Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
9 ное 2002, 0:00, 1311 прочитания

Мнозинството не чете, мнозинството пише

Тенденциите в европейската регулация липсват в проекта за нов медиен закон

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Мнозинството в медийната комисия да не чете този текст, нито актовете, посочени в него, нито какъвто и да било текст. Да пише, без да чете. Въобще да не пише, само да определи имената на правилните хора. Председателката на медийната комисия ще ги възвести. И изобщо, да си следва репликите на Фортинбрас („Изнесете труповете“) и да не ни убеждава, че в цялата работа има право. Има честоти, мрежи, реклама, пари, влияние, избори - има всичко, но не и право. Мнозинството е определило имената, сега ще приеме правилата за тяхното определяне, а после ще покани зрителите да участват в писането на правилата за определянето на имената. Всичко е абсурдно обратно и единствените смислени усилия, дори в момента да изглеждат неефективни, са за следване на големия европейски дебат по тенденциите на медийната регулация.
Правната уредба на електронните медии се основава и ще продължи да се основава на общностното законодателство. Не цялата материя в националния закон подлежи на хармонизиране. Общностното законодателство урежда само принципите, юрисдикцията, рекламата, спонсорството и телевизионния пазар. Извън обхвата на общностното законодателство остават въпроси, по които в България има най-остри противоречия - конституирането и правомощията на регулатора, управлението и финансирането на обществените медии. Тези въпроси са оставени на преценката на националния законодател, но не съвсем: Съветът на Европа има актове с препоръчителен характер, но отклоненията от техните стандарти се третират като отклонения от стандартите на демократична Европа; Европейската комисия (ЕК) по време на преговорния процес също следи развитието на медиите и в по-широк план, включително т.нар. административен капацитет (налице ли са органи, съответни на общностното законодателство, които могат да прилагат закона по ефективен, демократичен и прозрачен начин). Към тези външни фактори, с които България се съобразява, следва да се добавят актове на някои международни организации (Световната търговска организация, Световната организация по интелектуална собственост и др.). В отделни случаи между тях и общностното законодателство има напрежения - такъв е случаят с правилата на СТО и изискването на ЕС не по-малко от половината от програмното време да се заема от европейска продукция.

Петте принципа

Според ЕК петте генерални принципи на регулацията са:
- Технологична неутралност
- Минимализъм на регулацията
- Ясно дефинирани цели на аудио-визуалната политика
- Яснота и предсказуемост на регулацията за пазарните субекти
- Вземане на решения на най-ниското възможно равнище и развитие на саморегулирането.
Според ЗРТ от 1998 г. стандартите към програмите бяха еднакви, независимо дали програмата се разпространява наземно, чрез кабел или сателит, още повече че една и съща програма, първоначално предвидена за наземно разпространение или за сателит, се разпространява и по кабелен път. Хармонизационните изменения от 2000 г. и материалите по преговорите придържаха плътно България до страните от ЕС, следващи тези принципи. С поправките на ЗРТ от 2002 г. България отстъпи от принципа на технологично-неутралното регулиране и въведе различен режим за наземен и кабелен пренос на програми. Второ отстъпление от принципа на технологично-неутрално регулиране беше извършено при същите поправки на ЗРТ от 2002 г., с които беше препречен пътят на лицензирането на цифрова телевизия. Атакуването на тази и други несправедливости пред Конституционния съд не доведе до обявяването им за противоконституционни. Според съда дефицитите в законите не са противоконституционни. Така проблемът с цифровата телевизия остава да чака по-добри времена, а с тях - и възстановяване на принципа на технологично-неутрално регулиране. Новото парламентарно мнозинство отстъпи и от принципа за яснота и предсказуемост на регулацията, и от принципа за минималност на регулацията.
В основата на предстоящата ревизия на общностното законодателство е желанието за привеждане на правото в съответствие с технологичните и пазарни промени в аудиовизуалния сектор. Когато през 2000 г. в процеса на преговори България трябваше да определи своите средносрочни приоритети, без колебание бяха определени приоритетите на европейската аудио-визуална политика - същите, които днес определят обхвата и съдържанието на ревизията на директивата. Това не е интересно за мнозинството в медийната комисия, но за България е важно. Ревизията на общностното законодателство се подготвя повече от две години и е планирана за 2003 г. ЕК очертава

