Капацитет 1 млрд. куб.м трябва да стане и капацитетът на газохранилището в Чирен

Газовата връзка между България и Турция ще се изгражда на две фази, като през първата, която ще започне през 2013 г., тръбопроводът ще е с капацитет от 8.3 млн. куб.м на ден. Втората трябва да започне през 2017 г. и той ще бъде увеличен до 25 млн. куб.м на ден (над 9 млрд. куб.м годишно), което е тройно. Това става ясно от първия "Регионален инвестиционен план Южен газов коридор", изготвен от Европейската мрежа на газопреносните оператори. Тя беше създадена през 2009 г. заради изискванията на европейската  директива, като основната й цел е да подпомогне развитието на общия газов пазар. Инвестиционният план е подготвен от газопреносните оператори на осемте страни, които попадат на територията на Южния газов коридор. Това са България, Италия, Австрия, Словакия, Словения, Унгария, Румъния и Гърция.

Увеличен капацитет

Досега капацитетът на газовата връзка между България и Турция не беше известен. Преди месец и половина министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев коментира пред журналисти, че в минималния вариант тръбата ще осигурява 1 млрд. куб.м газ, а в максималния - 5 млрд. Дни след това експерти от "Булгартрансгаз" трябваше да заминат за Турция, за да започнат работа по проекта със своите колеги от Botas, след което трябваше да бъде изготвена и пътна карта на интерконекторната връзка. Явно на тази среща са били договорени и капацитетите, които впоследствие са отразени в регионалния инвестиционен план. В максималния вариант, който е публикуван в плана, обаче капацитетът на тръбата с Турция надхвърля 9 млрд. куб.м годишно, което е много повече от числата, коментирани до този момент. Възможността за изграждане на тръба с такъв капацитет все пак съществуваше и беше коментирана от премиера Бойко Борисов през ноември 2011 г. по време на годишната среща между правителството и бизнеса, организирана от КРИБ и в. "Капитал". Тогава Борисов беше заявил, че ако бъде избран този вариант, България може да не участва самостоятелно в изграждането на проекта, а чрез съвместно дружество, в което могат да влязат и други европейски партньори.

Досега единствените документи за изграждането на интерконекторната връзка, които са подписани, обаче са декларация за ускоряването на проекта между министър Делян Добрев и турския му колега. Това стана през март по време на визитата на правителствена делегация начело с Бойко Борисов в Анкара. Година по-рано пък беше подписан и меморандум за разбирателство за изграждането на интерконектора между Botas и "Булгаргаз", но оттогава досега по проекта нямаше развитие.

Планове

Друг проект, предвиден в регионалния инвестиционен план за Южния газов коридор, е увеличаването на капацитета на съществуващата междусистемна връзка между България и Гърция. Според плана прогнозата за неговата реализация е през 2016 г., като капацитетът на тръбата трябва да достигне 13.8 млн. куб.м на ден. Новата интерконекторна връзка с Гърция пък трябва да започне да функционира през 2013-2014 г., като капацитетът й ще бъде между 9.1 и 15.2 млн. куб.м на ден. Интерконекторът между България и Румъния пък трябва да е готов през 2012 г. като минималният му капацитет ще бъде 0.5 млрд. куб.м на година, а максималният - 1.5 млрд.

Ново хранилище

До 2018 г. България трябва да има и второ газово хранилище, което ще може да се тегли по 9 млн. куб.м газ на ден и с обем от 600 млн. куб.м. То ще бъде изградено на мястото на изчерпаното газово находище "Галата", за което концесията все още се държи от британската компания "Мелроуз рисорсис". Според инвестиционния план до 2017 г. хранилището в Чирен пък ще бъде разширено от -сегашния си капацитет на съхранение на природен газ от 450 млн. куб.м до 1 млрд. куб.м. Така на ден оттам ще могат да се ползват до 10 млн. куб.м на ден вместо сегашните 4.3 млн. куб.м. До 2017 г. трябва да започне и изграждането на терминал за втечнен газ, който ще се намира във Варна. Той ще бъде реализиран на три фази, като първата от тях ще започне през 2015 г. Идеята е в него да се съхраняват до 2.5 млрд. куб.м на година, които ще бъдат доставяни от Азербайджан през Грузия. В инвестиционния план също се отбелязва и участието на България в газопроводите "Южен поток" и "Набуко".