Регистрация

// Бизнес / Компании

37 5 окт 2012, 15:42, 11221 прочитания

Бай, бай, Бойница

Китайската "Тиенджин фарм култивейшън" се мести от най-бедния край на България след само един сезон там

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Слаб интерес към износа на царевица за Китай

В първия сезон след двустранното споразумение са експортирани малко над 5 хил. тона

13 май 2014

Започна износ на царевица за Китай

Нови 30 хил. тона ще отидат в страната в края на януари

9 яну 2014

Бедност и предразсъдъци

Една липсваща спирка осветли студената война в най-бедната община в България, която е едновременно забавна, тъжна и поучителна

12 окт 2012

От гара на гара и от век на век..

Един липсващ вагон и една изчезнала спирка по-близо до разпада на публичния транспорт

28 сеп 2012

Новите стопани на старата земя

Китайски инвеститор влезе в най-западналия земеделски регион в България. Това е част от нова световна тенденция

25 ное 2011

Бедната спирка на китайското земеделие – Бойница, Видинско

Държавната компания "Тянджин агробизнес къмпани" избра най-бедната община в ЕС, за да инвестира 10 млн.евро. Хората тук обаче не вярват, че това ще им помогне много

25 ное 2011
Комбайнът изглежда огромен дори отдалеч. Внушителната машина се червенее в началото на дълго поле с царевица, а паркиралите до нея два камиона изглеждат доста скромни на фона й. Огромната техника обаче е безполезна срещу прищевките на природата. "Няма много царевица", казва Иван, който управлява комбайна, но е спрял за непредвидено дълга почивка. Същото личи и на площадката за разтоварване, където има смущаващо малка купчина зърна, предвид че е ранен следобед, а работата кипи от сутринта. "Навсякъде е така, преди дни бяхме към Враца и там е същото", казва шофьорът на един от камионите.

Парчето земя е в северозападния край на България, в малката ивица между Дунава и сръбската граница, където се намира най-бедната община в България (и в ЕС) - Бойница. Тук е и първата в страната аграрна инвестиция на компания извън ЕС - китайската "Тиенджин фарм култивейшън груп къмпани". Изключително ниският добив обаче е само една от грижите на китайската компания, която за първи път се сблъсква с особеностите на българското земеделие. Повечето хора в селото вече знаят, че китайците ще се изнасят от Бойница веднага след като приберат реколтата. "Не могат да обработват цялата земя, която взеха - около 20 хил. декара, защото част от земята се е самозалесила. Освен това всеки земеделец знае, че се печели на третата година, няма как да са на печалба на първата година. Земята трябва да се обработи", казва кметът на Бойница Анета Генчева. Тя, както и останалите хора тук, говорят за китайските инвеститори като за някакви призрачни същества, с които контактът е почти невъзможен. "Опитахме се да ги приобщим, канихме ги на събития в селото, търсихме контакти и връзки, но не", съжалява Генчева.

"Обикновено, казва кметицата, двамата представители на "Тиенджин фарм култивейшън" не са тук - или са в Кула, или във Видин. Но тъй като е време за събиране на реколтата, а Бойница е няколко улици на кръст, не изглежда толкова сложно да откриеш двама китайци в селото. Чанг Ти Шъа и колегата му почиват на сянка до околовръстния черен път, между полето и площадката за събиране. Да, това е първата и последна година, която ще прекарат в Бойница. И проблемът далеч не е социализирането с местните, които всъщност, казва Чанг, те харесват.

Ниви в гората

При идването си преди 10 месеца, когато наемат около 13 хил. декара от "Мел инвест холдинг", Тиенджин получават заедно с "белите петна" (имоти, чиито собственици не могат да бъдат намерени и не са ги заявили за обработване) около 20 хил. дка при комасацията. При всичките им усилия те не успяват да засеят повече от 9 хил. дка - на останалите има гора и друго залесяване, което е следствие на дългогодишната липса на обработка. Китайската компания решава, че няма време да чисти за първата година залесяването, а както казва друг неин представител - Лю, не е ясна и цената, на която това може да се случи. На въпроса защо не са проверили ситуацията със земята, преди да подпишат договор, Чанг се усмихва и вдига ръце. "Аз нов тука", казва той.

