ню Йорк биха ни помогнали да се развием по-добре.

А как се развива бизнесът ви, печеливш ли е?

- При нас финансовата година е от март до март, така че засичаме печалбата в края на първото тримесечие на годината. Като за 2016/2017 г. е двойно по-голяма в сравнение с тази през 2015/2016 г. Тази година ръстът ни върви с около 15-20% повече в сравнение с предходния отчетен период. Вече започваме да печелим и имаме възможност да инвестираме повече и да правим това, което бихме искали, без да имаме огромни притеснения за финансовата страна.

Какви са задълженията и отговорностите ви в компанията?

- Занимавам се с много неща, но част от тях са продукцията на чорапите, организирам подизпълнители и намирам правилните фабрики, както и цялата логистика покрай това. Отделно се занимавам и с маркетинга и PR, team managеment, както и с управлението на екипа и дистрибуцията на Stinky.

Освен със Stinky Socks работите и в сферата на рекламата. Къде обаче натрупахте достатъчно опит, за да се справяте с толкова много и различни начинания?

- Завършил съм маркетинг в Габрово, но мога да кажа, че много повече съм научил от всичко, с което се занимавах след това. Живях известно време в Колорадо и в САЩ, където все още имам среда и много приятели. След като се прибрах в България, станах търговец, което също няма нищо общо със сегашната ми работа, но пък това ме научи, че няма нищо лошо и срамно в да ходиш и да предлагаш продукта си на хора, които биха имали интерес от него. Тогава паралелно правих и други неща, свързани със сноуборда – видеа, премиери, и така реших, че искам да се занимавам с реклама и да помагам на брандове да стигат по-лесно до потребителите си. Според мен нещата се случват с натрупване, целият този опит ми е помогнал да изградя това, което правя в момента. Работя като Account директор и в рекламната агенция NEXT-DC от вече шест години. Така, ако агенцията ми отнема 8 часа на ден, в Stinky Socks инвестирам около 5-6 часа на ден.

Кои са най-големите трудности, които е трябвало да преодолеете? Кое е най-трудното решение, което сте взимал?

- Преди няколко години се страхувах да започна нещо ново, притеснявах се дали ще се получи, какво ще кажат хората. Сега обаче е точно обратното, нямам търпение да се захващам с нови проекти. Все пак може би най-трудно ще ми е, когато вече съм започнал нещо, вглъбен съм в него и го харесвам, да спра да го върша, когато не върви и не ми носи печалба.
Q/A

Как и успявате ли да балансирате между личното и професионалното си време?

- Аз съм много отдаден на това, което правя в професионален план, също както съм отдаден и на личния си живот. Опитвам се да ги съвместявам, въпреки че последните шест години имам сигурно общо 10 истински почивни дни. Често със сноуборда успявам да избягам от работата, както и да прекарам време със семейството ми.

Какви са хобитата ви?

- Основно сноуборд, карам от вече може би 20 години. Благодарение на него в момента се занимавам с всички тези неща.

Какви технологични устройства използвате?

- Освен телефон и компютър, който не се спира, не използвам други устройства. Старая се в момента да се откъсна от социалните мрежи, защото времето ми е много ценно и гледам да не го губя, а, напротив, да го оптимизирам. Дори снимам на лентова камера, защото искам да правя по-малко снимки и да се наслаждавам на моментите и почивката, вместо да държа телефона постоянно пред лицето си.

Интервюто взе Сирма Пенкова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

От Лондон, през Клуж, до София 1 От Лондон, през Клуж, до София

Джон Котерел, изпълнителен директор на софтуената Endava, пред "Капитал"

21 сеп 2017, 3218 прочитания

Йозеф Шети: Хората емигрират, защото не се чувстват защитени от закона 19 Йозеф Шети: Хората емигрират, защото не се чувстват защитени от закона

Швейцарският предприемач и собственик на фабрика в България, за революцията в индустрията и проблемите на средата

15 сеп 2017, 36792 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (25 септември - 1 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (28 август - 3 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (21-27 август)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

George Washington University Law School, САЩ

Ивайло Димитров разказва за университета, магистратурата по "Международно и сравнително право", която завършва там, и за преживяванията си в Америка

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Юрки Катайнен: Brexit отваря не само дупка, но и шанс за промени в бюджета на ЕС

Заместник-председателят на Европейската комисия пред "Капитал"

ОББ и Сибанк: Ефектът за клиентите от сливането

Три месеца след придобиването на ОББ от KBC вече са факт и първите стъпки по обединяване на продукти и услуги

КФН по пътя към независимостта

Финансовият регулатор иска да мине на самоиздръжка, но не всички засегнати харесват това

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Тънка планинска линия

С 15 км/ч по един от най-опасните планински проходи в света

Бандата на Содърбърг

Обикновеният човек надхитря системата в криминалната сатира "Късметът на Логан"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.09.2017

Капитал Daily

Брой 146 // 26.09.2017 Прочетете