Две нови забрани в цигарения сектор ще влязат в сила съвсем скоро, след като Народното събрание прие на второ четене във вторник поправките в Закона за тютюна и тютюневите изделия. И двете промени са най-малкото спорни. С първата депутатите прекратяват както продажбата, така и производството на заготовки за цигари с филтри, с което сериозно удрят бизнеса на "Юрий Гагарин БТ". Втората, която би трябвало да стопира продажбите на цигари в интернет, пък е трудна за контролиране.

Неочаквана намеса

С първата промяна държавата забранява да се продават на дребно заготовките за цигари с филтър - т.нар. туби или гилзи за пълнене с тютюн, към които има и филтър. Въведението беше вмъкнато в текста на закона между първо и второ четене на проекта, а аргументът за него е, че пушачите и търговците пълнели тубите с нелегално търгуван тютюн или такъв собствено производство и ги продавали в кутии от вече изпушени цигари. По този начин, по думите на вносителя на текста - депутатът от ГЕРБ Емил Димитров, се ощетявал пазарът на цигари с бандерол. Забраната очевидно е нелепа, защото от продажба не се спират хартията за свиване и филтрите, които се предлагат поотделно.

По време на самото обсъждане обаче текстът придоби по-всеобхватен вид. По предложение на депутата от ДПС Камен Костадинов в него беше вмъкната забрана и за производството. Така след влизането на закона в сила българските фирми, които правят такива заготовки, трябва да спрат да работят. Част от тях, предпочели имената им да не се споменават, намират поправката за лобистка от страна на "Булгартабак", който виждал във фирмите им свои конкуренти.

Най-засегната като мащаби на бизнеса си е свързваната със собствениците на Първа инвестиционна банка "Юрий Гагарин БТ" - Пловдив. "Това е стряскаща новина, която не зная как да определя. Доколкото разбрах от дебата, с този текст ни забраняват да произвеждаме гилзи. Те са 20% от нашия капацитет, като 80% от тях са предназначени за износ. Месечните ни приходи по това перо са 600 хил. лв. Имаме клиенти в целия ЕС, вече имаме продажби и в САЩ. През този месец сме произвели шест тира с такива заготовки за износ. Освен нас в България има още 4-5 производителя. Ако забраната влезе в сила, оставяме европейските пазари на своите конкуренти – в Полша има 11 такива производителя, в Румъния – два, големите цигарени компании също произвеждат гилзи. Само мога да кажа, че през миналата година сме платили 7.5 млн. лв. данъци и осигуровки и средната заплата при нас е 1250 лв.", коментира Иван Шарланджиев, изпълнителен директор на "Юрий Гагарин БТ".

Въздушен контрол

Втората забрана е да се продават цигари, пури и тютюни по интернет. Смисълът на това ограничение е, че през български страници могат да се поръчат продукти, за които не са платени акцизи и ДДС или пък откровени фалшификати. Промяната беше предложена от част от цигарените компании като мярка за борба със сивия сектор. Въпросът е, че българските власти трудно могат да контролират чужди сайтове и мярката на практика е трудно приложима. Освен това през ноември се очаква България да ратифицира протокола за незаконна търговия към Рамковата конвенция за контрол на тютюна, където такава забрана не фигурира. Тогава вероятно ще се наложи законът пак да бъде поправян. Повечето държави се справят с проблема, като лицензират сайтовете и следят дали продаваните цигари са с платен бандерол и дали са легално произведени.

С друго решение парламентът реши до три месеца България да се включи в европейската система за контрол на съставките на цигарите, където производителите и вносителите да вписват точния химически състав на всяка марка цигари. Големите чуждестранни производители членуват в системата от години и практически мярката ще засегне само българските фирми, които спешно трябва да приготвят документацията на своите марки.

Фонд "Тютюн" най-после се закрива Фонд "Тютюн" вече не съществува, а държавата няма да се занимава с регулиране на производството, изкупуването и търговията с тази земеделска култура, предвижда друга промяна в ресорния закон. Така отпадат и определяните от правителството срокове за изкупуване на тютюна, изплащането на помощи и субсидии за сектора, безвъзмездното предоставяне на семена, както и намесата на изпълнителната власт при определянето на изкупните цени. Занапред тютюнопроизводителите ще бъдат регистрирани като земеделски производители и ще бъдат подпомагани по общия ред.  Фондът беше създаден през 90-те години на миналия век с цел да субсидира производството на агрокултурата. Идеята той да бъде закрит се лансира от доста години с довода, че тютюнопроизводството е като всеки друг земеделски сектор и няма причина помощите към него да не могат да се администрират от фонд "Земеделие". Деликатният момент през годините на прехода беше, че фондът субсидираше производители, които бяха електорат предимно на ДПС, и обикновено партията на Ахмед Доган се противопоставяше на идеята да бъдат отнети привилегиите на сектора. Съществуването на фонда след 2010 г. обаче стана напълно безсмислено. Тогава изтече преходният период след приемането на България в ЕС, в който можеше да се изплащат премии за тютюн. Така още в началото на 2011 г. правителството прие проектозакон, предвиждащ фондът да бъде закрит, а помощите по линия на националното подпомагане започнаха да се изплащат от фонд "Земеделие". Проектът на кабинета така и не бе внесен в парламента, тъй като такъв бе предложен и от депутати на ГЕРБ. Впоследствие се оказа, че при гласуванията в парламента няма текст за закриване на специализираното държавно звено и то продължи да съществува с 20 души служители, докато земеделското министерство подготви нов проект, който сега беше гласуван. И сега той не мина през депутатите без оспорване. Корнелия Нинова от "Коалиция за България" настоя текстът да не се приема, защото тютюнопроизводството има нужда от подпомагане, а 100 хил. души от сектора са обречени на бедност. От своя страна зам.-министърът на земеделието Цветан Димитров изтъкна, че от встъпването си във власт до момента правителството е изплатило 329 млн. лв. на тютюнопроизводителите.