Регистрация

// Бизнес / Компании

1 27 авг 2005, 0:00, 1225 прочитания

Златна мина или камък на шията

Проектите на златодобивни компании в България се сблъскаха с лютия отпор на местното население. Както и да завърши спорът, победители едва ли ще има

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Няма кмет, който с лека ръка да каже не на такава инвестиция, но и няма кмет, който да рискува здравето и поминъка на своето население. Затова, ако инвеститорът не поеме 100% гаранции за живота, здравето на хората и опазването на околната среда, аз решително ще кажа не на проекта“ - близо 300 души в залата в душния августовски следобед бурно аплодират кметицата на Крумовград Себихан Мехмед. Общественото обсъждане на проекта на компанията „Болкан минерал енд майнинг“ (БММ), дъщерна на канадската „Дънди прешъс металс“ за златодобив на хълма Ада тепе край Крумовград, среща лют отпор сред местното население. Малко по-късно Константин Дичев от „Зелени Балкани“ ще бъде още по-емоционален, призовавайки залата: „Всички заедно да им кажем: „Марш от България и марш от Крумовград!“
Два месеца по-рано подобни сцени се разиграха и на около 250 километра от Крумовград. Жителите на панагюрското село Попинци не допуснаха фирма „Мартерн“, дъщерна на канадската Euromax resources Ltd., до хълма Петелово, където компанията има законно разрешително за проучване на метални полезни изкопаеми. Повече от година след като е издадено разрешението, фирмата така и не може да започне сондажи заради непрекъснатите протести на местното население. Нещо повече, „Мартерн“ днес дори е обект на прокурорска проверка, която по данни на фирмата е приключена, но решението от нея все още не е изпратено на инвеститора. Прокурорите проверяват защо при проучването не е изготвена оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) въпреки законовия текст, че за проучвателни дейности такава не се изисква. (Становище в този смисъл по казуса е изразила и Българската минна камара. Според нейните експерти „Законът за опазване на околната среда не предвижда изготвяне на ОВОС за геолого-проучвателни работи“). „Петелово не трябва да се разработва, защото ще настъпи екологична катастрофа“, разпалено обяснява на 1 юни Тодор Петкански, председател на инициативния комитет на протестите в Попинци, пред около 50 души от селото, изминали петте километра до хълма Петелово, за да се противопоставят на поредното начало на дълго отлаганите сондажи.
Случаи като тези два през последните месеци основателно поставят въпроса имат ли почва аргументите на местното население, наистина ли страната е заплашена от екокатастрофа, как се отразява всичко това върху минния сектор и върху международния имидж на България.

Страховете

на хората варират в изключително широк диапазон - от това, че компаниите ще използват в производството си отровния натриев цианид, за да извличат златото от рудата, до това, че „където има злато, има и уран“. „Хората тук са изключително притеснени, че ако се стигне до добив, ще се използва натриев цианид, който е много силна отрова“, обяснява сред протестиращите кметицата на Попинци Мария Шопова. И в Крумовград настроението не е по-различно. „Никъде в доклада не се казва колко точно тона цианид ще докара инвеститорът тук и колко ще останат, след като приключи експлоатацията на находището“, емоционално заяви по време на общественото обсъждане на доклада за оценката за въздействие върху околната среда Димитър Димитров от Крумовград.
В интерес на истината, макар и отровен, натриевият цианид се ползва широко както в минната промишленост, така и в други икономически сектори. В глобален план търсенето на натриев цианид е около 360 хил. тона годишно, като една трета от това количество се ползва от минната промишленост при добива на злато и сребро. Ако в отделни случаи ползването на цианид може да бъде избегнато (както при „Мартерн“ на Петелово), в други това не е възможно (при БММ на Ада тепе). Въпреки това от БММ посочват, че ще включат в технологичната схема процес на разграждане на цианидите в отпадъка преди депонирането му. Така още преди отпадъкът от рудодобива да попадне в хвостохранилището, концентрациите на цианид в него ще бъдат около и под 1 мг/л, което е десет пъти по-ниско от европейските норми, обясняват от БММ. От „Мартерн“ пък са се ангажирали с изрична декларация, че нито при сондажите, нито евентуално при бъдещ добив ще ползват натриев цианид.

