През деня по улиците понякога е трудно да се разминаваш с преминаващите групи туристи. Много от тях са японци, от година-две и китайци, и прилежно слушат обясненията на водача си, докато разглеждат с любопитство непознатите сувенири. Велико Търново е град за туризъм и щом навлезете в старата част на града, попадате в един от основните туристически обекти на България. Традиционните маршрути в града са хълмът Царевец с възстановената крепост, Самоводската чаршия, Регионалният исторически музей и близки до центъра места за разходки като паметника на Асеневци. 

Амбициите на старата столица

Всичко изброено дотук обаче има един голям недостатък – то може да се обиколи и за ден, т.е. градът все още трудно успява да се възползва от туристическите си забележителности така, че да генерира и повече допълнителен бизнес около тях. Ако се наложи преспиване, Арбанаси изглежда по-привлекателно място, отколкото областният град. Селото е на няколко километра извън града и заради статута му на архитектурен резерват не е пострадало от грозно презастрояване и мегаломански хотели.

Заместник-кметът на Търново Снежана Данева-Иванова обяснява, че общината се старае с различни проекти да привлече туристите да остават поне за една нощ в града, което означава и заетост на хотелите, и повече приходи на заведенията за хранене. С пари от ЕС в момента тече реконструкция на площада пред Царевец и се възстановяват няколко църкви, както и Владишкият мост. Изпълнява се и воден проект за над 40 млн. лв., който трябва да осигури по-добра питейна вода и по-малко аварии – нещо изключително важно за туристически център. 

Според Иванова туризмът в града се развива добре, а от общината все повече залагат на културния. "Там е сегментът, който се посещава от по-платежоспособни хора", казва тя. По нейни сметки входът за обектите – Царевец, музеите и др., не е скъп, има и семейни билети. 

Данните на Националния статистически институт показват, че към края на миналата година в града е имало малко над 5 хил. легла в местата за настаняване, които са общо 104. Броят на нощувките през миналата година е бил над 261 хил. при 188 хил. за 2010 г. Посещенията на чужденци са се увеличили за една година с 30%, а тези на българи – с над 40%. Това, разбира се, е довело и до повишение на отчетените приходи от нощувки с близо една трета до над 9.3 млн. лв. за цялата минала година. Кризата не е подминала този отрасъл на местната икономика – през 2009 г. е имало значително намаление на броя нощувки, показват данните на НСИ. Спрямо 2008 г. те са паднали с 14%, още едно леко намаление е имало и през 2010 г., но през миналата те са скочили с близо 40 на сто. За последните четири години и броят на хотелите се е увеличавал постоянно, показва още статистиката (виж таблицата). 

На фокус - "Етъра" 

В Габрово тенденциите в туризма са подобни на Велико Търново – и там е имало спад през 2009-2010 г., но през миналата е започнало възстановяване. Броят на туристите е доста по-малък, отколкото в старата столица. Малко са и чужденците, посещавали района. Една значителна част от туристите идват в града заради музея на открито "Етъра", който е създаден през 1964 г. и е единственият подобен в България. Пикът в посещенията му през последните пет години е бил през 2008 г., когато над 200 хил. души са минали през него, сочи статистика на комплекса. 

"Туристическият поток е малко непредсказуем. Музеят работи целогодишно и е нормално през зимата да има спад. Миналата година като цяло беше добра и отбелязахме повишение", коментира директорът на музейния комплекс Ангел Гоев. В последните няколко години и цената на билета за вход е останала непроменена – 4 лв. за възрастни и 2 лв. за деца над 7 години и пенсионерите. 
Освен с изработените по оригинал и пренесени къщи и занаятчийски работилници в музея оттам се стараят да привличат туристи и с различни обичаи и възстановки. Доста посещавани са възстановката на Лазаровден през пролетта и на седянката на празника на Голяма Богородица в средата на август. Едно от най-големите събития е международният панаир на занаятите, който се провежда в първата седмица на септември. Наскоро от комплекса са организирали конференция и изложение за националната кухня, на което са представени ястия от различни региони на България. 

Интерес от чужбина

"През последната година има увеличение на броя чужденци. По едно време идваха доста руснаци, напоследък има много французи", разказва Гоев. Почти всички работилници в комплекса са дадени под наем на занаятчиите при доста строги условия – като например да работят с традиционните стари инструменти. Гоев казва, че не е трудно да се намерят занаятчии, тъй като "Етъра" е добър пазар и вместо производителите да си търсят клиенти, тук купувачите идват при тях сами. Някои от занаятите, към които няма такъв голям интерес, се поддържат от самия комплекс - занаятчиите работят за "Етъра". Такива са производството на гайтани, на звънци и хлопки, мутафчийството (производство на дисаги, торби и изделия от козя вълна). 

"Пазарът диктува кой занаят да живее", каза Ангел Гоев. Финансовата издръжка на "Етъра" е напълно самостоятелна – по негови оценки приходите им са добри, успяват да покриват разходите си и дори да внасят част от печалбата си в общината.

Продавачката от сладкарската работилница разказва, че бизнесът им не върви чак толкова добре. "Чужденците много често само минават, разглеждат, но не купуват, ако екскурзоводът не им каже, че тук е магазин". 

Пред фурната за симид (вид малки хлебчета) обаче има опашка, а ателието за глинени съдове е пълно с част от група китайски туристи, на един от които дълго време продавачите не успяват да обяснят, че трябва да се разпише на касовата бележка за покупка с банкова карта.