Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
3 10 сеп 2017, 10:55, 19505 прочитания

Банката срещу кредитополучателя в света на отрицателните лихви

В обстановка на отрицателен референтен индекс EURIBOR кредитополучателите логично се питат: Не следва ли лихвата ми да се стопи?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Такси за ВЕИ централи, събрани след 30 юни 2014 г., подлежат на връщане

Как беше въведена и събирана таксата от 20% за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия

24 сеп 2017

Как да оттеглим пълномощно

За да има действие оттеглянето, пълномощникът трябва да бъде уведомен, че вече не разполага с представителна власт

17 сеп 2017

Най-големите банки в света отчитат ръст на приходите

Двигател на растежа са консултантските услуги, докато слабата волатилност на пазарите на стоки и суровини е свила постъпленията им от комисиони

12 сеп 2017

Биоцидните продукти "под ударите" на КЗК

Кога търговците нарушават конкуренцията

3 сеп 2017

Карта и анализ на данните: Какво не знаят компаниите за себе си

Новият регламент на ЕС засяга почти всички индустрии на ХХI век, но всяка е засегната по различен начин

27 авг 2017

Предстоят фундаментални промени за изменение на АПК

Законопроектът вече предизвика множество критики от професионални и обществени организации

13 авг 2017
През 2015 г. банки в Испания и Дания започнаха да изплащат лихви по кредитите на някои свои длъжници, приспадайки от дължимата главница.
Средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро – индексът EURIBOR, който банките предпочтително използват като компонент за образуване на базовия лихвен процент (БЛП) при предоставяне на кредити в евро, от 2015 г. е с отрицателни стойности. Въпреки безбройните дискусии и мнения колко силно това ще афектира банковия сектор в цяла Европа, в България пазарът на кредити сякаш премина безболезнено през това явление. Липсата на ясен законов или регулаторен отговор на въпроса коя от двете страни по договора за кредит следва да носи риска от отрицателния референтен лихвен процент дава силни и правдиви аргументи в защита както на кредиторите, така и на кредитополучателите.

Променливият компонент на БЛП, който много често е индексът EURIBOR, може да понижи стойностите си и съответно да намали печалбите на банките по време на периода на договора, но също така и да се увеличи в ущърб на кредитополучателя. При наличието на подобни колебания е разумно да се търсят начини за смекчаване на риска, най-често чрез определянето на граници, в които лихвата може да варира. Доскоро в договорите за кредит липсваше какъвто и да е механизъм, с който банките да смекчат риска от рязко снижаване или рязко повишаване на стойността на EURIBOR, като например чрез уговорка за минимален или максимален праг на лихвата. От момента, в който централните банки на държавите от еврозоната публикуваха отрицателен EURIBOR, това обаче се промени. Банките започнаха да договарят променливи лихви, базирани на EURIBOR, но с важната добавка "не по-нисък от нула", или да предвиждат минимален праг на лихвата (например 3.5%) независимо какви са стойностите на EURIBOR за съответния период. От правна гледна точка това не представлява пречка, тъй като законът не предвижда минимален или максимален размер на възнаградителната лихва по договори за кредити. Поставя се обаче друг проблем, който трудно би се разрешил както от правото, така и от икономиката, а именно - кой следва да носи риска от отрицателните лихвени проценти.

Позицията на кредитополучателите

В същността на променливите лихвени проценти по договори за кредит е наличието на определено количество риск и за двете страни по договора. Разпределението на този риск следва да бъде балансирано между кредитора и кредитополучателя и не следва да се понесе изцяло само от едната страна по договора. Не следва ли клауза в договори с физически лица, предвиждаща минимален праг на променливия лихвен процент, да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора и не отговаря на изискването за добросъвестност? В днешно време подобни клаузи се възприемат по-скоро като нормални, отколкото като необичайни в договорите за кредит. Съдебната практика не е имала възможност да се произнесе по конкретния въпрос за поставяне на минимален праг на лихвен процент. ВКС се е произнесъл по сходен казус (Решение №236 от 20.12.2016 г. по т.д. №3082/2015. II т.о.) в подкрепа на аргумента за неравноправност. С това решение съдът е потвърдил, че клауза в договор за кредит, предвиждаща възможност за нарастване на цената на финансовата услуга при увеличаване на лихвения процент, без да се включва възможността за намаляване на същата в случай на спадане на лихвения процент, води до значително неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. Идентично е и заключението в други решения на ВКС (напр. Решение №95 от 13.09.2016 г. по т.д. №240/2015. II т.о.). Подобни аргументи обаче биха били в защита единствено на физически лица, без да засягат кредити, отпускани на корпоративни клиенти.