Аргументите

на инвеститорите обаче остават нечути. Колкото и парадоксално да е, проблемът в случая не е дали компанията ще ползва натриев цианид, нито дали въздухът и водата ще бъдат отровени. Много по-дълбокият въпрос се крие в нарушената комуникация между хората и в това, че населението не вярва нито на инвеститора, нито на държавата. Хората от засегнатите райони отказват да чуят и да разберат, че компаниите са получили разрешенията си по законен ред, поели са определени ангажименти пред държавата и ако не ги спазват - за това има предвидени санкции. Днес не е сериозно да се твърди, че околната среда и здравето на хората са по-застрашени, отколкото преди 15-20 години, когато държавата не правеше обществено обсъждане за това дали комините на „Кремиковци“ да бълват черен пушек на метри от последните къщи на с. Яна. Пренебрегвани години наред по този начин, хората днес отказват да приемат, че евентуално дейността на сериозен инвеститор би могла да оживи икономически региона и да подобри жизнения им стандарт.
„Нашето становище е, че всеки в България трябва да спазва законите. Проблемът е, че сега хората си мислят, че каквито и да са екологичните стандарти, те няма да се спазват, а така няма да стигнем доникъде. Страната ни е приела европейското екологично законодателство“, коментира по този повод председателят на Българската минна камара Лъчезар Цоцорков. Хората обаче искат единствено и само инвеститорът „да си ходи“, околността да си остане непокътната и животът им - същият. В началото на юни в Попинци множеството разпалено обясняваше - „да си събират чукалата и да си ходят, не ги искаме тук, а и който и да дойде - ще бъдем против“. В средата на август в Крумовград рефренът е същият - „искаме тези хора да си отидат оттук“, „при никакви обстоятелства няма да приемем проекта, просто искаме да се махнат“. Така за протестиращите би било победа, ако успеят да се преборят никой да не разработва находищата.
Какъв е балансът от ползите и загубите за държавата и общините от неосъществени инвестиции и нереализиран потенциален интерес от други компании тепърва предстои да се изчислява. От друга страна, какво би било посланието пред международната общност на компания, спечелила надлежно разрешение за търсене и проучване, щом като повече от година след това тя не може реално да започне работа?
Всъщност получил външен израз като протест срещу инвеститорите, протестът на тези хора е против държавата и нейните институции, против неспазването на правилата, което е толкова популярно в страната, че дори не прави впечатление. Дори и против самите правила. „Защо в Румъния при златодобив 50% от приходите са за фирмата и 50% за държавата, а в България 100% е за фирмата“, попита председателят на сдружение „Живот за Крумовград“ Михаил Василев. „По принцип международната практика е концесионното възнаграждение да е максимум до пет процента от стойността на метала в рудата преди преработката му, по цени на Лондонската борса“, коментира по повод на това изказване председателят на минната камара Лъчезар Цоцорков. „В България тези стойности се движат между 0.5% и 3%, но това е така, защото находищата ни са с бедно съдържание на метали, сложни като геоложки състав и са необходими огромни инвестиции, за да бъдат експлоатирани“, допълни той. Практиката е концесионното възнаграждение да се определя на база на финансово-икономическия анализ на находището, който пък се прави от нает от държавата одитор. Прогнозните цени на металите също се изчисляват за срока на концесията. За мината в Челопеч например БММ плащат на държавата 17.1 млн. долара концесионно възнаграждение за 15-годишен период.