Според него дори от тези 9 хил. дка добивът е ужасно малък - не повече от 100-120 кг на декар, при среден добив за областта от 365 кг. Причината не е само една. На първо място, земята наистина не е обработвана отдавна и добивите е нормално да са по-ниски. Второ, тази година като цяло е катастрофална за царевицата: засушаването през лятото доведе до изсъхване на реколтата на много места, особено там, където този тип култура не се полива. И трето, "Тиенджин фарм култивейшън" явно не са особено доволни и от партньора си - земеделската фирма "Мелница Търново", която обработва земята им. На въпрос дали ще работят с тях и когато ще се местят, Лю отговаря уклончиво.

Към слънчевата низина

Засега е ясно, че китайската компания категорично не се изтегля от България. До десетина дни ще има нова сделка, която ще ги премести в Пловдивска област.

Противно на съобщеното преди месеци, "Тиенджин фарм култивейшън" няма десетгодишен договор с "Мел инвест холдинг", а само едногодишен - за проба. Новият договор няма да е с тях, казва Лю, но отказва да даде повече подробности, преди сделката да е факт. Новото парче земя също е по-скромно - между 8 и 10 хил. дка, но този път "реални". С други думи, такива, на които няма залесяване и нужда от почистване, преди да бъдат обработвани. Дали искат да разширят площта след време? "Искаме, ако може и 100 хил. дка би било добре, но няма такива парцели", казва със смях Чанг.

Основната цел на китайската компания остава обаче не отглеждането на царевица, а на люцерна - нещо, което те обявиха още при влизането си. "Тиенджин фарм култивейшън" продължава да търси български фермери, които искат да отглеждат люцерна за фураж, тъй като китайският животновъден пазар търси агресивно тази стока. Лю казва, че нямат още сключени споразумения, но са в процес на преговори с няколко фермери.

Където обещанията пресъхват..

Така, есенно-тъжно, заедно с последните дни на жътвата, приключва и китайската авантюра на най-бедната българска община. Освен бърза тя беше и болезнена за Бойница. Както се очакваше, работни места в самото село не бяха открити, защото работниците са от великотърновската фирма, а и самата Анета Генчева признава, че няма особено мотивирана работна ръка в Бойница. Но освен че не е донесло ползи, нашествието на големите комбайни и друга техника е оставило и друга следа. Околовръстният път на Бойница на места е потънал като мечтите за големи инвестиции, а в началото на селото, под името, има знак със забрана за селскостопанска техника. "Минаха няколко пъти през селото и ни се спука водопроводната мрежа", казва Генчева. Десетките години забвение са направили инфраструктурата тук, подобно на земята, остаряла и неадекватна. Някой ще трябва да променя това, но няма да са китайците.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни

57 Бунтът на лейтенантите на Цветан Василев

24 юли 2014, 7781 прочитания

16 Оставката на кабинета "Орешарски" беше приета от парламента

24 юли 2014, 4825 прочитания

5 И пак заповядайте

24 юли 2014, 2160 прочитания

25 12 препоръки към Реформаторския блок

24 юли 2014, 1662 прочитания

1 Вечерни новини: 23 юли

23 юли 2014, 1644 прочитания

Всички новини

Кариерен клуб: Финанси »

Отворен конкурс за социални предприемачи

Кандидатстването става онлайн до 26 август 2014 г.

Десетото издание на "Нощ на музеите и галериите" набира доброволци

Срокът за кандидатстване е до 30 август 2014 г. Всички одобрени кандидати ще преминат обучение.

Стартира национален конкурс за студенти и докторанти

Целта на проекта е да се подпомогнат младите хора да започнат собствен бизнес, като им се предостави финансова помощ в размер до 20 хил. лева за всеки одобрен бизнес план.

Платен стаж в Световната търговска организация

Програмата е целогодишна и няма начален и краен срок за кандидатстване.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне

Карлсон, когото изгониха от покрива

Режимът за монтиране на GSM станции в градовете става почти забранителен