Пътувал император Франц Йосиф в един прекрасен ден с карета из своите територии. Пътят му тръгвал от Виена към Триест и минавал през района на Краина, сегашна Словения. Отбил се да си отпочине и подсили в крайпътната странноприемница "Маринсек". "Какво може да ми предложите", попитал императорът. "Имаме само от нашата обикновена домашна наденица. Друго нямаме", отговорила му ханджийката. Негово величество поръчал от колбаса, опитал го и възкликнал възторжено: "Това не е обикновена наденица. Това е Краинска наденица."

Ако искате да разберете как продължава историята, разгледайте интернет страницата на Европейската комисия в частта й географски означения. Наскоро Словения подаде официално заявление пред институцията с желанието да защити наименованието на Краинската наденица като традиционен продукт за страната. А горната приказка е прикачена като доказателство в официалните документи за произхода на колбаса. Сюжетът с Франц Йосиф не е избран случайно: дори самият австрийски император е бил наясно откъде произлиза месният специалитет.

Безобидно изглеждащата история в действителност разпали ожесточен колбасарски спор между двете съседни държави. Причината: ако Европейската комисия се произнесе в полза на Словения, австрийците могат да загубят своятзапечен вурст в хлебче и горчица, продаван на всеки павилион в страната.

Запечен спор с горчица

Както показва самото име, Краинската наденица идва от Краина: словенски земи, които са били част от Австро-унгарската империя. Първите писмени доказателства за словенския характер на наденицата са още от 1896 г., се изтъква в документите, подадени пред ЕК. В тях колбасът фигурира като Krajnska klobasa. С това име той е известен и днес.

В миналото наденицата е прескочила езиковата граница и е плъзнала из масите на Австро-унгарската империя. Нейни вариации са стигнали чак до най-западните части на днешната Австрия, където преименуваният Krainer Wurst се прави с цели късчета кашкавал в него. И сега той е задължителна съставка в менюто на заведенията, откъдето би трябвало да изчезне, ако словенското искане бъде уважено. А означава и удар по националната гордост - нещо като някой да забрани на българите шопската салата (виж карето).

"Краинската наденица е вкоренена в Хабсбургската монархия. В продължение на десетилетия е била консумирана както от словенските, така от немски говорещите поданици на императора. Краинската наденица днес принадлежи и на словенците, и на австрийците. Това е една мултикултурна храна", обясни в свой коментар във Wiener Zeitung Роберт Задлачек, който е автор на многобройни книги с езикова и културна тематика.

Затова и внезапното желание на словенците да придърпат наденицата към себе си и да забранят на съседите си да използват нейното име сериозно разтревожи австрийците.

"Проблемът е голям, защото Краинската наденица е част от традиционната австрийска кухня и е сред най-популярните и обичани храни за австрийците", обясниха пред "Капитал" от австрийското земеделско министерство.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Защитата на наденицата"