Законът

Един от основните аргументи на протестиращите е свързан с това, че са били уведомени късно за предстоящите сондажи. След като не им било казано навреме, значи имало нещо скрито-покрито, тълкуват хората. Всъщност Законът за подземните богатства регламентира, че проектите за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства подлежат на задължителна ОВОС съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда. Именно обсъждането на ОВОС е мястото, където участва местното население, и то може да заяви притесненията и аргументите си. Навсякъде в Закона за опазване на околната среда обаче, където се регламентира минната дейност, се казва, че ОВОС е необходима само за добив, но не и за проучвателни дейности. Съществува очевидно противоречие между двата закона. Вторият проблем обаче е, че първият път, когато обществеността може да изрази мнението си по проекта, е след като проуч­ването вече е приключено, инвеститорът е открил достатъчно залежи, които да оправдаят бъдещ добив, и ще кандидатства за концесия. Някои специалисти, запознати с темата, считат, че за да се избегнат подобни спорове в бъдеще, е добре общественото мнение да се взима предвид още при започване на проучването - тоест да се изисква ОВОС и за етапа на търсене на подземни богатства. От друга страна обаче, това би обременило инвеститорите с допълнителни разходи, без да е ясно дали в крайна сметка ще се стигне до добив. „Населението има необоснован страх, който се подхранва и от недостатъчната информация както от инвеститорите, така и от Министерството на околната среда и водите“, смята и Лъчезар Цоцорков. В миналия парламент през комисията по околната среда и води мина поправка на Закона за подземните богатства, според която геолого­проучвателните работи се изключват от задължителното изготвяне на ОВОС. Промяната изобщо не стигна до пленарната зала, което обаче не попречи на някои от членовете на миналия парламент да отидат и „яхнат“ народния протест в регионите. Докато няма законова промяна, която да успокои хората в региона, че тяхната дума е чута и здравето им е защитено, патовата ситуация ще продължава най-вероятно докато някоя от компаниите не заведе дело срещу държавата за нанесени щети и пропуснати ползи. Тогава парламентът най-вероятно ще гласува подобен текст много бързо, но бездействието ще струва десетки, може би стотици милиони долари на държавата. Тези пари ще бъдат платени от всички, включително и от жителите на Попинци и Крумовград.

Михаил Василев, председател на сдружение „Живот за Крумовград“
В никакъв случай няма да приемем проекта

Каква част от населението на Крумовград е против проекта?
- По поръчка на БММ преди около два месеца „Витоша рисърч“ направи проучване на населението. Близо 90% бяха против. Само малка част от хората го подкрепиха - тези, които имат икономически интерес.
Каква е безработицата в Крумовград и не смятате ли, че проект от този мащаб може да оживи региона?
- Това е много условно. В града има много строители, а строителна работна ръка се търси много. Ако не успеят да си намерят работа тук, отиват в чужбина, из страната. Наши строители в момента има в Испания, Гърция, в България също, в София. Хората имат и друг спасителен пояс - тютюнопроизводството.
Но ние под инвестиция разбираме и друго - да се направи например завод за порцелан. Този завод ще функционира 50-100 и повече години. Какво е тук инвестицията? Паметници на минното дело и отровена природа. Крумовградчани ще останат да живеят тук, ще заболяват, няма да могат да дишат. Ние доведохме от Турция един от корифеите на Егейския университет - проф. д-р Карабаба, който е много добре запознат с въздействието на цианида върху организма. Той каза, че целия спектър от канцерогенни заболявания на вътрешните органи го има като поразяващ фактор от цианида.

Има ли вариант, при който вие бихте приели проекта?
- В никакъв случай. Ние сме категорично против този проект, защото той има единствено комерсиална страна. Сметнете - защо в Румъния един златодобив се договорира така: 50% за фирмата, 50% за държавата. В Киргизстан - 60% за държавата, 40% за фирмата. Защо в България е 100% за фирмата и 0% за нас? За нас остават само отчисления от концесионни такси и данъци? Тоест за България злато няма! Питам - националното богатство на България трябва ли да се продава? Тук има много сериозни аргументи против.
Какви?
- Ами например 1400 тона руда по 7 грама злато/тон не правят 840 хил. тройунции злато?Това означава, че злато просто няма.
Но ако няма, те няма да искат да разработват находището?
- Има и други неща - борсови игри, акции... Защо предната фирма („Наван майнинг“ - бел. авт.) си продаде цялата информация тук и се обяви за фалирала? Нима сега, като кажат, че тук е едва ли не един нов Клондайк, няма да се увеличат акциите на компанията на борсата? Има и друго - на хълма Ада тепе има два археологически обекта - тракийско светилище и рудни галерии на западния склон. Това е документирано в писмо на Националния институт за паметниците на културата (НИПК). Затова НИПК е съгласувал само разрешение за търсене и проучване на подземни богатства, тоест разрешение за стопанска дейност няма.
Те тепърва трябва да го получат.
- Не могат да го получат. Тези находки имат национално значение, а не общинско. Има и закононарушения от чиста проба. Това са санитарно-охранителните и защитните зони. Според Наредба №7, която цитира и БММ, от 1992 г. за открит добив на рудни изкопаеми чрез взривни работи, е определена защитна зона две хиляди метра от мястото на рудника до първата къща в най-близкото населено място. Тук в нашия случай в тази зона попадат шест населени места с трайно живеещи хора - Къпел, Дъждовник, Синап, Битова, Вихрушка и Дряновец. Следователно това не устройва господата от БММ. Затова те игнорират това изискване и казват, че ще използват други вратички. Вратичката е „специфичност на производството“. Тогава има възможност министерството на регионалното развитие да намали това разстояние. Точно това се е случило. Така обаче МРРБ си вкарва автогол, защото нарушава конституцията, която постановява, че държавата трябва да осигури на гражданите правото на здраво­словна и благоприятна среда. Затова ние ще сезираме Върховната прокуратура и конституционния съд.
Съществува мнение, според което протестите ви са инспирирани от ДПС. Как ще го коментирате?
- Това е несериозно. ДПС се обърнаха към нас преди седмица-две. Преди това изчакваха да видят как ще се развият нещата. Всичко досега, всички протести, пресконференции са дело на крумовградчани.

