Илюстрация Увеличаване Автор: shutterstock Смаляване

За един кратък момент компенсаторките бяха основната борсова атракция. В началото на 2005 г. остатъчният държавен дял от 35% в БТК се приватизираше срещу реституционните книжа и в опитите да съберат по-солидни пакети преди сделката инвеститорите изстреляха цената им дори над номиналната им стойност от 1 лев. Оттогава и трите борсово търгувани разновидности компенсаторни инструменти тънеха в относително забвение, а търговията беше закотвена на нива около 20-30% от номинала.

Как се провеждат търгове Въпреки все по-засилващия се интерес към земеделските земи през последните годиниь е трудно да се открие информация за провежданите търгове в страната. Ниви от държавния фонд могат да се продават само срещу поименни компенсаторни бонове, като се предвиждат няколко вида търгове за земя - в общината, на областно и на национално ниво. При търговете в общинските и областните служби по земеделие могат да се явяват притежатели на компенсаторки, издадени само от местните поземлени комисии. Обявленията за тях се правят в съответните служби. На националните търгове, които се обявяват от земеделското министерство, пък могат да се явят всички с бонове, но няма как да намерят на едно място информация за всички търгове в страната. Според наредбата за националните търгове се издава заповед от земеделския министър, която трябва да бъде публикувана в централна и местна медия. В нея се включва информация в коя област се продава земя, но не и конкретни данни за големина на парцела, категория, землище и др. Така потенциалният кандидат трябва да отиде до конкретната община/област, за да се сдобие с точната информация. В случай че има интерес към парцели в няколко области, ще трябва да посети всички. За разлика от търговете за отдаване под аренда на държавни земи, които се обявяват до края на март, за продажбата няма регламентиран срок. Това означава, че целогодишно земеделското министерство може да пуска обяви за парцели в различни общини.

Затова и сериозното раздвижване през последните месеци на единия от тях дойде като изненада за лятно (а и по принцип) апатичния български капиталов пазар. Поименни компенсационни бонове (ПКБ), издадени от държавата като компенсация за отнетите по време на социализма земи, започнаха да се търгуват в значително по-големи обеми, а цената бързо скочи почти четири пъти до нива, невиждани от приватизацията на телекома насам. При това без да има някаква оповестена голяма приватизационна сделка.

Основната употреба на всичките видове компенсаторни инструменти е приватизацията. За разлика от останалите обаче ПКБ могат да се ползват и на търгове, където държавата продава земи от поземления си фонд, и земеделското министерство потвърди, че се готви такъв. Затова фактът, че именно те поскъпват стремглаво, веднага роди подозрения, че някой е имал предварително информация какво, къде и кога държавата готви за продажба и много отрано е започнал да оформя солиден портфейл за покупки.

Според три независими източника на "Капитал" основните купувачи са собствениците на "Винпром Пещера", които чрез различни свързани лица за около девет месеца са се сдобили поне с половината налични на пазара бонове. В числа това означава книжа за около 37 млн. лв. номинал, което би позволило покупка на земи за тази сума при реално платени едва около 15 млн. лв.

Трупането на пакета
започва през есента на 2011 г., или по-точно в края на октомври, когато изненадващо в няколко сделки на Българската фондова борса са прехвърлени около 30 млн. бона. Сделката е огромна за този пазар, защото реално толкова голям пакет притежава само от едно лице - американският инвестиционен фонд Artio International Equity Fund. Той (тогава под името Julius Baer International Equity Fund) го натрупва именно преди приватизацията на БТК, като заради големия интерес не успява да оползотвори целия си пакет. Отчетите на фонда са публични и оттам е видно, че точно в този период той е продал книжата си.

