Наситен пазар и клиенти с все по-ниски доходи, комбинирано с регулаторен натиск за свиване на цените. Нормално този коктейл за телекомите се превръща в свиващи се приходи и маржове. При това положение - нищо чудно, че конкуренция от нови мобилни оператори не се появява, и то не защото държавата не ги пуска. След като дълги години Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) създаде комфорт на трите големи - "Мобилтел

Линк досие

Мобилтел, познат повече с търговското си наименование ... Цялото досие

", "Глобул" и "Виваком", да завладеят целия пазар, преди половин година тя даде три нови лиценза. Сега обаче тече обратният процес и регулаторът си взема два от тях за неплащане, а третият още не е използван и не е ясно дали притежателят му ще успее да предложи услуга. Тоест - съвсем очаквано опитите на държавата да създаде нова GSM конкуренция се оказаха безплодни. Защото са закъснели, защото са комбинирани с много неизвестни и защото се базират на свръхочаквания за потребителското търсене, които няма как да се оправдаят в момент на криза.

Въпросът с парите

Трите компании, които взеха разрешителни за изграждане на мрежи за мобилни телефонни услуги през декември миналата година, са сателитният оператор "Булсатком", "Макс телеком" на създателя на "Мобилтел

Линк досие

Мобилтел, познат повече с търговското си наименование ... Цялото досие

" Красимир Стойчев и никому неизвестната "4джи ком". След като няколко пъти регулаторът провежда все по-инфарктни срещи с представители на трите фирми, приканвайки ги да платят таксите за лицензите си, а това не се случи, на 15 юни комисията единодушно реши да открие процедура по отнемане на два от тях: на "Макс телеком" и на "4джи ком". Разрешителните на всяка от двете фирми струват по 30.4 млн. лв. - такса за използване на по две ленти по 8 MHz в диапазона 1800 MHz за 10 години напред. Нито лев от тези пари обаче не е внесен. Единствен от трите кандидата да конкурират GSM операторите плащания по лиценза си е направил "Булсатком". По неофициална информация сателитният доставчик е дал в КРС вече над 12 млн. лв. от общо 19 млн., колкото трябва да плати за двете си честотни летни по 5 MHz, и отделно се е издължил по месечните такси за тях.

Въпросът с делата

След решението на регулатора да отнеме разрешителните на Красимир Стойчев и "4джи ком" процедурата за това трае около месец. Междувременно двете фирми имат 14 дни срок да го обжалват. "Аз, разбира се, ще обжалвам", категоричен е Стойчев. По думите му причината да не плати таксата за честотите е юридическа: раздаването на разрешителните се оспорва от "Глобул" пред Върховния административен съд. "Нямаме никаква гаранция, че съдът утре няма да отнеме лицензите. Ако това се случи, за какво ще сме плащали", е неговата логика. Естествено, има го и другото обяснение от телекомуникационните среди - че бившият собственик на "Мобилтел

Линк досие

Мобилтел, познат повече с търговското си наименование ... Цялото досие

" просто не е намерил финансиране за новия си проект, който няма как да подплати със собствени средства. "Надявам се ВАС по-бързо да разреши казуса, да внесем таксата и да започнем да работим", твърди Стойчев. Що се отнася до "4джи ком" - положението е такова, каквото винаги е било: не дава никакъв коментар.

Ако няма лиценз, не дължим и такса за него, твърди собственикът на "Макс телеком". Друга обаче е позицията на КРС. Според нейните юристи, въпреки че разрешението е отнето и мрежа не се изгражда, получателят му е длъжен да си плати таксите: както първоначалната, така и последващите месечни такива. Тук е интересният момент: дори и след протяжни съдебни дела държавният регулатор да успее да накара Красимир Стойчев да плаща 30 млн. лв., то как ще направи същото с "4джи ком"? Фирмата на практика няма активи освен капитала си от 50 хил. лв. и никой, камо ли регулаторът, не е дал сигнал да знае кой стои зад нея. Дори и да успее да я осъди, държавата няма как да вземе от нея никакъв актив - такъв не съществува. Според регистрите, "4джи ком" е собственост на "Ултра ком БГ". Тя пък е 100% притежание на Евгени Гаврилов Цолов, който според експерти от сектора е консултант.

Въпрос на още разходи

Моделът, на който "Булсатком" разчита, по принцип изглежда смислен: да предложат и мобилни услуги, използвайки вече набраната си база абонати на телевизия и интернет и предлагайки обвързване на трите услуги. От "Булсатком" за момента не обявяват нищо конкретно по проекта си, освен че той е в ход и дори вече се говори с доставчици на оборудване. След като вече е платила над 12 млн. лв. такси, за компанията явно е късно да се отказва от замисъла. Въпросът е дали тя ще намери партньор или кредитор, за какъвто досега не се е чуло. Търговското предприятие на дружеството вече е заложено срещу 4.75 млн. евро кредит от ДСК и 4 млн. евро плюс 6 млн. лв. от софийския клон на Citibank. А и ако финансирането беше безпроблемно, операторът нямаше да се затруднява с цената на лиценза си, което е нищожно на фона на 100-те млн. евро, колкото по най-груби изчисления на консултанти от бранша би излязла самата техническа мрежа. Нито пък щеше да се стига дотам, както стана преди няколко седмици, че bTV да блокира сметките на доставчика заради 3 млн. лв. неплатени права за разпространение на каналите й.
Тоест - макар и да не губи лиценза си, за "Булсатком" голямата игра тепърва предстои.

Последният въпрос: За кого е провалът?

Идеята на държавния регулатор, обсъждана с години, беше да даде достъп на нови играчи до нетипичния за GSM честотен спектър на 1800 MHz, за да могат те да развиват там услуга с две поколения над тази на действащите оператори: трансфер на данни, високоскоростен интернет, телевизия и т.н. Тя обаче беше обречена най-вече заради лошо подбрания момент: по време на криза малко инвеститори са готови да поемат нови рискове. Ако честотите бяха предложени по този начин преди години, когато пазарът растеше, на него имаше незавладени територии, а секторът беше сред най-ефективните, всичко щеше да е различно. Съществен довод да няма тълпа желаещи оператори е и че КРС не се ангажира с никакво съдействие на евентуалния нов участник на пазара - например да му гарантира достъп до вече изградена инфраструктура на конкурентите. Не е за подценяване и фактът, че на сегашното си ниво потребителите масово не проявяват готовност да плащат за екстри, каквито би им предложила платформата на новото поколение оператори (виж данните в съседния текст).

На фона на всичко това - ирония на съдбата е, че точно в седмицата, когато КРС отне лицензите на "Макс телеком" и "4джи ком", регулаторът получи похвали както от еврокомисията, така и от Комисията за защита на конкуренцията, че напредва в управлението на честотния спектър и насърчаването на конкуренцията в мобилните услуги.