Лорънс Марсланд, изпълнителен директор на БММ
Ако не се разберем с хората, ще си тръгнем

Как протестите се отразяват на инвестиционните ви намерения?
- Протестите са част от целия процес. Но това, което правят протестите, е, че в крайна сметка поставят на дневен ред всички въп­роси. Ние така или иначе щяхме да ги разгледаме, но въпреки всичко това, което те осигуряват, е, че няма да има подминат въпрос, който трябва да бъде взет предвид. Разочароващото при тези протести е, че много често се правят изявления, които не са подкрепени с никакви факти и представляват изкривяване на действителността и в крайна сметка възпрепятства хората да си съставят правилно мнение. Даже, честно казано, смятам, че е много по-добре някои от тези хора да излязат и да кажат „ние не искаме мини, не искаме рудодобив“, отколкото да правят такива емоционални изявления за неща, които всъщност са добре аргументирани. На много места по света има различни добивно-преработвателни предприятия и когато те са осъществени според изискванията на закона, водят до много ползи за обществеността.
Всичко това влияе ли върху инвестиционния климат в страната и как?
- Мисля че да, и то в много аспекти. Защото от хората, които работят тук, информацията се предава на други участници в рудодобива по света. А това в крайна сметка ги прави колебливи по отношение на инвестиции в Източна Европа и в България. Но, от друга страна, хората, които са в рудодобивния бизнес, са свикнали с протестите, така че имат по-практичен поглед. Ако погледнете всички изразходвани до момента средства в нашия проект, те са 37 млн. долара, в крайна сметка това е много повече от инвестицията например за изграждане на ски лифтовете в Банско. Там обаче инвеститорът си осъществява своята дейност, докато ние тук все още не можем. И когато човек е решил да рискува толкова средства, той е внимателен и го прави в съответствие с всички изисквания. Защото няма друг изход. Така че - да, протестите ни влияят, но в крайна сметка ни карат да вършим работата си, както трябва. След като казах това, искам да отбележа, че на нас не ни трябват протести, за да си вършим работата, както трябва.
Необходими ли са според вас някакви законодателни промени, които да гарантират безпроблемна работа на инвеститори от вашия сектор?
- Всъщност не мисля, че нещо основно трябва да се промени в българското законодателство. Единственото, което бих могъл да кажа, е, че законодателството би трябвало да държи неправителствените организации по-отговорни. Особено по отношение на това, което говорят. Ние като инвеститор бяхме много добре посрещнати в България. Но ние сме все пак минна компания. Естествено е като такава нашата дейност има въздействие върху околната среда, затова е изключително необходимо да се изисква от нас да извършим всичко, както трябва.
Едно от основните притеснения на местните хора е свързано с използването на цианид при златодобива. Не е ли възможно да ползвате друг, по-безвреден метод?
- Методът на преработка на рудата се определя от типа на находището и от вида, в който е златото - дали е свързано с други елементи, или е в свободно състояние. При нашия тип минерализация не е възможно да се използват други методи.
Какво ще се случи, ако все пак хората отхвърлят проекта за златодобив на Ада тепе?
- Не зная как ще продължи процесът. Това, което се случва след едно публично обсъждане, е, да се вземат предвид всички становища и мнения. Те се предават на компетентните органи и те в крайна сметка се произнасят по самото обсъждане. Така че тази дискусия всъщност е между правителството и обществеността. Но естествено, ако обществеността не приема проекта, ние ще се опитаме да го преработим, и ако това не може да стане, ще трябва да си тръгнем. Но процесът, който е възприет в страната, дава предимство на рационалните и справедливи аргументи. Не може един процес да зависи от емоционални изявления или твърдения. Разбирам, че обществеността има своите тревоги и ние взимаме тези тревоги под внимание. Ние намерихме техните решения в нашия проект. Искам да спомена примера с рудника „Оваджик“ в Турция. Наскоро дейността там беше възстановена и обществеността и местната власт са много щастливи от това.

