Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
31 юли 2017, 10:19, 3044 прочитания

Юрки Катайнен: Brexit отваря не само дупка, но и шанс за промени в бюджета на ЕС

Заместник-председателят на Европейската комисия пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Британската икономика очаквано се забавя

Икономическият растеж през второто тримесечие е бил едва 0.3% в сравнение с предходното

26 юли 2017

По-големият растеж в ЕС и Китай ще компенсира по-малкия в САЩ

МВФ запазва очакванията си за глобалната икономика през 2017 г.

24 юли 2017

Лондон потвърди писмено, че ще плати задълженията си към ЕС

Законопроектът на кабинета "Мей" за включването на европейското законодателство в британското предизвика отпор в парламента

15 юли 2017

Големите британски фирми свиват плановете за инвестиции

Оптимизмът на потребителите намалява все повече

10 юли 2017


Преди през 2014 г. да стане част от комисията "Юнкер" като неин заместник-председател, който отговаря за заетостта, икономическия растеж, инвестициите и конкурентоспособността, Юрки Катайнен заема високи постове във Финландия и на ниво ЕС. През 2007 - 2011 г. той е финансов министър и вицепремиер на северната държава, а в следващите четири години - неин премиер. Между 2006 и 2012 г. Катайнен е също и заместник-председател на Европейската народна партия.

С премиера Бойко Борисов обсъждахте киберсигурността. Как ще коментирате в този контекст мерките, които Брюксел предприема срещу хибридната война, която Русия води със страни от ЕС?

- В момента ревизираме законодателството за киберсигурността и до следващата есен ще знаем какво искаме да направим. Обсъжда се и задълбочаване на сътрудничеството в ЕС в киберотбраната. Има страни членки, които биха искали да отидат напред в тази сфера, останалите могат да не участват, ако не желаят. Това би означавало на практика да се направи съвместна система за киберотбрана. Обсъжда се и създаване на европейски способности за киберсигурност, не междуправителствени, а на ниво ЕС. И двете идеи са изключително интересни и зависи от волята на държавите членки докъде ще стигнат. Много от страните в ЕС смятат, че са твърде слаби да отбиват кибератаки и свързаните с тях хибридни заплахи сами, което подчертава нуждата да се създаде нещо ново в тази област.

Откъде ще дойде финансирането за засилена обща отбрана, след като Brexit ще отвори в бюджета на ЕС дупка от около 10-12 млрд. евро годишно? От кои програми ще трябва да се реже при следващата финансова рамка за периода 2020 – 2026 г?

- Да започнем с положителното. А то е, че вече знаем, че това ще се случи. И никога преди не сме започвали толкова рано процеса за следващата седемгодишна финансова рамка. Така страните членки имат време да мислят как да реформират бюджета на ЕС. Работната хипотеза е, че следващата финансова рамка ще бъде по-малка. Но дали ще бъде повече или по-малко ефективна от сегашния бюджет още не е ясно, защото зависи от това как той ще бъде реформиран.



Brexit отваря не само дупка, но и възможности за промени по бюджета. Комисията още няма готово предложение, но вече текат дискусии. Въпросите са дали е възможно да се създаде някакъв вид собствени ресурси, които да заместят някои от директните плащания от националните бюджети, как да реформираме кохезионната политика и как да направим използването на финансови инструменти по-лесно и по-ефективно. Ако успеем да комбинираме по-добре финансовите инструменти с грантовете, ефективността на кохезионната политика може дори да се повиши, макар общият размер на бюджета да е по-малък.

После трябва да решим къде добавената стойност на ЕС е най-голяма. Все повече хора смятат, че засиленото сътрудничество в областта на отбраната ще даде значима европейска добавена стойност. Разбира се, ако решим да използваме повече ресурси за отбрана и сигурност, трябва да мислим откъде ще вземем парите. Има много големи въпроси на масата едновременно. Последните преговори през 2013 г. бяха само битка между нетните платци и нетните получатели и говорихме единствено за размера на бюджета, без да има желание да се промени начинът, по който се използват парите. Но сега с Brexit всичко е на масата и това дава възможност нещата да се направят по-различно.

Традиционно нетните платци и нетните получатели влизат в контакт с комисията и се опитват да влияят на предложенията й така, че да бъдат възможно най-близо до интересите им. Но това вече не е достатъчно. Ако бях премиер на страна - нетен контрибутор, в момента бих влязъл в контакт с възможно най-много кохезионнни страни в опит да им обясня позицията си, че ако плащам повече, трябва да орежа националния си бюджет, което не е лесно, но разбирам добавената стойност на ЕС и бих бил готов да го направя, ако зная, че ефективността на европейския бюджет ще се повиши. Ако бях премиер на кохезионна страна, бих обикалял Европа и бих обяснявал какво сме направили с парите, които сме получили и какъв е резултатът от инвестициите, направени с подкрепата на бюджета на ЕС. Много е важно правителствата и гражданите да обсъждат помежду си, не чрез комисията, защото двата лагера трябва да разберат взаимно позициите си, особено сега, когато реформираме целия бюджет.

