Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
17 фев 2001, 0:00, 1237 прочитания

Няма път назад

Нели Огнянова* пред “Капитал”

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

От юридическа гледна точка какви са възможните изходи от ситуацията с атакувания избор на генерален директор на БНР?
- Продължавам да мисля, че правото дава обща рамка на ситуацията и засега стъпките по конституиране на управлението на БНР попадат в тази обща рамка. Не забелязвам правни проблеми, напротив, всички участници се позовават на определени правни основания за своите действия и признават законността на действията на другите. Знае се, че и най-демократичните законосъобразни процедури не гарантират приемливо за всички решение - навсякъде, където работи мажоритарното правило, има недоволни от решението. Втори въпрос е каква социална тежест има тяхната позиция, доколко е легитимна. Ако тя не натежи, общият принцип е да се приеме решението и да се изпълнява, а мъдрият спечелил постепенно с поведението си да разширява подкрепата, която има. Обратно, ако законността се окаже единственият аргумент, а недоверието е толкова силно, че практически блокира упражняването на властта, мъдрият спечелил се оттегля с достойнство и дава втори ход на демокрацията.
В момента няма спор по законността, но тече доказване на легитимността на двете позиции - така схващам социалната активност на избрания генерален директор и на протестиращите, включително подписките и желанието на всички тях за среща с президента.
Кога встъпва в длъжност новият директор на БНР - след избора или след подписване на мениджърски договор, и има ли право Иван Бориславов да назначава и да уволнява евентуално, преди да е подписан неговият мениджърски договор?
- Доколкото зная, г-жа Бойка Янчева е изразила становището на медийния съвет, че от момента на решението за избор новоизбраният генерален директор може да осъществява правомощията си по закон, а договорът за управление конкретизира правата и задълженията му. От такава чисто формална позиция генералният директор има право да взема кадрови решения, но важното в случая е друго: колкото по-широко подкрепени са те (президентът на САЩ - републиканецът Джордж Буш, например привлече демократи в администрацията си), толкова по-големи са шансовете за легитимиране на избора и на самия генерален директор.
Попречиха ли или помогнаха текстовете от закона при избора на БНР-шеф?
- При регулиране на електронните медии българският законодател се е ориентирал към минимализъм при регулацията. Смятам, че това е предимство, а не недостатък на закона: ЗРТ не пречи, не създава свръхрегулация, предоставя свободата да се избира процедура, стига тя да е предварително оповестена, да се спазва и да е прозрачна. Медийният съвет наистина използва две различни процедури за избора на генерален директор на БНР, като втората е с по-прецизен вход (не по молба на кандидата, а по номиниране).
Тук има място за едно по-общо разсъждение. Когато законът много подробно регламентира всеки ход на една институция, от нея не се изисква непрекъснато интелектуално напрежение в ежедневното прилагане на нормите - такива норми еднозначно и твърдо определят начина, по който се решава всяка задача. Когато обаче законът е мислен с оглед минимализъм на регулацията, ролята на прилагащия орган изведнъж става съществена и много видима. В медийната сфера е именно така. И отделно колебание на регулатора води общественото мнение към идеята за необходимостта от пълна детайлна регламентация на всяка негова стъпка във всяка мислима ситуация, в която регулаторът може хипотетично да попадне.
Мисля, че наблюдаваме точно такъв рефлекс на общественото мнение по отношение на медийния съвет. Ефективността на всеки инструмент - и на правните инструменти включително - силно зависи от хората, в чиито ръце те са. На медийния съвет са предоставени най-модерни инструменти - модерни законови принципи, силно ограничени възможности за принуда по отношение на съдържанието на програмите, свобода да адаптира изискванията си в съответствие с развитието на новите медии и да действа в условията на корегулиране с професионалните сдружения на самите оператори. Жалко би било да се превръща законът в наръчник. Убедена съм, че няма път назад - да се дописва и детайлизира текстът на законовите процедури, а само напред - да се усвоява цялата палитра от средства за регламентиране на медийната сфера. Идва информационно общество, идват съвършено нови среди за пренос на програмите с качествено нова философия на регулация и много високи изисквания към регулатора. Неслучайно в процеса на евроинтеграцията изискването за хармонизиране на законодателството (какъв е текстът) има равна тежест с т.нар. въпрос за административния капацитет (как се прилага). Така че като извод по конкретния въпрос не виждам причини процедурите да се дописват. Виждам, обратно на ширещите се популистки изказвания, допълнителен аргумент за сериозността и отговорността на труда в НСРТ.
В становище на Българската медийна коалиция се казва, че НСРТ очевидно не желае да използва лостовете, с които разполага, а от друга страна, законът не предлага никакви противодействия срещу погрешни решения на регулатора. Как оценявате намерението на БМК за иницииране на законодателни промени в този смисъл?
- Очевидно наблюденията ни са сходни - съветът има инструменти и свободата да ги прилага. Радвам се на сходството, но то е дотук. Какво значи погрешни решения? В случая това е решение, взето законосъобразно със 7 на 2 гласа. Проблемът е, че на фазата на субективната оценка по приетите критерии седем членове са класирали на първо място кандидат, който според субективната оценка на другите двама заслужава първо място единствено по декларираната си подкрепа за културата в програмата на БНР. Не си представям, че има някаква всеобща обективна скала. Дори експертизите на концепциите на кандидатите, които евентуално ще се търсят от Брюксел, няма да имат юридическа, подчертавам юридическа, стойност. За мене изборът е завършил законосъобразно и проблемът с протеста не е на територията на закона (“НСРТ не оцени кандидатите обективно, да предвидим в закона изискване за обективност”), а в дефицита на легитимност (“Бориславов има нулев кредит на доверие”). Струва ми се абсурдно да се допълва закона с гаранции срещу вкуса на членовете на НСРТ.