„Мартерн“ и Петелово

„Мартерн“ ЕООД, дъщерна компания на канадската Euromax Resources Ltd., има разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми от 6 август 2004 г. за хълма Петелово край панагюрското село Попинци. Договорът е за три години, като за този период инвеститорът трябва да вложи в проучвателната програма 551 хил. долара. Петнадесет хиляди долара от сумата са предвидени за опазване на околната среда. Досега реално проучването не е стартирало заради нестихващите протести на местното население. В страната „Мартерн“ има пет разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми. Неотдавна компанията спечели търга за площта Перото съвместно с Balkan Metals and Minerals, която е изцяло собственост на един от световните лидери в миннодобивния сектор - американската компания Phelps Dodge Exploration Corporation. Площта Перото е разположена на север, непосредствено до златната мина в Челопеч, чийто концесионер е „Болкан минерал енд майнинг“.

БММ и Ада тепе

„Болкан минерал енд мйнинг“ (БММ), дъщерна компания на канадската „Дънди прешъс металс“, планира да добива по 850 хил. тона руда годишно от рудника „Хан Крум“ който е част от находището Ада тепе. Очаква се експлоатацията му да продължи минимум шест години, но по данни на инвеститора е възможно срокът да бъде удължен до десет години. Предвидено е да се произвеждат по 150 хил. тройунции злато годишно със себестойност по около 190 долара, 75 млн. долара са очакваните инвестиции в региона. Предвижда се в района да бъде изградена и инсталация за производство на злато. Хвостохранилището ще има капацитет 8.5 млн. тона отпадъци. Това е достатъчно за десетгодишна експлоатация на рудника, са изчислили от БММ. В България „Дънди прешъс металс“ притежава активите на фалиралата ирландска компания „Наван майнинг“, сред които златно-медната мина в Челопеч и още 10 разрешения за търсене и проучване на полезни изкопаеми.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

25 ноември 2014 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/banks

Банките и бизнесът


Фокус в програмата:

- Банките през 2015 – какво да очакваме
- Механизми за стимулиране на кредитирането
- Нови продукти и инструменти в подкрепа на бизнеса
- Европейски механизми за финансиране
- Решения и иновации в банковия сектор и разплащанията

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Банка Пиреос България набира кандидати за зимна стажантска програма

Стажовете ще бъдат платени, с продължителност от шест месеца и възможност за подписване на трудов договор след изтичане на програмата

Започна кандидатстването за "Харвардските курсове" в Софийския университет

Документи се приемат до 12 октомври 2014 г., а първата лекция ще се проведе на 16 октомври в Софийския университет

"Загорка" и ВУЗФ обявяват конкурс за стипендия

Кандидатите трябва да разработят комуникационна стратегия на платформата Brewing a Better Future на пивоварната компания

Започна конкурсът за стипендианти на програма "Готови за успех"

Инициативата подкрепя образованието на деца и младежи без родители, отгледани от роднини или в социални домове.

Европейският център за модерни езици организира стажове

За тях могат да кандидатстват висшисти, които владеят английски, френски или немски език.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне

Съдът върна на КЗК случая „Българска роза - Севтополис“