Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
8 окт 2005, 0:00, 1113 прочитания

Лицензирането - възможно, но как?

Не е честно да се каже на регулатора: „Ти си на ход - лицензирай!“

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Тази година политическата есен в България е по-различна. Активизира се приемането на мерките, които са част от подготовката за членство в ЕС, в очакване на последните решителни мониторингови доклади. Има раздвижване и в медийната област. Беше приета стратегията за радио- и телевизионна дейност и така отпадна правната пречка пред лицензирането. Изглежда, идва

Краят на дългата лицензионна суша

но заедно с това се събужда тревогата, че дългоочакваното лицензиране прилича на изненада. Известно е, че и след мандата на НДСВ - ДПС продължава да действа Законът за радиото и телевизията (ЗРТ), приет в началото на 38-ото Народно събрание. Не се прие нов закон, но пък бяха приети изменения, които спряха лицензионната процедура. Лишени от правото да лицензират, членовете на СЕМ се заеха с чистотата на езика и с Big Brother. Не са издадени дори програмните лицензи на Българското национално радио. Близо пет години след последното лицензиране новият парламент даде отново зелена светлина пред лицензионния процес на радио- и телевизионни оператори. Това изглежда като ход за нуждите на „отчетността“ пред Европа, защото реалното откриване на лицензионни процедури остава проблематично. Технологичното развитие в медийния сектор и променената правна рамка поставят по-сложни задачи. Необходимо е да се отчитат нови фактори, обстоятелства и рискове. Засега

Импулсите за модернизиране

идват от две посоки - пазара и Европа. Прекрасна илюстрация са телекомуникациите - технологиите се развиват бурно, услугите се умножават, пазарът се либерализира, законите се променят изцяло все по-ускорено. В медийната област промяната е трудна, отношението към регулацията - подозрително. В резултат технологиите и пазарът вървят напред, а законът, регулаторът, а и новата стратегия остават в паралелна реалност. На дневен ред е лицензирането, но може ли то да се извърши в рамките на „старата парадигма“? Несъмнено не и ето само няколко причини.
За разлика от времето на приемането на ЗРТ вече е възможен аналогов и цифров пренос на програми. Лицензирането на цифрови медии може да се провежда по различни начини. Изборът на национален модел обикновено се извършва в отделен акт (стратегия, секторна политика). Политиката трябва да предхожда откриването на процедури. Приетата нова стратегия не обвързва перспективите с конкретните практически задачи пред регулацията в информационното общество. В този смисъл лицензирането за наземното цифрово разпространение на програми се нуждае от допълнителна яснота. Законът беше изменен така, че цялостното (обвързано) лицензиране е в правомощията на СЕМ. Дори да допуснем, че процедурата за лицензиране на програми, предназначени за наземно цифрово разпространение, ще бъде развита подробно, решаващ ще се окаже т.нар. административен капацитет на регулатора. Не става дума за брой на заетите в администрацията или за техническа осигуреност, а за компетентност, която новите задачи изискват. Във всеки редовен годишен доклад на Европейската комисия присъства оценката за недостатъчен капацитет. Необходимо е технологично време за определяне на лицензионните такси за радио- и телевизионна дейност, тъй като с решение на ВАС част от тарифата на таксите е обявена за нищожна. Правителството одобри законопроект за изменение на ЗРТ, за да се създаде законово основание за промяна в тарифата, но приемането на законопроекта и изготвянето на тарифата тепърва предстои.
Законът за радиото и телевизията беше приет едновременно със Закона за далекосъобщенията през 1998 г. През 2003 г. беше приет нов Закон за далекосъобщенията, през 2006 г. се предвижда внасяне на следващ закон - вече за електронните комуникации, който да въведе в българското законодателство новата правна рамка (рамка 2002) на ЕС. Динамиката в секторната уредба на телекомуникациите създава рискове някои гранични проблеми да останат в ничия зона.
Новите процедури ще се провеждат по време на вече развит пазар. Всички оператори трябва да се подчиняват на изискванията на конкурентното право, а лицензирането не трябва да води до медийни концентрации, опасни за плурализма и правото на информация. В действащия медиен закон това изискване е записано общо, но прилагането му остава на декларативно ниво поради липсата на прозрачност и яснота за участниците в процедурата, за да може на тази основа да се приложи конкурентното право.
Точно както през 1998 г. новият тогава закон завари напрежение поради издадени временни разрешения, и сега има оператори с временно уредено положение в очакване на нови процедури. През 1998 г. законът поз­воли легализиране на действащите оператори по новите правила, като се опита в максимална степен да се съобрази със съществуващия бизнес и да не нанася вреди на пазара. Сега има натиск както за легализиране на операторите, действащи „по параграфи“, така и обратен натиск - срещу пренасищането на пазара с програми и за задържане на лицензирането.
Естествено интересите на действащите оператори и на кандидатите за лицензи не съв­падат. Естествено действащите оператори ще повторят пледоарията за малкия рекламен пазар и за Лондон, в който имало по-малко оператори, отколкото в София, но има и друга истина - преди да вземат лицензи, те самите искаха „всички честоти да се извадят от чекмеджето“. Обратно, кандидатите за лицензи ще залагат на тезата, че само пазарната конкуренция доказва кой има право на живот, а не предварителното пазарно планиране.
Тези две позиции са ясни, законодателят през последните две-три години се занимаваше основно с „параграфите“ (преходните разпоредби) на ЗРЯ, за да отвори широко врати за нови и нови кандидати с временен статус. Сега регулаторът ще е длъжен да бере плодовете, а всъщност ядовете, на „лобизма по български“ и да легализира тези, заради които бяха ремонтирани параграфите. Няма да е лесно. Това са само

