Тук фар, там кабелче

Белгийската компания не е сред най-познатите на потребителите и произвежда основно един продукт, но пък клиенти й са едни от най-големите автомобилни гиганти в света

4 юли 2011

България има 1 (един) завод за производство на автомобили, който работи от едва няколко месеца. Но страната бавно и почти незабележимо се разраства като доставчик на автомобилни компоненти за някои от най-големите гиганти в сектора. Дори и в разгара на кризата различни компании продължиха да увеличават производството си и в момента около 30 фирми изнасят за Европа. Заводите са все нови и чужди, вече имат завиден оборот от над 1.5 млрд. лв. и нищо чудно в сектора да са половината от производствените инвестиции през последните години.

Нови играчи от Турция, Германия и САЩ продължават да оглеждат България, която се конкурира със Сърбия, Румъния и Македония като предпочитана производствена дестинация. За турска компания, производител на фарове, влизането е почти гарантирано. Докато германски концерн за автоклиматици и американски за въздушни възглавници все още се двоумят, но има шанс да предпочетат България.

Защо тук

През последните години балканските държави донякъде изместиха Словакия, Полша, Чехия и Унгария, които бяха предпочитани от компаниите в сектора преди 10-15 години, но разходите в тях нараснаха и за производителите е все по-рентабилно (заради ниските заплати) да инсталират мощностите си на изток. Плюс е и близостта до автомобилните заводи в Румъния, Турция и Сърбия. Освен удобната и евтина логистика регионът е предпочитан и ако трябва бърза пренастройка за детайлите, както и за по-бутикови и малки серии.

Силната конкуренция между балканските държави за повече инвеститори е напълно разбираема. Инвестициите в производство откриват стотици работни места, променят икономическия облик на страните и увеличават износа с милиарди.

Най-яркото доказателство, че секторът вече е ключов и за България, е, че в чуждестранните производители на автомобилни компоненти в България работят над 15 000 души. Приходите на водещите шест компании в сектора надхвърлиха 1 млрд. лв. през 2011 г. (виж инфографиката). Те са международни предприятия, които работят по дългогодишни договори с европейските автопроизводители. Например японската "Язаки България" произвежда автомобилни кабели в Ямбол за Renault. В момента пред завършване е и вторият завод на компанията в Сливен, който ще работи с Ford. Друга група, която продължава да увеличава инвестициите си, е френската Montupet. Производителят на алуминиеви компоненти доставя на Audi, BMW, Ford, Dacia и Volvo. До края на тази година компанията ще вложи 12-15 млн. евро в разширяване на мощностите, най-вече в ново хале от 10 000 кв.м. За последните три години русенското дружество е увеличило приходите си от 12 на 100 млн. лв. и очаква още 40% ръст през тази година.

Доказателство колко привлекателно е производството на авточасти в България са и корпоративните придобивания на основни играчи в сектора. Компаниите "Сензор найт индастриал" и ЕПИК, които бяха част от белгийската група Elex, бяха продадени съответно на регистрираната в Холандия Sensata и на филипинската Integrated Micro-Electronics Inc. (IMI). "Сензор найт" произвежда основно един продукт - температурни сензори, които се намират във всички автомобили в Европа. Клиенти на компанията са гиганти като Volkswagen Group, KIA и Hyunday. От своя страна ЕПИК прави чипове за различни системи, които впроследствие се вграждат в модели на BMW, Mercedes, Fiat и много други.
Друга компания, която продължава да разширява дейността си в България, е американската Johnson Controls. Различното тук е, че не се произвеждат компоненти, а се правят разработки. Предприятието в София обяви в края на 2011 г., че ще наеме още 60 софтуерни инженери към персонала си от 550 души, които са ангажирани в създаването на софтуер за електрониката на почти всички големи автомобилни компании. За тази цел Johnson Controls финансира програми в различни университети.

Една от последните компании, които навлязоха в страната ни, е южноафриканската ALC. От тази година в завода си в село Мусачево край София тя произвежда кожени тапицерии за седалките на 5-а и 7-а серия на BMW. Според инвеститорите България била предпочетена пред страни като Полша, Унгария и Хърватия заради плоския корпоративен данък и икономическата стабилност. Очакванията на ALC са на петата година приходите да нараснат до около 90 млн. евро. За целта компанията ще разшири клиентите си в Европа. От ALC преговарят и с българския производител на автомобили "Литекс моторс", но засега разговорите са в начална фаза.

"Всички компании, които вече са на българския пазар, са тук заради евтината работна ръка и квалифицирания персонал", казва Тил Трукенмюлер, чиято консултантска компания IMACOS Group има офис в България и работи с някои от големите производители на авточасти в Европа. Според него възможностите пред страната ни са не само да привлече нови играчи, но и да помогне на настоящите да надстроят бизнеса си в България. Като пример той сочи германския производител на тапицерии и седалки Grammer, който може да интегрира производствата си от съседни държави в българското си предприятие в ботевградското село Трудовец.

