Някои области от Южна България се възстановяват от кризата, но рисковете от застой, безработица и липса на кадри продължават да заплашват тази част на страната. Това е показало наблюдение на Института за пазарна икономика в осем областни града в Южна България. В края на юли екип на института се е срещнал с представители на бизнеса и неправителствени организации в няколко региона и като цяло разговорите са показали преодоляване на негативните ефекти за половината области. В останалите обаче икономиката е в застой или се влошава.

Лошо се развиват строителството и търговията на дребно – във всички области строителните фирми са засегнати от кризата и разчитат основно на обществени поръчки.

Смесени впечатления от индустрията

При търговията затруднението е и за малките, и за големи магазини – на места първите са затворили, а големите вериги закриват магазини или намаляват търговските си площи. Добре се развива преработващата промишленост, според ИПИ, като положителни примери са хранително-вкусовата промишленост и винарството. Много от тези компании работят основно за вътрешния пазар, така че е трудно да се определи еднозначно какво е състоянието на износа – на места има възстановяване на нивата отпреди кризата, на други се влошава.

Смесени са впечатленията и за приватизацията, която на места е протекла успешно и бившите държавни компании се развиват добре. На други обаче производствата са фалирали, като някъде те са наследени от нови частни фирми на бивши техни кадри. Има обаче и доста места, на които по думите на експертите "хората не са били толкова предприемчиви и чакат да дойде инвеститор, който да им създаде работни места".

Проблемът с безработицата

Проучването на ИПИ е открило, че на много места наблюдението за безработица сериозно се разминава с официалните данни, а голям проблем остават хората, които са трайно без работа и обезкуражените. В същото време помощ от бюрата по труда няма – записването се прави само, за да се получи обезщетение, а свободните работи места, към които хората са насочвани, са малко и за нискоквалифициран труд.

Въпреки тези проблеми промишлените компании се оплакват от глад на млади специалисти. Това се обяснява с липса на интерес от страна на младите хора и според икономистите ще стане още по-голям проблем за чужди инвеститори, които тепърва смятат да отварят производства в страната. Експертите посочват няколко основни причини за разминаването между бизнеса и безработните – работата изглежда тежка, мръсна и нископлатена, а нивото на обучение в средните училища е ниско. В някои случаи от техникумите излизат специалисти, за които работа няма, тъй като основно предприятие от района е закрито.

На места фирмите са започнали да организират транспорт за служители от други области, организират курсове и и се опитват да работят с образователната система.

Много негативно е отношението и на местната власт, смятат от ИПИ. "Ако бизнесът в отделните области се развива, това изглежда става не с подкрепа на местната администрация, а въпреки нея. Усещането за корупция, нагласени обществени поръчки и наличието на фирми, близки до  управляващите продължава да преобладава на повечето места".

Местните управляващи изглеждат ориентирани повече към политиката, отколкото към усилията си да подобряват състоянието на региона си и да помагат за увеличаване на заетостта и доходите. Според икономистите това е резултат и от натиска на централната власт върху общини, които не са от управляващата партия, като им се ограничават бюджетните плащания.