Акцентите в ревизията

- Отразяване на конвергенцията и ефектите на новите информационни технологии
- Насърчаване на аудио-визуалното производство и създаване на правна рамка на европейското кинопроизводство
- Защита на потребителите и достъпа им до съдържание
- Прозрачност на капитала, антимонополни мерки и регулиране на пазарни концентрации
- Защита на децата
- Защита на интелектуалната собственост.
Конвергенция: с навлизането на нови информационни технологии в производството и особено в разпространението на програми все по-трудно става за обособените регулатори (съдържание - пренос) да решават комплексните въпроси на новите медии. Поради това, след като в реалните процеси съдържанието, преносът и информационните технологии стават неотделими (конвергират), същият процес се пренася и в законите, и в органите, които ги прилагат. В момента се наблюдава вълна от създаване на конвергентни закони и конвергентни регулатори. Те уреждат, съответно прилагат уредбата за целия сектор на комуникациите (далекосъобщения и пощи) и за електронните медии.
Нови технологии: ЗРТ беше създаден почти успоредно с последната ревизия на общностното законодателство от 1997 г., което позволи да бъдат възприети принципите на ревизираната директива. От 1998 г. досега и доктрината, и практиката са силно повлияни от навлизането на новите технологии в сектора. Реално телевизията се преобразува в множество услуги, част от т.нар. в директивите услуги на информационното общество. Това се отнася за интерактивната телевизия, чрез която може да се осъществява образование на индивидуален принцип, електронен пазар, игри и др. Засега телевизията, включително когато програмата се разпространява чрез интернет, в общностното законодателство е изключена с изричен текст от услугите на информационното общество. Но това положение очаква преуреждане. Преуреждане очаква и използването на нови рекламни техники в телевизионните програми.
Аудио-визуално производство: предстои и създаване на правна рамка на киното на общностно равнище. Работи се върху принципите на т.нар. национални схеми на финансово подпомагане на аудио-визуалната индустрия в страните от ЕС. Наред с това важен инструмент за подкрепа на професионалната общност са и програмите MEDIA, като по MEDIA + (2001-2005) ще се разпределят над 400 млн. евро. Ефект от затваряне на глава „Култура и аудиовизия“ е допускането на България в MEDIA +.
Задължение за пренос: и разпространението на програми се оказва важно за осигуряване на качествено и разнообразно съдържание за всички аудитории. С тази цел се въвеждат задължения за операторите за пренос на програми по преценка на законодателя или регулатора. Това е правен инструмент за провеждане на определена държавна политика в областта на културата и аудио-визията. Смисълът му е да се задължат някои категории далекосъобщителни оператори да разпространяват определени програми, за да гарантират достъпа на аудиторията до тях. Този тип норми (must carry rules) са в полза на потребителите за по-пълното гарантиране на правото им на информация и за насърчаване на плурализма на програми. Новата правна рамка в телекомуникациите предвижда, че всяка страна определя за кои програми и за кои оператори (в две основни хипотези - кабелно разпространение и наземно разпространение на програми по цифров способ) да се въведе подобно задължение в публичен интерес.
Пазар и собственост: уредбата на пазарните механизми в аудио-визията също навлиза в нов етап. В условията на конвергенция се осъществяват непрекъснати сливания и съществени движения на капитали между медии, телекомуникации и ИТ сектор. Както никога преди именно пазарните процеси застрашават публичния достъп до независима информация с многообразни източници. Тъкмо с тази цел се очакват нови правила (директива за собствеността в медиите). В България уредбата на този кръг въпроси (медийни концентрации, прозрачност на собствеността и чистота на капиталите в електронните медии) тепърва предстои. Няма напредък в регулирането на т.нар. релевантни пазари и принципите на съответно определяне на пазарни дялове. Няма нито политическа воля, нито експертни усилия за изясняване на собствеността в медиите и рекламния сектор. Съществуването на лица със значителен фактически пазарен дял едновременно на медийния и рекламния пазар, които формално юридически не присъстват в регистрите на собствениците на медии, ще е възможно дотогава, докогато властта се възползва от това положение. Друго обяснение за непредприемането на ефективни мерки за изясняване на реалните собственици на медии и, по-лошо - за легитимирането и дори за съобразяването на регулацията с интересите на подобни фигури - няма.