Позицията на кредиторите



Договорът за банков кредит, легално дефиниран в чл. 430 от Търговския закон, се характеризира с елемента възмездност. Кредитополучателят следва да заплати възнаградителна лихва на банката заради това, че банката му предоставя средства, които не му принадлежат. Подобна е житейската и правна логика зад задължението на банката да заплати лихва при паричен влог поради това, че влогодателят й предоставя собствените си средства, от които банката може да се ползва. При сключване на договор за банков кредит страните се съгласяват на определени условия, като най-всеобщо и естествено възприето е задължението на кредитополучателя да заплати възнаградителна лихва на банката кредитор. Плащането на лихва като съществен елемент от договора за банков кредит е допълнително утвърдено и в Закона за кредитните институции, който включва лихвения процент в задължителното съдържание на условията по банков кредит. Законът и практиката не познават задължение за банката да заплаща лихва при отпускане на кредити при настъпването на определени условия.

Освен това при сключване на договор с променлив лихвен процент кредитополучателят винаги се води от желанието за по-евтин заем. Това е така, тъй като при фиксираните лихвени проценти банката изчислява възможните рискове от промени в икономическата обстановка и ги калкулира в стойността на лихвения процент, така че да не претърпи загуба за целия период на кредита. Затова и фиксираните лихвени проценти винаги са по-високи в сравнение с променливите към същия период от време. Предлагайки кредити с променлив лихвен процент, банката вече понася риск от това да получи по-малко възнаграждение от първоначално предвиденото и калкулираното. Рискът като определящ елемент на променливия лихвен процент не се изразява само в понасяне на всички загуби от едната страна за сметка на всички печалби, отиващи само при другата, а следва да се приеме и като възможност едната страна да плати повече или да получи по-малко в сравнение с предвиденото към момента на сключване на договора. Поради тази причина в случаите, когато банката поставя минимален праг на лихвата или определя EURIBOR, но не по-нисък от нула, е трудно да се говори за липса на баланс между насрещните страни в разпределянето на риска.

Във всички случаи банката не може да бъде задължена да изплаща отрицателна лихва, т.е. да приспада от главницата, тъй като това би противоречало на правната същност на договора за кредит. Макар в България такава ситуация да изглежда изцяло хипотетична, тъй като маржовете при променливи лихвени проценти са достатъчно високи, за да не доведат до отрицателен лихвен процент при намаляване на индекса EURIBOR, то подобни случаи не са непознати в други страни в Европа. През 2015 г. банки в Испания и Дания започнаха да изплащат лихви по кредитите на някои свои длъжници, приспадайки от дължимата главница. В Австрия банки едностранно се опитаха да изменят променливия лихвен процент, изпращайки писма до своите кредитополучатели, с което ги уведомяват, че стойността на EURIBOR ще се счита за нула, в случай че стане отрицателен. По този и по други сходни случаи австрийският върховен съд съвсем скоро се произнесе, определяйки подобно едностранно фиксиране на EURIBOR на нула като нарушаващо баланса и равнопоставеността на страните. Най-високопоставеният австрийски съд споделя и друго, още по-интересно и навеждащо размисъл становище. Според него характеристиката на договора за кредит като възмезден не се нарушава от факта, че банката следва да изплаща лихва на кредитополучателите си. Това е така според австрийския върховен съд, тъй като банката начислява такси за усвояване и други такси, които служат като нейно възнаграждение по договора за кредит. Ако подобно становище стане широко възприето в Европа и света, това не само би преобърнало представите за правната характеристика на банковия кредит, а би поставило под въпрос и цялостното устройство на банковия сектор, чиято стабилна основа е именно кредитирането.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Let the Digitalization in, или докога ще се замеряме с хартия 1 Let the Digitalization in, или докога ще се замеряме с хартия

През 2018 г. се очаква в електронния обмен на документи да се включат над 100 държавни и общински структури

10 дек 2017, 842 прочитания

Продажба на автомобил, за който не е използван данъчен кредит при покупката Продажба на автомобил, за който не е използван данъчен кредит при покупката

След покупката превозното средство е изпозлвано само за лични нужди

6 дек 2017, 1712 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (11 - 17 декември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 декември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (27 ноември - 3 декември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Даниел Томов: Трудете се, не се отказвайте, учете постоянно, вярвайте в себе си, мечтайте

"Пет минути със..." съоснователя на фонда за рискови инвестиции Eleven, в които той разказва за кариерата си, начина си на мислене и дава полезни съвети на личностно и професионално развитие

MBA е на фокус в новото специално издание на "Кариери"

Четете анализи, съвети и практична информация в новия брой на в. "Капитал"

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Консулт" Затваряне
Ограничаване на плащанията в брой на територията на България

Какво трябва да се знае, за да не се стига до нарушения и санкции

Съживената офис кула на "Дървеница"

Строителната "Джи Пи груп" придоби от Бисер Лазов бившата централа на "Балканкар" за 3 млн. лв.

Последната битка за имотите на БСФС

Бившият спортен мастодонт харчи последните пари от продаден на спорни цени терен в "Дианабад"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Брюксел преди Коледа

"Деспасито" тук звучи в джаз вариант. Чистотата е на почит. Колекционирането на винтидж предмети – любимо хоби.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 12.12.2017

Капитал Daily

Брой 190 // 12.12.2017 Прочетете