От осем години "Агрополихим" се опитва да си построи ново депо за отпадъци, за да може да продължи да работи. Министерството на земеделието бави даването на право на строеж. Миналата седмица ръководството на компанията заяви, че "Агрополихим" напуска България, че 1100 човека ще бъдат съкратени и че не виждат смисъл да се водят инвеститор клас А. Министерството реагира мигновено. Още на следващия ден, по-известен като рождения ден на премиера, министър Мирослав Найденов подписа необходимия документ. Проблемът е решен. Точка. 

Така звучи накратко иначе дългата история на депото на торовия завод в Девня, приватизиран в края на 1999 г. Въпросът може би е приключен за "Агрополихим". Въпросите около историята обаче остават. Защо нещо, което би трябвало да е рутинно за администрацията, отнема години. И защо, ако е било толкова сложно, успява да се разреши в миг, след като нещата придобиват публичност и започват да излизат извън контрол. Ако голяма чуждестранна компания като "Агрополихим" прекарва осем години на бюрократичната въртележка, колко ли време тихо се въртят малките? Щеше ли проблемът изобщо да бъде решен, ако не беше фирма, в която работят 1000 души и синдикати, готови да излязат на протест. И накрая - може ли играта на нерви от страна на администрацията някой път да доведе до сериозни последствия за икономиката, екологията и имиджа на страната.

Няма такова депо

"Агрополихим" се опитва да построи новото си депо за отпадъци от 2004 г. Тогава компанията внася документите си за придобиване на терен, който е под юрисдикцията на Министерството на земеделието. Старото депо се изчерпва и е опасно за употреба. Проектът за ново е за над 15 млн. лв. Трябва да отговаря на всички екоизисквания, да има необходимите долни и горни изолации, предотвратяващи замърсяване на почвата, подземните води и емисиите в атмосферата, да разполага с пречиствателни съоръжения. През 2006 г. Министерският съвет взима решение за смяна на статута на терена. От 2010 г. има издадено комплексно разрешително от екоминистерството. Теренът е замърсен и не представлява земеделска, горска и т.н. ценност. И не на последно място има европейски екоизисквания за депа, на които индустрията в страната трябва да отговори.

Проектът обаче все още не е реализиран, тъй като Министерството на земеделието (иначе забележително бързо, когато става въпрос за промени в Закона за горите например) бави заповедта за учредяване на право на строеж. Компанията няколко пъти изпраща документацията си и няколко пъти актуализира давността на различни документи, изтичаща поради протакане. Назначена е и специална комисия с председател съветникът на министър Найденов Симеон Главчев. Комисията трябва да определи таксата, която компанията да плати, ако иска право на строеж, която се пресмята на база оценка на терена.

Оценката невъзможна

От "Агрополихим" обясняват, че според изчисленията на независимия оценител (3.34 лв. на квадрат), избран от Регионална дирекция по горите - Варна, компанията трябва да заплати 302 хил. лв. В сравнение с терени в района за аналогични цели цената била по-висока с 40%. Главчев обаче имал предложение цената да се увеличи на 15 евро на квадрат или таксата да скочи на 2.5 млн. лв. По непотвърдена информация на компанията оценителят остава на своя вариант. През март комисията решава да не разглежда преписката, тъй като нямало инвестиционен проект. От компанията, а и от строителния бранш обясняват, че такъв може да се представи, след като инвеститорът вече има право на строеж.

"Невъзможно е такъв инвестиционен проект да бъде съгласуван и одобрен от общинските власти. Тази процедура следва само след като вече има учредено право на строеж", се казва в хронологията на събитията, представена от фирмата до други членове на кабинета. Това обяснява и писмото на белгийския посланик до министър Найденов, в което се казва, че компанията е била поставена в ситуация - параграф 22 между регионалната дирекция по горите и община Девня.  "Агрополихим" все пак изпраща инвестиционен план (не проект) с количествени и стойностни сметки. 

Следва мълчание. От компанията изпращат писма до министерството, до премиера, до министъра на икономиката. Накрая става ясно, че министърът отново е възложил да започне процедурата с аргумента, че пазарната оценка представлява голяма сложност. През юни обаче давността на някои документи отново изтича. Перспективата е да се започне отначало, като това може да доведе до поетапно затваряне на производствата на завода. Компанията реагира крайно. И въпросът е решен - таксата е 743 хил. лв.

Министерство, оплетено в себе си

Аргументите на министерството за забавянето се плъзнаха по повърхността: грижим се за постъпленията в бюджета и не искаме да ни обвинят в държавна помощ. Това само по себе си е чудесно. Теориите и аргументите на ведомството обаче показаха или неразбиране на тематиката, или нестиковане на версиите между отделните структури в самото министерство. Медийният съветник на министър Мирослав Найденов убедено заяви няколко пъти пред "Капитал", че причината за забавянето е, че инвеститорът сам е назначил оценителя и той е посочил ниска цена. Самият Найденов пък коментира пред в. "Сега": "Нямаше начин да подпиша. За 181 дка "Агрополихим" ми представиха оценка от независим оценител правото на строеж да струва 60 хил. лв."

На въпроси на "Капитал" обаче Регионалната дирекция по горите - Варна, опроверга тезата на министъра си принципал (навярно без да иска), че се работи с оценки на фирмата, (заинтересувана страна не би и трябвало да дава официални оценки). Дирекцията признава, че "РДГ - Варна, е възложила изпълнението на оценката на правоспособен експерт, член на Камарата на независимите оценители в България". От дирекцията отказват да посочат кой е той конкретно, за да потърсим неутралното му мнение, но обясняват, че съгласно договора му е изплатена сума от 500 лв.

"Те определят таксите, ние не можем да се пазарим. Ние или я плащаме, или не я плащаме", коментира Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим".

От цялата история победители няма. Компанията загуби ценно време, все още не разполага с ново и модерно депо. От което губи и околната среда. Представителите на властта изглеждат все по-абсурдно, решавайки по рицарски рутинни проблеми. Но най-голямото поражение е по линия на имиджа на страната. И без да се стига до реално спиране на мощности, крайните заявки на чужд голям инвеститор за емигриране са лош сигнал за тези, които могат да дойдат.