Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
19 дек 2016, 11:41, 5273 прочитания

Задължение за осигуряване на собственик или управител чужденец

Съществуват няколко хипотези в тези случаи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Д-р Николай Болтаджиев: Тенденцията е държавата да плаща по-малко за здравни услуги, а пациентът - все повече

Председателят на Националното сдружение на частните болници пред "Капитал"

2 дек 2016

Определяне на осигурителен доход за лица на трудов договор

Кои възнаграждения се взимат при изчислението му

25 окт 2016

Кои приходи (на фирмите) не се облагат с данък

Някои от тях остават завинаги непризнати за данъчни цели

11 окт 2016
Все по-често в страната ни се откриват нови дружества, на които еднолични собственици са чуждестранни лица. В тази статия ще разгледам задължението за осигуряване по българското законодателство на чуждестранни лица, еднолични собственици на търговски дружества в България, както и какви са начините за осигуряването им.

Първата хипотеза е, когато собственик на ЕООД е и негов управител. Тогава считаме, че е налице договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството и едноличния собственик съгласно Търговския закон. Ако в договора за управление е уговорено възнаграждение и управителят упражнява трудова дейност в дружеството, вече имаме и основание за започване на осигуряване.

За начало на осигуряването се счита започването на трудовата дейност на управителя или вписването му като такъв в Търговския регистър. В този случай управителят ще бъде задължен да внася осигурителни вноски като осигурен за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест, безработица и общо заболяване и майчинство. Иначе казано, това са всички осигурени социални рискове.

При втората хипотеза приемаме, че в договор за управление няма уговорено възнаграждение, но дружеството е започнало да извършва дейност. В този случай за управителя отново е възникнало задължение за осигуряване, но той има възможност да избере начина си на осигуряване.

Първата възможност е осигуряването по договор за управление и контрол, за който споменах по-горе, а втората е осигуряване като самоосигуряващо се лице - собственик или съдружник в търговско дружество. Когато управителят, който е и едноличен собственик, няма определено възнаграждение в качеството му на управител въз основа на сключен договор за възлагане на управлението на дружеството, осигуряването му ще се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - като самоосигуряващо се лице. Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Разликата в осигуряването на самоосигуряващите се лица в сравнение с договорите за управление и контрол е липсата на фонд "Трудова злополука" и професионална болест, фонд "Безработица", както и възможността на самоосигуряващите се лица да изберат дали да внасят осигурителни вноски във фонд "Общо заболяване и майчинство".

Българи в чужбина

Съгласно Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица задължението за осигуряване на самоосигуряващи се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Очевидно законът поставя упражняването на трудова дейност като основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължението за осигуряване.

За целите на осигуряването е достатъчно дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по реда на чл. 4 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски. За самоосигуряващите се собственици на ЕООД в практиката по прилагане на осигурителното законодателство се е наложило правило, че когато едноличният собственик на капитала не е прехвърлил управлението на дружеството на друго лице и дружеството извършва търговска дейност, тогава е налице упражняване на трудова дейност и от самия собственик.

От друга страна, законът предвижда, че осигуряването на самоосигуряващите се лица продължава до прекъсване или прекратяване на трудовата им дейност. Ето защо за самоосигуряващите се лица е предвиден декларативен принцип и за тях е въведено задължение за деклариране на обстоятелствата по започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата им дейност.

При настъпване на някое от посочените обстоятелства се подава декларация до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от датата на настъпване на декларираното обстоятелство. Действителното упражняване на трудова дейност на управителя може да се доказва в хода на ревизионно производство.

Да се вземат предвид и международните договори

Освен вътрешното осигурително законодателство при определяне на задължението за социално осигуряване следва да се вземат предвид и международни договори, по които България е страна, както и действащите в рамките на Европейския съюз и ЕИП регламенти в сферата на социалната сигурност. Съгласно европейските регламенти за осигурените лица се прилага законодателството на само една държава членка.

Обикновено това е държавата, в която се извършва трудовата дейност, но всеки случай се разглежда отделно, а компетентна по определяне на приложимо законодателство в България е Националната агенция за приходите. Когато в международен договор с трети страни извън рамките на Европейския съюз не е предвиден принципът за прилагане на законодателството на само едната държава, лицата ще бъдат задължително осигурени както по българското, така и по законодателството на собствената им държава.

Важно е да имате предвид, че гражданството на лицата е без правно значение за възникване на задължението за внасяне на социалноосигурителни вноски съгласно КСО. По друг начин разглежда чуждестранните лица обаче Законът за здравното осигуряване. За разлика от КСО ЗЗО предвижда, че задължително здравно осигурени са лицата с българско гражданство, както и чуждестранните лица, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в нашата страна. В тази връзка често се случва за управител или собственик на търговско дружество да възникне задължение за внасяне на социалноосигурителни вноски по КСО, но да няма задължение за здравно осигуряване в България. В тези случаи чуждестранните лица ще плащат здравните услуги, които ползват в българските здравни заведения на територията на нашата страна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво е важно за командировките в страната и в чужбина Какво е важно за командировките в страната и в чужбина

От началото на годината вече е в сила новата наредба за условията и реда за служебни пътувания

26 апр 2017, 10640 прочитания

Решение на Съда на ЕС изясни важни въпроси относно финансовите обезпечения 1 Решение на Съда на ЕС изясни важни въпроси относно финансовите обезпечения

Ако вземанията по банкова сметка, заложена като финансово обезпечение, не бъдат блокирани, залогът е нищожен

24 апр 2017, 1708 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Габрово, Севлиево
Регионален бизнес Габрово, Севлиево

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

Кариерен клуб: Финанси »

Курсове за професионално усъвършенстване (май 2017 г.)

Преглед на актуалните възможности за безплатни курсове, насочени към кариерно развитие и усъвършенстване в различни професионални области

Най-важното за възможностите за стаж и доброволчество в евроинституциите

Бивши стажанти и настоящи служители разказаха за опциите, които предлага ЕС за младите хора и дадоха съвети от "първа ръка" по време на събитие организирано от "Кариери" и Представителството на ЕК в България

Стажове, стипендии, конкурси (24-30 април)

Селекция от актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (17-23 април)

Селекция от актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (10-16 април)

Селекция от актуалните предложения за безплатни обучения, събития, стажове, конкурси и стипендии тази седмица

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Консулт" Затваряне
Финансиране за транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж

Всеки проект може да бъде подпомогнат с максимална сума от 200 хил. лв.

Време за рефинансиране

Лихвите са на едни от най-ниските си нива, което е предпоставка за обединяване и покриване на стари задължения

Още южноафрикански шопинг

Трети фонд от ЮАР купува молове в България, този път в Бургас и Стара Загора, след като вече са договорени сделки за три от търговските центрове в столицата

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 17

Капитал

Брой 17 // 29.04.2017 Прочетете
Капитал Daily, 27.04.2017

Капитал Daily

Брой 65 // 27.04.2017 Прочетете