Нито един от кандидатите не успя да изпълни условията на икономическото министерство за изготвяне на екологична оценка на Националната стратегия за развитие на минната индустрия. Обществената поръчка за 110 хил. лв. беше обявена в началото на май. В края на юли обаче стана ясно, че процедурата е прекратена, въпреки че оферти бяха подадени от три фирми - "ПОВВИК", "П-Юнайтед" и "Денкщат - България". "Мотивите са, че нито един от участниците не отговаря на предварително обявените от възложителя условия", казаха от МИЕТ. Оттам обещаха в най-скоро време да бъде открита нова процедура. Въпреки това секторът едва ли ще има стратегия преди изборите догодина, а какво ще стане след това едва ли някой може да прогнозира.

Странни изисквания

Условията за участие в процедурата за избор на консултант са изложени на четири плътно изписани страници. Според източник на "Капитал Daily" обявяването на решението на комисията се е забавило, защото от МИЕТ са поискали допълнителни уточнения от кандидатите. Въпреки това се оказва, че нито една от компаниите не може да покрие условията, а експертите им не притежават нужната квалификация. Причината за това обаче не е в липсата им на опит, а в самите изисквания и формулировката им.

Експертите например трябва да имат опит в изготвянето на ОВОС или оценка за съвместимост на инвестиционни предложения за добив на подземни богатства. И макар че самото изискване е логично, странното е, че единственият начин да докажат това е със становище. Такива становища обаче по принцип не се предоставят на консултантите, а на инвеститорите и няма гаранция, че експертите ще могат да ги получат. "Имахме затруднение при намирането на такива становища за доклади по ОВОС, изготвени преди много години", обясни управляващият партньор в "Денкщат - България" Боян Рашев.
Не по-малко странно е изискването за компетенции, които не съществуват при ОВОС. Един от експертите например трябва да е в областта на материалните активи. Той трябва да е магистър по технически науки с професионално направление архитектура, строителство и геодезия. В същото време обаче трябва да е участвал в разработване на ОВОС за добив на подземни материали. "Няма такъв компонент при ОВОС и съответно няма как експерт да докаже, че е правил такова нещо", категоричен е Рашков. Същото се отнася и за експерта в областта проучване и добив на подземни изкопаеми. "Не се случва за първи път МИЕТ да поставя условия, които не отговарят на закона", коментира управителят на "П-Юнайтед" Петър Петров.

На границата с дискриминацията

Проблем за министерството се оказва и когато някой от експертите е доктор или доцент, но е завършил преди много години и няма документ за магистърска степен. "Имали сме забележка защо даден доцент не е представил диплома за магистър", каза Рашев.

Ако тези изисквания обаче звучат, меко казано, странно, непризнаването на чуждестранните дипломи граничи с дискриминация. "Не признаха дипломата на един от експертите ни, който е завършил в Русия, въпреки че имаме двустранно споразумение за това от 1972 г.", посочи Петров. Всъщност, ако някой от екипа е завършил в чужбина, на практика няма шанс да прескочи летвата на министерството, тъй като легализацията на дипломата отнема доста време. От МИЕТ обаче изискват такива лица да докажат, че имат признато висше образование "при условията и по реда на Закона за висшето образование и Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища". "Това практически отхвърля всеки чуждестранен експерт, а и много българи, завършили в чужбина", коментира Рашев.

Надпревара с времето

Изготвянето на стратегията беше предвидено с влезлите в края на 2010 г. поправки в Закона за подземните богатства и беше изчакано търпеливо от сектора. "По-важно е тя да се направи внимателно и да се обмисли добре", коментира още преди месеци изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Андреев. Времето обаче вече може да се окаже проблем, тъй като тепърва трябва да се открие нова процедура, а само срокът за изготвяне на екологичната оценка е една година. Стратегията ще трябва да мине и през обществено обсъждане, преди да бъде гласувана от кабинета. На базата на този документ трябва да се направят допълнителни промени в Закона за подземните богатства, които да улеснят работата на добивните компании. Става дума най-вече за облекчаване на процедурата за смяна на предназначението на земите. Очаква се в закона да бъде включен и механизмът за изчисление на концесионните възнаграждения, който в момента е регламентиран с наредба. "За нас това са много важни промени, тъй като касаят различни проблеми, които компаниите в момента срещат", каза зам. генералният секретар на Българската асоциация на производителите на инертни материали Надя Лазарова. Като се има предвид, че през 2013 г. предстоят парламентарни избори обаче, възможно е законовите промени отново да бъдат отложени във времето.

От "Денкщат - България" и "П-Юнайтед" казаха, че няма да обжалват прекратяването на процедурата за избор на консултант. Причината е, че се надяват по-скоро да бъде обявена нова поръчка. Дано този път условията да са изпълними.

Защо е важна стратегия Стратегията засяга един от ключовите сектори на икономиката. След като през 90-те години на миналия век голяма част от добивните компании бяха изправени на ръба на оцеляването, тези от тях, които прескочиха трудния период, сега са сред най-успешните и модерни предприятия в страната. Секторът осигурява около 5% от брутния вътрешен продукт, а производителността на труда в него се доближава най-много до средната за ЕС. По добив на полезни изкопаеми България попада в графата на т.нар. минни държави. Затова облекчаването на дейността в сектора има значение не само за компаниите в него, но и за икономиката като цяло.