Част от откритите въпроси

пред които ще се изправи лицензирането. Вижда се, че те не са само в компетентността на регулатора. Няма да е честно законодателят да каже „обвързано лицензиране“, „цифрова телевизия“ - и сега ти си на ход, лицензирай. Отговорността за стратегията, законовите мерки и регулирането е обща, макар и разпределена. Лицензирането е елемент от цялостната картина на медийната регулация. В основата на модернизирането аксиоматично стоят принципи, прилагани в демократичния свят:

  • Необходимост от политика. Става дума за политиката като поглед напред, като яснота и последователност в заявени приоритети и намерения. Всяко изменение на закона или нов проект трябва да е в координатната система на национална политика, която при това има хоризонт, надхвърлящ мандата на съответния парламент (периодът за преход към цифрова телевизия е до 2012 - 2015 г.). Не е тайна за никого, нито за авторите и, че новоприетата стратегия е недостатъчна и неадекватна. По-малко се знае, че страните от ЕС са задължени да имат отделни планове за прехода към цифрова телевизия, така че доб­ре е и България да се ориентира към тази стъпка.
  • Системност на инструментите. При изготвянето на едно законово решение трябва да се държи сметка за останалите закони и динамиката им, както и за необходимите по изпълнението подзаконови актове, например тарифи. Регулацията се осъществява на базата на йерархия от правила. Типичен пример за законодателно решение, което не е мислено системно, е внесеният преди изборите законопроект за увеличаване на рекламното време на БНТ.
  • Ефективност на прилагането. Неизвестно защо в България се приема, че медийната регулация се свежда до общи разсъждения за доброто и злото. Членовете на регулатора по дефиниция работят в публичен интерес, но регулаторът също по дефиниция е специализиран орган. Или казано с други думи, ако обществениците преобладават, няма откъде да се вземат реалните ежедневни решения. Особено ако няма стабилна администрация с дългогодишен опит, на която да се разчита.
  • Прозрачност и граждански контрол. Нито в законодателството, нито в регулацията решенията са еднолични. Същевременно от отговорността на всеки отделен член на регулатора зависят решения с голям икономически интерес или значими решения за кариерата на отделни личности. Поради това добре е да се въведат всички утвърдени в ЕС процедури за гражданско-експертно участие, публичен консултационен процес и граждански конт­рол върху решенията на регулатора.
  • Европейската рамка. За да не ни изненада и членството в ЕС, във все по-скъсяващото се време за подготовка трябва ясно и на всички нива да се конкретизират „параметрите на промяна“ в областта на аудио-визията и медиите. Това е самостоятелна тема, но става дума за нови възможности, съчетани със строг контрол за спазване на изискванията на медийното и конкурентното право.

В заключение, възстановяването на лицензирането е доб­ра новина, но като повод за цялостното модернизиране на медийната политика и законодателство.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

По много от същото 3 По много от същото

Есенният телевизионен сезон залага на познати формати

21 сеп 2017, 2449 прочитания

Маневри на 10-ия етаж Маневри на 10-ия етаж

Новият генерален директор на БНТ номинира членове на управителния съвет на медиата

21 сеп 2017, 4922 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (25 септември - 1 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (28 август - 3 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (21-27 август)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

George Washington University Law School, САЩ

Ивайло Димитров разказва за университета, магистратурата по "Международно и сравнително право", която завършва там, и за преживяванията си в Америка

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Британска медийна компания купи „Телевизия ММ“

Apace Media ще инвестира 500 хил. евро в музикалния канал

Китайският път на Момчиловци

От седем години държавната Bright Dairy произвежда в Шанхай кисело мляко Momchilovtsi, като продажбите вече са за 100 млн. долара годишно

Испански, от Пловдив

Каталунският производител на спортна екипировка Santin Digital ще вложи 300 хил. евро в нов завод за печат върху текстил в Пловдив

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Изяж София

Първият уличен гурме фестивал в България StrEAT Fest е за всички, които искат да се докоснат до нов вид преживяване и да опитат световните кухни, представени тук

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.09.2017

Капитал Daily

Брой 146 // 26.09.2017 Прочетете