Клъстерите в България са 42 Клъстерите са съвкупности от фирми и институции със сходни и/или допълващи се дейности. Те обединяват усилията си, за да намалят разходите си, да използват различната си компетенция и в крайна сметка да бъдат по-конкурентоспособни при създаването на общ продукт или услуга. Клъстерите и клъстерните инициативи в България към момента са 42, отчитат от Асоциацията на бизнес клъстерите. Със средства по предприсъединителната програма ФАР са били финансирани 12, но към момента функционират само 5, а по оперативна програма "Конкурентоспособност" има 8 подписани договора в изпълнение, един прекратен и един в процес на подписване.

Процедурата за енергийна ефективност тръгва от 25 април На 25 април ще бъде обявена дълго чаканата процедура за енергийна ефективност, по която бизнесът има достъп до 150 млн. евро, съобщи зам.-министър Жулиета Хубенова. Фирмите ще могат да се запознаят с условията за кандидатстване, а междувременно ще бъде завършен и процесът на избор на технически консултанти на министерството за оценката на проектите и верификацията на разходите, а ЕБВР ще обяви 6-те банки посредници. Новост в процедурата ще е това, че фирмите ще разполагат със списък с енергоефективно оборудване, продукти и материали и ако изберат от него, ще могат да го купят само с представяне на три оферти. В останалите случаи остават изискванията за тръжна процедура по ПМС 55.

Непосилна бюрокрация, недомислени условия за кандидатстване и изпълнение на проектите, липса на информация – това са трите фактора, които представителите на бизнеса определят като причини за слабото усвояване на субсидиите за т.нар. клъстери (виж карето). Затова фирмите настояват за сериозни промени в насоките за кандидатстване, възможност да подават проектите си онлайн и повече свобода при изпълнението на проектите.

С езика на цифрите
Цифрите показват, че на петата година от старта на програма "Конкурентоспособност", чрез която се финансират и клъстерите, са договорени около 2 млн. лв., или близо 6.6% от общата сума, за която могат да кандидатстват (близо 23.9 млн. лв.). От тях обаче реално са изплатени около 95.5 хил. лв., или към 5%, и то само на два от осемте клъстера, с които има подписани договори, показва справка в системата ИСУН.

Броят на клъстерите можеше да бъде 9, ако един не беше прекратил договора си. Според Асоциацията на бизнес клъстерите причината за прекратяването е бюрокрацията. Подкрепените проекти са в сферата на туризма, електромобили, металолеене, енергетика, облекло и текстил и морска индустрия.
Предстои подписването на договор за финансиране на още един клъстер. Неговият проект е за над 355 хил. лв., от които субсидиите по програмата са близо 269 хил. лв. С подписването на договора резултатът за договорените субсидии ще се увеличи до дял от 7.5%.   

"Очаквах повече кандидати. Може би нямаше достатъчно обяснения какво е клъстер и какви са неговите предимства", коментира зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Жулиета Хубенова. Затова през тази година от асоциацията обещават да проведат специална информационна кампания заедно с министерството.

От какво се оплакват фирмите
"От подаването на проекта ни до сключването на договора мина една година, междувременно изгубихме време и темпо", коментира Дамян Дамянов, изпълнителен директор на клъстер "Металолеене". Според Хубенова това би трябвало да се промени след сливането на звената, отговарящи за програмата в министерството и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Дамянов разказва и за друг общ проблем – фирмите, които се сдружават в клъстери, не могат да възлагат изпълнението на определена дейност по проекта си на участник в клъстера. "Каква тогава е целта на създаването на клъстера? Защо да включваме в него университети, да работим заедно, а след това да не можем да използваме техния научен капацитет", пита той риторично.
Фирмите от клъстерите се оплакват и от прекаленото детайлизиране на проектите. Така например те трябва да отбележат какви са разходите им за енергия за всеки месец поотделно, а на практика те са различни за зимните и летните месеци. Като не знаят кога точно ще им бъде одобрен проектът и съответно кога могат да го започнат – дали в летен или зимен месец, за тях става трудно да определят правилно разходната рамка, а оттам и впоследствие да я спазват, за да им бъдат признати разходите.

От клъстер "Електромобили" пък се оплакаха, че не са им били признати разходите за международни командировки, тъй като не са представили списък с изложенията, на които искат да присъстват. Оттам обясняват, че това е невъзможно да се направи в началото на годината, тъй като провеждането им още не е фиксирано. Компаниите, обединени в клъстер "Мехатроника и автоматизация", настояват за въвеждане на възможността за подаване на проекти по електронен път, за да се намали бюрокрацията.  

Обещано и може би
Пълният списък с предложенията на представителите на клъстерите ще бъде подготвен до края на месеца. Зам.-министърът на икономиката Жулиета Хубенова изрази съгласие, че оплакванията на фирмите са основателни, и ще настоява за промяна. Като примери тя посочи това, че има ограничения за използването на научния капацитет на университетите, включени в клъстери, и прекалено подробната разбивка на разходите. Всички промени в насоките за кандидатстване обаче трябва да бъдат одобрени от комитета за наблюдение по програмата през юни.

Въпросът с осигуряването на възможност за подаване на проектите онлайн обаче остана със статут "може би". Според Хубенова едно от изискванията е да има две отделни комисии за оценка на проектите, подадени онлайн, и тези, подадени на гише, а това по-скоро ще затрудни процеса на оценка. По думите й поне през следващия програмен период подаването на проекти онлайн вече ще е задължително.

Междувременно стана ясно, че първата възможност за подаване на проекти по програмата онлайн ще е по схемата за подпомагане на научни организации. По новите схеми за енергийна ефективност и бизнес инкубатори няма гаранция, че подобно улеснение ще бъде въведено до края на 2014 г.