Финансирането

Правната уредба на финансирането предполага изясняване на откритите въпроси. Част от тях са сложни, друга част - не толкова. Засега мнозинството е на равнището на спекулациите и откровеното непознаване на материята. В преобладаващия брой европейски страни системата на финансиране е смесена, при това обществените оператори имат приходи от реклама, но има и оператори без такова право - Белгия, Дания (единият от двата тв оператора), Люксембург, Швеция, Швейцария (публичната телевизия има реклама, но публичното радио няма). На този фон ограничената реклама в БНТ не е необикновено решение.
Ключов въпрос за уредбата е принципът на събиране на средства от гражданите. Известни са различни принципи, всеки със своите несъвършенства - на крайно устройство (телевизор), на домакинство, на потребител. Принципът „крайно устройство“ е все по-несъвършен, защото крайните устройства стават все по-различни. Въведеният със ЗРТ принцип е „на домакинство“, който и сега се смята за най-справедлив. Доколкото обаче през 1998 г. имаше трудности с операционализирането на „домакинство“, при това в такъв специализиран закон, за обозначение на домакинството се въведе признакът „електромер“, сравнително адекватно описващ множеството домакинства. Така е и в други страни (Македония, Португалия и др.), където принципът работи.
У нас събирането никога не беше въведено, защото през 1998 г. президентът посочи във ветото си, че не бива да има нито един български гражданин, който плаща за услуга, която не получава. А описването, администрирането и контролът върху изключенията (и тяхната динамика) изискват такива усилия и бюджет, че въвеждането на системата се обезсмисля. Този проблем стои и сега, и ще стои дотогава, докато финансирането престане да се разглежда като събиране на такса за получавана услуга и така се освободи от зависимостта „гледам - не гледам БНТ“, както пенсионните вноски са освободени от зависимостта „ще бъда пенсионер - няма да бъда пенсионер“. И да не достигна пенсионна възраст, и да не гледам телевизия, и никога да не се разболея, плащам вноска в публичен интерес. Ако въпросът се реши по този начин, начинът на събиране и конкретната инфраструктура са въпрос на техника. Регулаторът (тогава НСРТ) и НЕК стигнаха в големи подробности в изясняване на технологията на събиране на средствата от гражданите, това няма да е трудно и сега. По-сложно е да се отработи как ще се доказват изключенията от заплащане по социални причини, каквито през годините винаги са се допускали в България (хора с увреждания и др.), но и в страните от ЕС събираемостта не е сто процента, така че и този въпрос не е основен. Отново следва да се обсъди и разходната част - дали с тези средства ще се финансират само БНТ и БНР или, както беше предвидено в ЗРТ, и други оператори (обществените) ще имат достъп до фонда. Размерът на плащанията не е юридически въпрос, при създаването на действащия закон имаше противоположни виждания - размерът да е нисък (по социални причини) и да е висок (за да се финансира реално модернизацията).
В паралелния свят на медийната комисия тези проблеми не се обсъждат, а в невнесения още проект решения по тях практически липсват.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

По много от същото 3 По много от същото

Есенният телевизионен сезон залага на познати формати

21 сеп 2017, 2449 прочитания

Маневри на 10-ия етаж Маневри на 10-ия етаж

Новият генерален директор на БНТ номинира членове на управителния съвет на медиата

21 сеп 2017, 4922 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (25 септември - 1 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (28 август - 3 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (21-27 август)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

George Washington University Law School, САЩ

Ивайло Димитров разказва за университета, магистратурата по "Международно и сравнително право", която завършва там, и за преживяванията си в Америка

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
В какво се превръщат мечтите

От Лондон, през Клуж, до София

Джон Котерел, изпълнителен директор на софтуената Endava, пред "Капитал"

Какво ще направи Слави Трифонов в политиката

Дори да има успех, той ще е краткосрочен и ограничен, по-интересният въпрос е защо започва сега

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Десет години по-късно и роботите танцуват

Акценти от програмата на новото издание на One Dance Week

Изяж София

Първият уличен гурме фестивал в България StrEAT Fest е за всички, които искат да се докоснат до нов вид преживяване и да опитат световните кухни, представени тук

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.09.2017

Капитал Daily

Брой 146 // 26.09.2017 Прочетете