В контекста на добавената стойност, комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер дава пример с българските железници и задава въпроса: "Ако една жп линия е между две гари в България, има ли тя добавена европейска стойност? Трябва ли да получава финансиране от европейските фондове или само от националния бюджет на страната?" Какъв е отговорът?

- Това е една от линиите на обсъжданията, през които трябва да минем. Страните членки трябва да преценят къде добавената стойност на ЕС е най-голяма – дали при жп връзка между България и Румъния примерно или при вътрешна жп линия. Защото трябва да избегнем ситуации, в които просто въртим пари от един бюджет в друг през Брюксел. Брюксел не създава непременно добавена стойност. И особено сега, когато бюджетът ще бъде по-малък, трябва да анализираме много внимателно какво можем да постигнем с него, което да е повече, отколкото с национални средства. Отбраната е добър пример. Днес в отбраната ние дублираме всичко 28 пъти. И не помага, че в бъдеще ще го дублираме само 27 пъти. Така, ако използваме част от разходите за отбрана заедно, това може да създаде европейска добавена стойност. Точно такъв ще бъде фокусът на обсъжданията - как да правим повече заедно.

Друга линия на обсъждане е дали европейските средства ще са обвързани с повече условия и да бъдат спирани например за страни, които имат проблем с върховенството на закона. Възможно ли е да се случи това?

- Отново комисията още няма предложения, но тече широка дискусия по т.нар. условност. Една от идеите е да се създаде позитивна условност, тоест някакъв тип финансиране да бъде обвързано със структурни реформи. Задавали са ми въпроси хора от различни държави дали може да има условност, свързана с върховенството на закона. Всички тези опции са в ръцете на страните членки. И са пример за теми, които се повдигат до степен, каквато не сме виждали преди, тъй като има по-малко пари и същевременно говорим за европейска добавена стойност. Хората искат разговор какво можем да получим от общите политики и какви са политиките, които европейците като данъкоплатци са готови да подкрепят. Кохезионната политика е много важна за засилване на единството в ЕС, но както днес имаме определени условия, така трябва да погледнем и какви други би могло да има.

Ще има ли отделен бюджет на еврозоната? И как ще бъде финансиран той?

- Това е една от идеите, повдигнати от някои страни членки, и има логика, защото общата валута предполага и общи предизвикателства. Но това ще е голяма промяна и преди да стигнем дотам, трябва да има много други стъпки. Валутният съюз съвсем не е съвършен и трябва да сме готови да го реформираме, но това ще отнеме известно време. Комисията ще представи своите предложения какви реформи трябва да бъдат направени. Сигурен съм, че Германия и Франция ще излязат със свои собствени предложения.

Както виждате, на всичките ви въпроси имам много малко отговори. Но такава е същността на дебата в момента - всички общи политики са подложени на обсъждане и това е хубаво, защото показва, че страните членки имат по-голямо желание да реформират ЕС в сравнение със само преди година. Което е добър знак. Това, което мога да кажа на българските власти, е: не чакайте какво ще предложат другите, бъдете активни и инициирайте промени в съответствие с вашите възгледи. Сега имаме нужда от добри идеи, преди да започнем да решаваме каквото и да било.

Какъв е шансът България да се присъедини в близко бъдеще към еврозоната?

- Трудно е да се сложи рамка във времето. Следващата стъпка е влизането на страната в ERM-2 (валутен механизъм, известен като чакалня за еврото - бел. ред.), решението за което е в ръцете на Европейската централна банка и страните членки. Трябва да се погледне и устойчивостта на финансовата система в България, защото присъединяването към еврото означава и влизане в европейския банков съюз. Така че всички останали страни са заинтересувани каква е ситуацията във финансовия сектор.

Интервюто взе Светломира Гюрова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

От Лондон, през Клуж, до София 1 От Лондон, през Клуж, до София

Джон Котерел, изпълнителен директор на софтуената Endava, пред "Капитал"

21 сеп 2017, 3218 прочитания

Йозеф Шети: Хората емигрират, защото не се чувстват защитени от закона 19 Йозеф Шети: Хората емигрират, защото не се чувстват защитени от закона

Швейцарският предприемач и собственик на фабрика в България, за революцията в индустрията и проблемите на средата

15 сеп 2017, 36792 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (25 септември - 1 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (28 август - 3 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (21-27 август)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

George Washington University Law School, САЩ

Ивайло Димитров разказва за университета, магистратурата по "Международно и сравнително право", която завършва там, и за преживяванията си в Америка

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Мартин Деспов: Сделки с просрочени дългове вече са по-чести и се сключват на по-високи цени

Изпълнителният директор на Агенция за събиране на вземания пред "Капитал"

Българският Лас Вегас

Доскоро познат като градът на митниците, Свиленград постепенно смени бизнес модела си и се превръща в хазартен център

По остриетo на ханджара*

Референдумът в иракски Кюрдистан

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Изяж София

Първият уличен гурме фестивал в България StrEAT Fest е за всички, които искат да се докоснат до нов вид преживяване и да опитат световните кухни, представени тук

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.09.2017

Капитал Daily

Брой 146 // 26.09.2017 Прочетете