Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
22 сеп 2001, 0:00, 1610 прочитания

Властта на телевизията и телевизията на властта: от CNN до БНТ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Терористичната атака срещу Пентагона и Световния търговски център беше видима за София също така, както за Париж или за Бостън. Защото живеем във времето на CNN. Излизайки от вцепенението на въпроса как е възможно, започваме да се връщаме по-отстранено към случилото се в САЩ от 11 септември, защото трагичното събитие е уникален тест за поведение в екстремална среда.
В първите часове светът знаеше за катастрофата това, което предава CNN - една частна търговска телевизия. Сигурно като всяка голяма американска медиа и CNN има стотици страници, описващи подробно политиката й във всякакви ситуации. Каквото и да е записано в тях, видя се, че програмата на CNN изглежда така, както правителството би желало да изглежда отразяването на събитията. Не казвам, че това е лошо или добро, просто отново констатирам факта, че дори чрез репортажните предавания могат да се конструират събития, които след това вярваме, че сме проследили със собствените си очи. Какво всъщност видя светът чрез камерите на CNN?
CNN в първите часове след атаката помагаше да се намери отговор на въпроса какво се случва. Телевизията е била основен източник на информация за 80 милиона американци. За първоначалната реакция е важно, че това, което се случва, не е земетресение, не е ракетна война. За да не се увеличава и без това огромното напрежение, камерите на CNN бяха отдалечени от сградите на Световния търговски център и часове наред виждахме общи планове на Манхатън и взривовете. Информацията беше сведена до хроника на събитията и статистически данни за обектите. Почти веднага се появиха компютърни модели на ударите. И бездруго цялата картина беше абсурдна подобно на компютърна симулация. В този ден CNN не показа бягащите хора по улиците, нито потоците от коли, изнасящи се панически. Никакви жертви, никаква кръв. “Хората запазват спокойствие и се изнасят организирано и без паника”, казва водещият. И по-късно: “В Ню Йорк, където престъпление се извършва на всеки три секунди, вече двадесет часа полицията няма данни за престъпление.” Наистина CNN се справи със задачата да информира безстрастно, доколкото това е възможно, и да служи като доказателство за нормалност и стабилност в ненормалната ситуация.
CNN се опита да оказва реална помощ на гражданите. С течение на времето в програмата започна да се включва сервизна информация - телефони, на които може да се провери за близки, пунктове за кръводаряване и др. Но това беше после. Толкова невероятно и неочаквано за всички беше случващото се, че нито институциите, нито CNN смееха да инструктират, да съветват, да поемат отговорност за поведението на хората. Президентът Буш си позволи да даде само едно указание на американците: да се помолят за загиналите и близките им. Сдържаността на CNN вероятно има връзка и с разпространената практика в САЩ да се търси обезщетение от когото и да е за каквото и да е (от Макдоналдс, защото на чашата за кафе няма предупреждение, че е горещо; от агенцията за недвижими имоти, че не е предупредила купувача за наличие на болница в същия квартал, а значи и шум от сирените на колите за спешна помощ ), така че медиите са винаги потенциални ответници по дела за причинени морални вреди. За чисто информационните си функции CNN използваше активно интернет.
CNN с всеки миг от 24-часовата си програма след ударите в Манхатън работи за една-единствена кауза - американският патриотизъм. Америка има ресурс да се справи с бедата, правителството има ресурс и съзнание за отговорността си, американците превъзмогват страданието и полагат доброволен труд за възстановяването на страната си. Президентът с американско флагче прегръща пожарникар и благодари за героизма, множеството отговаря: “Ю-ес-ей! Ю-ес-ей!”. Помним, CNN е отразявала обществени вълнения или природни бедствия в много страни по света: пуча в Москва, земетресенията в Турция или Китай, потоците от бежанци с беднотията, с гладуващите, с проблемите. Кръв, плачещи деца, страдания. При отразяването на ударите срещу САЩ няма такива планове - няма картина от пътищата, нито от летищата. Поради многобройни сигнали за атентати непрекъснато служителите от ключовите ведомства се извеждат извън сградите им. CNN не отразява тази Америка. По CNN бебетата в Америка не плачат, Америка е горда в страданието и благородна в мъката. Неуместни са каквито и да е обвинения, даже съмнения, че отбраната се е оказала неподготвена, изтребителите са излетели късно или че демократите биха реагирали с по-адекватна организация на спасителните работи. Няма място за опозиционни речи. Или поне не сега.
CNN допринесе реакцията на терористичните актове да бъде организирана и овладяна. Всеки ден от програмата на CNN има свой логически център: търсим изчезналите, преследваме извършителите, спомняме си за мъртвите, идентифицираме виновните, готвим справедливо наказание... Дневният ред на правителството е дневен ред на CNN, на американците и на света. “Това няма повече да се толерира”, казва Кисинджър. “Ще намерим терористите и ще ги извадим от дупките им”, отсича Буш. “Отговорът ще прилича на война”, допълва Пауъл. Междувременно се подготвя възобновяване на полетите над САЩ, Нюйоркската фондова борса отваря след безпрецедентното за цялата си история прекъсване на работата, а местните власти водят борба със спекулативно повишените цени на най-търсената стока през тези дни - американския флаг. CNN ни внушава, че правителството има план и действа по него, а от гражданите се изисква мъжество и солидарност. В действителност нещата са доста по-сложни. Тероризмът не е дефиниран като явление, терористите не са идентифицирани, няма световен консенсус по ответните мерки, степените на отговорност не са ясни, нито кога и как ще бъдат реализирани.
CNN методично утвърждава ценностите на американската демокрация и правов ред. Посланието е категорично: Америка е във война, но американската демокрация не е в опасност. Не се излъчва информация, която би могла да засегне предвидените в конституцията права и свободи на гражданите или да навреди на националната сигурност. Не се обсъждат възможни рискове, уязвими точки или аспекти на сигурността, както и хипотетични бъдещи терористични актове. Не се следят от опасна близост и действията на разузнаването, не се споменават имена на свидетели и конкретни процесуални действия, които могат да затруднят разследването. И още: за разлика от първоначалната реакция на атентатите в Оклахома и Атланта много внимателно се говори за евентуалните извършители, Осама бин Ладен е обявен само за главен заподозрян. Дори в трагедията не се подлага на съмнение принципът “невинен до доказване на противното”. За да бъде картината по американски завършена, CNN отразява знаковото посещение на Буш в мюсюлмански институт, с което се препотвърждават други базови ценности на американското общество - толерантност и солидарност.
CNN изостави на заден план непосредствения си търговски интерес. Според Ройтерс каналът губи над половин млн. долара дневно от неизлъчването на реклами. Тези дни частната търговска CNN работи като типична телевизия на властта - от една страна, с начина на отразяване на кризата, а от друга - като предоставя неограничено програмно време за правителствената позиция по управление на кризата.Американците и светът виждат картина на страната, която в никакъв случай не е обективна, ако обективността включва регистрирането на целия спектър от събития и реакции, но селекцията определено е подчинена на публичния интерес, така както американците го разбират. CNN демонстрира властта на телевизията, насочена към поддържане на духа, вярата и единството на американския народ.
По стечение на обстоятелствата на 11 септември, по време на удара срещу САЩ, парламентарната група на НДСВ гледа законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Според пресата от залата депутатите се преместват в кулоарите, за да следят програмата на CNN. Така, под впечатлението на мощта на CNN, се обсъжда бъдещето на българските електронни медии. Практиката на CNN показва, че властта на медиите не е функция от формата на управление и собственост, а от работата в публичен интерес, особено в ключови за развитието на страната ситуации. Основният ефект от ЗРТ от 1998 г. беше преодоляването на монопола на държавните медии и развитието на конкурентен медиен пазар. Това е радикално новата обстановка, която политиците следва да приемат спокойно - сега и у нас аудиторията има избор, общественото мнение се формира по много по-сложен начин и властта на телевизията престана да бъде атрибут на телевизията на властта.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Обективни ли са медиите 2 Обективни ли са медиите