Ако на дошлите инвеститори се погледне по страни, всъщност съседна Турция вероятно ще е лидер. От години тук има няколко предприятия за кабели. Най-мащабна бе инвестицията на Sisecam. Наскоро производителят на каучукови изделия Teklas Holding вложи 15 млн. лв. в строеж на втори завод в Кърджали.

Скоро трябва да започне производство и турският производител на фарове Ayfar, който вече купи сграда в село Медовина в община Попово (виж карето).

Още надежди

Доставчиците на компоненти обикновено строят завод, който ще има сигурни поръчки за следващите пет до седем години. Сред компаниите, които в момента оглеждат България за следващата си производствена дестинация, е германската Behr-Hella Thermocontrol. Тя е сред европейските лидери в производството на климатици и работи както с луксозни производители като Lamborghini и Bugatti, така и с повечето от водещите автогиганти. Нейни представители са оглеждали Пловдив за евентуален бъдещ завод, съобщи кметът на града.

Преди няколко месеца германският химически гигант BASF също обмисляше инвестиции в производство на катализатори за автомобили и камиони в България, но все още няма решение от централата на компанията. Страната ни се "състезаваше" с Македония, Чехия, Словакия и Румъния.

България е сред кандидатките и за завод за въздушни възглавници на един от лидерите в производството на автомобилни компоненти - TRW. Представители на американската компания вече са посетили потенциални производствени мощности в Сливен, Стара Загора и Първомай. Според първоначалните информации TRW планира да създаде до 1000 работни места, които да произвеждат за основните й клиенти в Германия като BMW, Mercedes и др.

Най-големият конкурент на страната ни е Сърбия, която предлага държавно финансиране от 12 млн. евро на германците, или половината от стойността на проекта. България не предлага подобни стимули, но предимствата на страната ни са плоският данък и лесният износ заради членството в ЕС.

Интересът в разгара на една от най-големите кризи в историята на Европейския съюз показва, че дори и без автомобилно производство България се опитва и бавно успява да привлече чуждестранни инвеститори. Те може и да не са от калибъра на Renault и Ford в Румъния или Fiat в Сърбия. Но със сигурност са добре дошли за българската икономика.

Facebook
Twitter
Зарче
Email
Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

Сума за дарение: Дарение
Плащането се осъществява чрез ePay.bg

							Етикети:
	
			автомобили
		
			автомобилни части
		
			завод
		
			производител
		
			производство
		
			Румъния
		
			Сърбия

62 коментара

Избор на тип:

cinik Рейтинг: 4448 Неутрално

3 авг 2012 17:28 1

- +Оценка
-3 +153

Малка забележка - Румъния и Сърбия дават наистина неразумно големи субсидии и квази-субсидии за автомобилните производители на своя територия. Щетите от тях надхвърлят ефекта от присъствието на заводите. Румънците даваха 1200 евро субсидия за подмяната на стара кола с нова, разбира се с така натамънени параметри, че да бъде Дачия. Отделно е дискриминиран вносът на стари коли с най-различни екотакси, което праща румънските потребители и частни фирми да си регистрират колите в България. Въпреки че статистиката показва, че дори москвич с автогазова уредба замърсява въздуха в пъти по малко от Евро 4 дизел. Сърбите пък отпускат държавен кредит за купувачите на Фиат пунто, но въпреки това за 10 години напъни са произвели няма 30 хиляди бройки.

Заради тези случаи, доколкото същите са си част от цялостен икономически манталитет, накрая си издъниха целите бюджети и докараха на власт популисти. Само една новина от Сърбия от вчера:

Ministar finansija i privrede Srbije Mlađan Dinkić izjavio je danas da je deficit državnog budžeta Srbije u ovoj godini dostigao rekordan iznos od 2,2 milijarde evra.

Ами честито, 2,2 милиарда дупка в бюджета до средата на годината. На този фон кел файда, че са откраднали 5 пишман-инвеститора от конкурентите си наоколо.

_____

"В интерес на обществото ни няма да се съобразявам с интересите на когото и да е.“ П. Орешарски (30.05.2013). ПЛАМЕНЕ, ОБЕЩАНОТО СЕ ТЪРСИ КАТО НАСЛЕДСТВО!

// Бизнес / Компании

Тук фар, там кабелче

Без да е звезда, България продължава бавно да привлича производители на авточасти

Инфографика

Още по темата

62 коментара

преглед на коментар

Нов Коментар

Абонирайте се и получавате повече