Само преди година изпълнителният директор на британския банков гигант Barclays Боб Дайъмънд заяви, че му е писнало да се извинява за финансовата криза и е време индустрията да възстанови нормалния си бизнес ритъм. Но ако се съди по новините от последната седмица, известният като Диамантения Боб тепърва ще трябва да се извинява. Този път мениджърът си навлече гнева на голяма част от акционерите в банката, които възроптаха срещу огромното му възнаграждение за 2011 г. от 17.7 млн. паунда. Дайъмънд не е единствената мишена: акционерите във все повече европейски и американски банки надигат глас срещу високите бонуси и самоуправление на мениджърите.

Бонуси по-големи от дивидентите

На годишното събрание на Barclays почти 30% от акционерите гласуваха против заплащането за висшите мениджъри. И макар да не успя да блокира възнагражденията, бунтът стресна целия банков сектор. Основният довод на акционерите е, че парите за бонуси в Barclays (2.15 млрд. паунда) са три пъти повече от дивидентите (728 млн. паунда). Един акционер дори предложи заплатите на директорите да са ограничени до тази на британския премиер (142 500 паунда). В бунта се включиха и институционални инвеститори и мениджъри на пенсионни фондове, които доскоро не си позволяваха да се месят в подобни теми. Акционерите имат право да са недоволни: през последната година акциите на европейските банки са се обезценили с над 30%. Политиците също се опитват да ограничат заплатите в индустрията. Европейският парламент подготвя проектозакон, който предвижда бонусите на банкерите да не могат да надхвърлят годишната им заплата.    
Вarclays не е единствената банка в подобна ситуация - през април мнозинството акционери в американската Citigroup гласуваха против възнаграждението от 15 млн. долара на изпълнителния директор Викрам Пандит. Почти една трета от акционерите в швейцарската Credit Suisse също отхвърлиха щедрите бонуси за мениджърите във време на икономическа несигурност.

Фишовете със заплати се множат

"Банковите дивиденти намаляват, а в същото време фишовете със заплати на директори и членове на надзорните съвети нарастват. Този факт е притеснителен", заяви пред Reuters Бернд Гюнтер, инвеститор активист във финансовата група Idunahall. Всъщност и възнагражденията на банкерите намаляват номинално през последните две години. Например заплатата и бонусите на Дайъмънд са 6.3 млн. паунда спрямо 9 млн. паунда през 2010 г., но скачат до 17.7 млн. паунда, като се прибавят опциите върху акции от предишни години. Освен това има щедри пенсионни осигуровки и допълнителни разходи за наем, здравно осигуряване, шофьор и др. Например Barclays изплаща 5.7 млн. паунда, за да може Дайъмънд да избегне двойно данъчно облагане при преместването си от Ню Йорк в Лондон. Според Wall Street Journal няколко са причините индустрията да не може да възстанови репутацията си. Първата е, че все още никой не е подведен под отговорност за кризата. Втората е, че продължават да избухват нови скандали. И третата е, че финансовият сектор в Европа и САЩ няма как да се възстанови и отново да спечели доверието на потребителите докато продължава да е "на държавна хранилка".