СЕМ и ЦИК подписаха споразумение за наблюдение на радиа и телевизии по време на изборите

21 фев 2017, 1334 прочитания

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (21 февруари) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (21 февруари)

Започва инициатива против използването на интернет тролове в предизборните кампании; APRA Porter Novelli започва да обслужва YTONG; Крис Кристодулу е новият главен изпълнителен директор Action Global Communications; БАКА организира конкурс за безплатно обучение в Roger Hatchuel Academy; Първият рекламен спот на National Geographic по време на Супербоул

21 фев 2017, 2923 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Бургас
Регионален бизнес Бургас

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

Кариерен клуб: Финанси »

Николай Лозев: Не обръщайте внимание на онези, които ви казват, че няма как да стане

Завършилият с четвърти резултат курса на "Капитал" и MDV Professional Education за финанси и счетоводство разказва как обучението ще повлияе на бъдещото му кариерно развитие

Стажове, стипендии, конкурси (20-26 февруари)

Селекция от актуалните предложения за безплатни обучения, събития, стажове, конкурси и стипендии тази седмица

Димитър Димитров: Практическите знания дават конкурентно предимство при преследването на кариерните цели

Завършилият с трети резултат курса на "Капитал" и MDV Professional Education за финанси и счетоводство разказва как обучението ще повлияе на бъдещото му кариерно развитие

Стажове, стипендии, конкурси (13-19 февруари)

Селекция от актуалните предложения за безплатни обучения, събития, стажове, конкурси и стипендии тази седмица

Радка Лалова: Възползвайте се от всяка възможност и не се страхувайте да приемате нови предизвикателства

Завършилата с втори резултат курса на "Капитал" и MDV Professional Education за финанси и счетоводство разказва как обучението ще повлияе на бъдещото й кариерно развитие

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Накратко

Ипотеки на дъното на лихвите

Ако краят на поевтиняването на кредитите се вижда, струва ли си фиксиране на лихвата

Unicredit и пълната "Трансформация"

Най-голямата банка в Италия се опитва да реши проблема с натрупаните милиарди евро лоши дългове

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ribs Brothers

Новото място за ребра отваря на 19 февруари

История от границата

Режисьорът Тонислав Христов за изследващия реакциите към бежанците и проблемите на старото поколение филм "Пощальонът"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 18.02.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.02.2017

Капитал Daily

Брой 31 // 23.02.2017 Прочетете