Справка в Централния депозитар, където са регистрирани всички издадени от държавата компенсаторни инструменти, пък показва, че боновете на фонда реално са около 40% от всички налични на пазара, т.е. регистрирани по подсметки на инвестиционни посредници, каквато е процедурата, за да се търгуват книжата на фондовата борса (виж таблицата). Иначе държавата през годините е издала компенсаторни инструменти за около 1.9 млрд. лв., като 500 млн. от тях са все още активни, т.е. не са използвани от притежателите им. Голямата част обаче са разпръснати някъде из цялата страна, често у хора, които или са забравили за тях или не се интересуват от тях. Тези, които са достъпни за бърза търговия, са именно книжата по подсметките на посредниците. При боновете това са една една четвърт от всички активни, т.е. около 75 млн. броя.

Реално тези книжки, макар да представляват задължение на държавата към собствениците им, през повечето време не служат за кой знае какво. Идеята е постепенно да бъдат предложени достатъчно активи за раздържавяване или други начини те да бъдат употребени, но за това няма фиксиран срок. Затова и пазарната им цена дълго време бе в рамките на 20-30 ст. и дори по-ниска при номинала от 1 лв. След приватизацията на БТК, а и досега все още няма толкова голяма сделка, че да събуди интереса към книжата, което донякъде е обяснимо - при дефицитите в бюджетите през кризата държавата предпочита да получи пари срещу малкото активи, които стигат до продажба, вместо да намали компенсаторките. Сега например предстои приватизацията на ВМЗ - Сопот, но частта, която ще може да се плати с такива инструменти, вероятно ще е едва 2-3 млн. лв., а и те могат да са от всички три вида компенсаторни инструменти, издадени от държавата.

Ако приватизацията обаче бе причина за този съществен интерес, по-логично бе заинтересуваните инвеститори да започнат да пазаруват от всички възможни книжа, а не само от боновете. Само че котировките на компенсаторните и жилищните записи останаха на нива около 20 ст., докато при боновете те се повишиха 3-4 пъти в рамките на девет месеца от около 20-30 ст.  до нива от 80 ст. преди няколко дни.

Маскираният купувач
Според три източника на "Капитал" купувачите са няколко юридически лица, зад които стоят интересите на "Винпром Пещера". Те са придобили дела на Artio през есента и продължават да пазаруват бонове и сега макар и на по-малки пакети, защото вече няма друг инвеститор с толкова много книжа на куп. Според някои източници активен купувач в този период е бил и банкерът Цветан Василев, който чрез свързани лица също има интерес в сектора като основен акционер на друг голям собственик на земя - "Агро финанс" АДСИЦ. Впоследствие обаче банкерът охладил интереса си към книжата заради останалите му инвестиционни проекти, смятат някои източници.

Обикновено на търгове с компенсаторки се предлагат земи с по-ниска категория - ливади, пасища и подобни Фотограф: Надежда Чипева

Така основен купувач остават компаниите около "Винпром Пещера". Те са свързани, от една страна, през адвокатска кантора "Базлянков, Станоев и Ташев" в Пловдив, която обслужва по-голяма част от бизнеса им. Работещият там адвокат Екатерина Николова обслужва три четвърти от дружествата. Някои от тях дори са регистрирани на адреса на кантората, чийто партньор Никола Базлянков е представител на един от офшорните акционери във "Винпром Пещера". Допълнително строителната компания на групата - "Галакси пропърти груп", където акционери са основните й собственици - Антон Щерев и Атанас Петров, е основен кредитор на някои от купувачите.

До редакционното приключване на броя "Капитал" не успя да се свърже с директните купувачи на боновете, нито с "Галакси пропърти", за да установи каква е причината за този завиден интерес към компенсационните бонове.

Управителят на компаниите за земеделска земя на "Винпром Пещера" - "Омега агро" и "Омега агро инвест", Борислав Петков коментира, че в момента те не купуват подобни инструменти на фондовата борса и не биха пазарували през трети лица. "Нямаме такава практика", каза Петков. Той поясни, че първото дружество все пак има около 80 хил. броя поименни компенсационни бона, а другото няма такива книжа. "Омега агро" е член на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, на която Петков е председател, и е сред най-големите частни собственици в страната с поне 160 хил. дка.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Скритият търг"