Визитка "Спесима" е създадена през 1989 г. по Указ 56 и произвежда роботи и манипулатори за машини. През 1997 г. като съдружник във фирмата влиза германската Frech, която в момента държи над половината от дяловете. Целият процес по производство на роботите протича в завода на "Спесима" в София - изготвянето на идейния проект, проектирането, изработката на конструктивната документация, изработката на металните изделия, монтажът, тестването и спедицията. Германският й партньор пък се ангажира с маркетинга и сервиза, тъй като разполага с мрежа от представителства в над 30 страни по света. Традиционно фирмата изнася над 98% от продукцията си - от произведените общо над 600 робота до момента едва осем са внедрени в България. Изключение правят 2009 и 2010 г., когато заради кризата рязко спада търсенето на продуктите й навън и тя разработва нови изделия специално за българския пазар. Така в портфейла й влизат например информационните табла на метростанциите в София. Продажбите на компанията за 2010 г. са в размер на 826 хил. лв., показва справка в Търговския регистър.

350 души от фирми в различни части на България са били ангажирани с поръчката на "Спесима" през 2006 г.

Когато преди няколко години получава поръчка да изработи 122 робота за Motorola, българската фирма "Спесима" се изправя пред сложна задача. Нормалното й производство дотогава не надвишава 50 бройки годишно. Затова компанията решава да потърси помощ от приятел и се обръща към партньорите си от клъстър "Мехатроника и автоматизация", които й помагат да я изпълни. Така "Спесима" спечелва доверието на сериозен клиент, а другите фирми от обединението получават допълнително работа.

Това е един от много добрите примери за успешно сътрудничество в рамките на т.нар. клъстъри или "гроздове" от фирми. Нещо повече - предприятията в "Мехатроника и автоматизация" продължават да прилагат схемата и днес, а самата "Спесима" е била в ролята и на търсещ, и на даващ помощ приятел.

Решаваща поръчка

Фирмата е с мажоритарно участие на германската Frech, която произвежда машини за леене на алуминиеви сплави под високо налягане. Българското дружество пък прави роботите, които обслужват тези машини. Крайните клиенти са най-често автомобилни производители, а част от ноу-хауто на "Спесима" е вложено в колите на Mercedes, Volkswagen и др. Продуктите се продават в над 30 страни в Западна Европа и Азия, както и в САЩ, Бразилия и Мексико.

Именно поръчката за Motorola прави 2006-а най-силната досега година за "Спесима". Фирмата трябвало да изработи роботите за машините на германския си партньор, с които пък тайванската Foxconn да отлее корпуси за лаптопи и монтажни платки за американската комуникационна компания. "Ние сме малка фирма, персоналът ни е от 25 до 30 души. Затова, когато за кратък период от време дойде по-голяма поръчка, се обърнахме за съдействие към клъстъра", разказва Венцислав Славков, основател и управител на "Спесима".

Как работи схемата

Компанията изработила конструктивната документация и избрала десет предприятия, с които вече имала добри контакти и знаела, че може да разчита на тях. Определено било всяко от тези предприятия кой точно детайл ще произвежда и в какви количества. Направен бил и график за работа в зависимост от поръчките. "По този начин голямата част от механичните детайли, които трябваше да се монтират в нашите роботи, може би над 80%, дойдоха от тези десет предприятия", казва Славков. Така в един определен период за "Спесима" се оказало, че работят около 350 души - над десет пъти повече от персонала й. Ангажирани били малки и средни фирми от различни части на страната - Плевен, Силистра, Благоевград, Панагюрище, Велинград, Пловдив.

Раждането на клъстъра

По това време се ражда и самият клъстър - вече като формална организация. "Видяхме какви са предимствата на този модел и в края на 2006 г. беше създаден клъстър "Мехатроника и автоматизация", обяснява Славков. Сдружението в началото е регистрирано в Благоевград по Закона за задълженията и договорите, а през май 2009 г. е пререгистрирано като юридическо лице с нестопанска цел в София. Фирмите в него правят мехатронни системи, които комбинират механика, хардуер и софтуер и се използват главно в областта на индустриалната автоматизация. В момента клъстърът има над 20 членове, чийто годишен оборот е от порядъка на 70-80 млн. лв.

Когато капацитетът не стига

Успешният модел с роботите за Motorola продължава да се прилага и сега. "Постоянно правим такива поръчки към други фирми в клъстъра, както и те към нас, има непрекъснат обмен", казва управителят на "Спесима". В момента например фирмата помага на "Сатурн инженеринг", която произвежда индуктивни пещи. "Това са много интересни изделия, с които много бързо се разтапят различни видове метали или се нагряват отделни детайли за повърхностно закаляване и които се радват на голяма популярност и голям пазар в САЩ", обяснява Славков. Работата на "Спесима" е да произвежда специални кабели, за които "Сатурн инженеринг" няма капацитет.

В същото време пък "Спесима" е поверила някои дейности, които няма възможност да извършва, на партньори от клъстъра. Такива например са процесите по закаляване и галванизиране, които се правят от фирми в Панагюрище и Благоевград. "Тези вътрешни взаимодействия по чисто икономически причини и поради заинтересованост на отделните фирми продължават да бъдат в основата на устойчивото развитие на клъстъра", категоричен е Славков.

Идеята за клъстърите За пръв път за клъстъри в България заговори през 2004 г. от тогавашния вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева. Целта беше тези "гроздове" от фирми да си сътрудничат и така икономиката като цяло да стане по-конкурентна. Осем години по-късно идеята беше възродена от президента Росен Плевнелиев, според когото формулата през ХХI век е сътрудничество, а не държавно подаяние. Междувременно обаче се оказва, че бизнесът естествено е стигнал до заключението, че партньорството в рамките на клъстър може да помогне на работата му и днес в страната има 42 такива обединения. Има създадена и Асоциация на бизнес клъстърите. Това обаче става не благодарение, а въпреки държавата. За пет години от старта на програма "Конкурентоспособност", по която се финансират и клъстъри, са подписани договори за едва 2 млн. лв. при обща предвидена сума от близо 24 млн. лв. Основните причини за слабия резултат са недомислени условия за кандидатстване и нормативни неясноти какво е това клъстър.