Все повече са гласовете и за промени в Закона за радиото и телевизията - протестиращите искат промени, Иво Драганов пишел три поправки - нужни ли са промени и какви?
- Промени в ЗРТ спешно се налагат по мое мнение в частта за събиране на таксите. Такива промени бяха изготвени и обсъждани като част от проектите за изменителния закон, приет в края на миналата година. Тогава беше преценено по съображения за бързина да се завърши хармонизацията с общностното законодателство. Но измененията във финансовата част са само отложени, те чакат реда си. В светлината на избора на генерален директор на радиото са издигнати искания за изменения в ЗРТ, но аз лично не съм запозната с конкретни проекти.
Необходими ли са поправки за начина на конструиране на НСРТ - какви са другите възможности и има ли по-добър вариант?
- Това е стара тема, по нея позициите са многократно излагани. Дискусиите се водеха в началото около европейските принципи на конституиране на регулатора. Впоследствие на всички участници стана ясно, че нашият модел напълно се вписва в тези принципи, включително съответства на последната препоръка на Съвета на Европа за независимост на регулаторите. Сега, ако правилно разчитам исканията, става дума за запазване на сегашния квотен принцип, който да се допълни с изискване кандидатите за членове на НСРТ да се предлагат от обществени организации. Обмисля се многостепенна система на избор - обществени организации създават обществен съвет с единствена функция да предложи на парламента и президента разширен списък от кандидати. Разбира се, това е възможно, но никаква законова норма не гарантира идеалния състав.
В пресата отново се върна и тезата за единния регулатор по отношение на съдържанието (програмата) и разпространението. Учудвам се на лекотата, с която авторите отмерват какво да се закрие и какво да се открие. В ЕС има страни с единен регулатор (Италия), но има и страни с няколко регулатора (Великобритания) по различни признаци: радио/телевизия, съдържание/пренос, обществени/търговски оператори. С уважение към националните решения ЕС не осъществява натиск за унифициране на регулаторните органи, а само следи доколко те отговарят на общи принципи, главно от гледна точка на независимостта им от икономически и политически интереси. Новият директор на един от регулаторите във Великобритания обяви петгодишен срок за внимателно проучване и оценка на ефектите от евентуално преразпределение на функциите между тях. Твърдението, че отделно регулиране на съдържанието и разпространението е грешка на българския модел, няма основания в българската или в чуждата регулаторна практика. Нито към днешна дата съзирам каквито и да е причини за обединяване на регулаторите, нито изключвам възможността това да се случи като резултат от развитието на телекомуникациите и информационните технологии. Решението не е ситуационно, заради една или друга персонална воля, а резултат от преценка за оптималност спрямо обекта на регулиране. И в анализа не бива да се пропуска трети съществен регулатор: с формирането на пазара рязко ще нарасне значението на Комисията за защита на конкуренцията. Очаквам регулирането на монополи и медийни концентрации да се превърне във важен акцент в бъдеще.
Възможно ли е да се отлага изборът на председател на НСРТ? Колко дълго е възможно да има само и.д. председател?
- Председателят е пръв между равни, той няма специални права, а само по-голяма заетост и отговорност, свързана например с представителните му функции. Чисто практически, неизбирането на председател не е блокирало работата на съвета, нито на администрацията му (има избран секретар), но предполагам, че този ход непосредствено предстои. Аз не надценявам значението на този избор - способността за диалогичен стил на работа, за професионална аргументация и защита на позициите на съвета, спокойното носене на отговорността са все качества, които могат да се проявяват в съвета и без непременно да си председател. Но за председателя са задължителни.

* Нели Огнянова е юрист, бивш член на НСРТ и автор на медийния закон



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

По много от същото 3 По много от същото

Есенният телевизионен сезон залага на познати формати

21 сеп 2017, 2449 прочитания

Маневри на 10-ия етаж Маневри на 10-ия етаж

Новият генерален директор на БНТ номинира членове на управителния съвет на медиата

21 сеп 2017, 4922 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (25 септември - 1 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (28 август - 3 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (21-27 август)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

George Washington University Law School, САЩ

Ивайло Димитров разказва за университета, магистратурата по "Международно и сравнително право", която завършва там, и за преживяванията си в Америка

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
“Ринг +” си запази Формула 1

Преговорите за футболното първенство се отлагат за юни

КФН по пътя към независимостта

Финансовият регулатор иска да мине на самоиздръжка, но не всички засегнати харесват това

Еднолична банка "Мавродиев"

Бившият председател на КФН и лоялен негов служител от комисията са избрани за директори на държавната ББР

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Тънка планинска линия

С 15 км/ч по един от най-опасните планински проходи в света

Бандата на Содърбърг

Обикновеният човек надхитря системата в криминалната сатира "Късметът на Логан"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.09.2017

Капитал Daily

Брой 146 // 26.09.2017 Прочетете